Анатомия на човека Хрущяли на ларинкса
Крикоидният хрущял, cartilage cricoidea,е хиалинен, има формата на пръстен, състоящ се отширока плоча, lamina, отзад идъга, arcus,отпред и отстрани. По ръба на плочата и на страничната й повърхност има ставни зони за артикулация с лопатовидни и щитовидни хрущяли.
Тироиден хрущял, хрущял thyroidea,най-големият от хрущялите на ларинкса, хиалин, се състои от две пластини, ламини, слети отпред под ъгъл. При деца и жени тези плочи се събират заоблени, така че нямат такава ъглова издатина, както при възрастните мъже (адамова ябълка). На горния ръб по средната линия имапрорез - incisura thyroidea superior. Задният удебелен ръб на всяка пластина продължава вгорния рог, cornu superius, по-голям, идолния рог, cornu inferius,по-къс; последният на върха от вътрешната страна има платформа за артикулация с перстния хрущял. На външната повърхност на всяка плоча на тироидния хрущял се забелязва наклонена линия, linea obl'iqua (мястото на закрепване на m. sternothyroideus и m. thyrohyoideus).
Аритеноидните хрущяли, cartilagines arytenoideae,са пряко свързани с гласните струни и мускулите. Те приличат на пирамиди,основите на които, basis, са разположени на горния ръб наlamina cricoidea, а върховете, apex, са насочени нагоре. Антеролатералната повърхност е най-обширна. В основата има два израстъка: 1) предният (от еластичния хрущял) служи като място за прикрепване на гласната връзка и затова се наричаprocessus vocalis (глас)и 2) страничен (от хиалинов хрущял) заприкрепване на мускулите, processus muscularis.
В дебелината на plica aryepiglottica има корникулирани хрущяли, cartilagines corniculatae(на върховетеаритеноидни хрущяли) и пред тяхклиновидни - cartilagines cuneiformes.
Епиглотичен хрущял, епиглотис s. cartilago epiglottica,е пластинка с форма на лист от еластичен хрущял, разположена пред aditus laringis и непосредствено зад основата на езика. Той се стеснява надолу, образувайки дръжката на епиглотиса,petiolus epiglottitisПротивоположният широк край е насочен нагоре. Изпъкнало-вдлъбната дорзална повърхност, обърната към ларинкса, е покрита навсякъде с лигавица; долният изпъкнал участък стои назад в кухината на ларинкса и се наричаlubcrculum epiglotticum. Предната или вентралната повърхност, обърната към езика, е свободна от прикрепване на връзките само в горната част.
Лигаменти и стави на ларинкса
Ларинксът е, така да се каже, окачен от хиоидната кост с помощта натиреоидна хрущялна мембрана thyrohyoldea, опъната между него и горния ръб, състояща се от nпаротиден лигамент, lig. thyrohyoideum medianun и сдвоени връзки, ligg. thyrohyoidea lateralia,опъната между краищата на големите рога на хиоидната кост и горните рога на тироидния хрущял, в чиято дебелина се усеща малък гранулиран хрущял, cartilago triticea. Епиглотисът също е свързан с хиоидната кост, която е свързана с него чрез лигаментlig. hyoepiglotticumи с щитовиден хрущялlig. thyroepiglotticum.
Между дъгата на крикоидния хрущял и ръба на тироидния хрущял се простира по средната линиясилен лигамент - lig. cricothyroideum, състоящ се от еластични влакна. Страничните влакна на този лигамент, започвайки от горния ръб на крикоидния хрущял, се отклоняват медиално и се свързват отзад сcartilago arythenoidea; тези снопчета заедно сlig. cricothyroideum образуват стесняващ се нагоре конусelasticus, чийто горен свободен ръб представлява гласната връзка.Lig. vocale, гласен шнур,отпред е прикрепен към ъгъла на тироидния хрущял в непосредствена близост до същия сноп от противоположната страна, отзад - към processus vocalis на аритеноидния хрущял. Лигаментът се състои от жълтеникави еластични влакна, които вървят успоредно едно на друго. Децата и младите мъже също имат кръстосани еластични влакна, които изчезват при възрастните. Медиалният ръб на гласната връв е заострен и свободен, латерално и надолу връвта преминава директно вconus elasticus.
Над гласната връв и успоредно на нея лежисдвоеният лигамент на вестибюла, lig. вестибуларен. Наречен е така, защото ограничава вестибюла на ларинкса отдолу. В допълнение към връзките, има и стави между хрущялите на ларинкса в местата, където тироидният и аритеноидният хрущял граничат с крикоида.
1. Между долните рога на щитовидния хрущял и крикоида, сдвоенакомбинирана става, чл. cricothyroidea,с напречна ос на въртене. Тироидният хрущял в тази става се движи напред-назад, отдалечавайки се или приближавайки аритеноидните хрущяли, в резултат на коетогласната връв, разположена между тях, ligamentum vocale,или се разтяга (когато тироидният хрущял е наклонен напред), след което се отпуска.
2. Между основата на всеки аритеноиден хрущял икрикоид има сдвоени artt. cricoarytenoideaeс вертикална ос, около която лъжичката на изпъкнал хрущял се върти настрани.
Тук са възможни и плъзгащи движения - приближаване и отдалечаване на аритеноидните хрущяли един спрямо друг.