Анатомия на домашни любимци ¦ Характеристики
¦ Характеристики. При кучето вентрикулите на ларинкса са добре развити и вентрално в контакт един с друг. Гласните гънки са големи и насочени малко наклонено напред и надолу.
При прасето гласните гънки вървят косо назад и надолу; те са разделени на големи предни и малки задни части, между които се отварят малки отвори на вентрикулите-ларинкса. "
При говедата гласните гънки са разположени перпендикулярно на пода на ларинкса. Вентрикулите и средният джоб на ларинкса отсъстват. Средният джоб на ларинкса присъства само при дребните преживни животни.
При коня вентрикулите на ларинкса са силно развити и лежат медиално от пластинката на щитовидния хрущял. Гласните гънки са насочени косо напред и надолу*
Скелетът на ларинкса се състои от n3 пет хрущяла, свързани с подвижни връзки. Основният хрущял е пръстеновиден; пред него са разположени щитовидният и два аритеноидни хрущяла, а пред щитовидния хрущял е епиглотисният хрущял. Хрущялите на ларинкса осигуряват зейване на лумена на ларинкса (за провеждане на въздух); контролирани от мускулите.
Пръстеновиден или крикоиден хрущял - cartilago cricoidea - хиалин, се състои от плоча и дъга - lamina et arcus cartilaginis cricoideae. Плочата е обърната дорзално. Отвън върху него изпъква средният гребен - crista mediana * и на предния ръб - ставните повърхности на пръстеновидния хрущял - facies articularis arytenoidea. Задният ръб на плочата е изтънен. На страничната повърхност на дъгата от всяка страна има малки ставни фасети - facies articularis thyroi-dea - за артикулация с каудалните рога на тироидния хрущял. Каудално пръстеновидният хрущял граничи с трахеята.
Щитовиден хрущял - g cartilago 'thyroidea - хиалин. Представлява хрущялна пластинка - lamina dextra etsinistra, извита коритоподобна, която служи като основа на вентралната и страничната стена на ларинкса. На дорзалния ръб на пластинката се издигат предните и задните рога - cornu rostrale et caudalej, от които задните служат за съчленяване с пръстеновидния хрущял, а предните с големите рога на хиоидната кост. Предните рога на тироидния хрущял са отделени от предния му ръб от щитовидната жлеза, incisura thyroidea rostralis, която е затегната от лигамент. В този сноп обаче има дупка за щитовидната жлеза - за. thyroideum, през който краниалният ларингеален нерв навлиза в лигавицата на ларинкса. 1
Аритеноиден хрущял - cartilago arytenoidea - хиалинен, сдвоен, с неправилна форма. Състои се от основа - basis cartilaginis aryteno-ideae - и стърчащ от нея напред и извит от кука дорзално рожков процес - proc. corniculatus. На основата на външната повърхност се издига мускулен процес - proc. muscularis. Коремният ъгъл на основата се нарича вокален процес - proc. vocalis, върху него са фиксирани гласните струни и мускулите. • ,
Аритеноидните* хрущяли са свързани чрез стави към предния ръб на пластинката на пръстеновидния хрущял и са в контакт един с друг с техните рожкови израстъци. Израстъците на рожкова поддържат ариепиглотичните гънки на лигавицата на входа на ларинкса.
Епиглотичен хрущял - cartilago epiglottica - ромбовидна или листообразна извита пластина от еластичен хрущял, която служи като скелет на епиглотиса - епиглотис. На епиглотиса се разграничава основата - основа, връх - апекс, стъбло - petiolus epiglottidis, странични ръбове - margines lateralis, езикови и фарингеални повърхности - facies Hngualis et laryngea. Основата на хрущяла е свързана с лигамент с предния ръб на щитовидния хрущял. • Извитият му връх е насочен напред.
\ Всички хрущяли на ларинкса са свързани помежду си чрез ставни капсули, а щитовидният хрущял, освен това, чрез връзки с големи рога на хиоидната кост и с епиглотиса (фиг. 158-B).
Особености. Ларинксът на кучето обикновено е къс и широк. Плочата на пръстеновидния хрущял е широка; дъгата също е широка в началото и има дълбок вдлъбнатина вентрално по протежение на предния ръб. Щитовидният хрущял е къс и висок; върху плочата стърчи наклонена линия за закрепване на мускулите. Аритеноидните хрущяли са малки; между тях и пластинката на пръстеновидния хрущял се вмъква интераритеноиден хрущял - cartilago interarytenoidea. Епиглотисният хрущял е с четириъгълна форма; удебелената му основа образува дръжка - petiolus epiglottidis. Близо до основата са значими клиновидни израстъци – прок. Cuneiformes, свързани чрез връзки с аритеноидните хрущяли.
При свинете ларинксът обикновено е сравнително дълъг. Дъгата на пръстеновидния хрущял е много наклонена по отношение на плочата. Щитовидният хрущял е дълъг, задният му ръб е леко удебелен, а задните хрущялни плочи стават по-високи. Черепните рога отсъстват. Рожковите процеси на аритеноидните хрущяли са раздвоени в свободните краища; между тях и пластинката на пръстеновидния хрущял е вмъкнат малък интераритеноиден хрущял. Епиглотисният хрущял е кръгъл и широк.
При говедата плочата на пръстеновидния хрущял образува остър ъгъл с дъгата. Каудалните рога на щитовидния хрущял са с форма на кука, свързани с пръстеновидния хрущял чрез връзки. Вокалните процеси са добре развити върху аритеноидните хрущяли. Епиглотисният хрущял е с овална форма. Предишна 143 144 145 146 147 148 .. 286 >> Следващ