Андрис Лиепа представи балетите Тамар и Шехерезада на сцената на Кремълския дворец – бг.
Колко живописно се сбогуват с живота в балета. Без локви кръв, без смразяващи конвулсии, вместо суровата проза на живота – висок и вечен. Изкуство. С ефирни жестове, последни горещи погледи, преливащи от красиво страдание.
Въпреки че всичко, което се случва на сцената - ако следвате не имената на героите, а сюжетната последователност - съвсем се вписва в рубриката криминални новини. Който не помни: той е пътешественик, тя е жестока съблазнителка, царица Тамара, която, както казва Лермонтов, е „красива, като ангел небесен, като демон, коварна и зла“. Нощ на любовта, на следващата сутрин - смърт. И безжизненото тяло на млад мъж полита във водата. Или той е Златният роб, тя е любимата жена на султана Зобеида. Проблемът идва двоен: тя слага ръце върху себе си, когато съпругът й убива нейния любовник-роб. Така стоят нещата.
В тези безмълвни малки трагедии, според балетните закони, не е важен ужасът от раздялата с живота, а естетизмът, с който всичко се случва. Запленен от красотата на Тамара, младият скитник (в изпълнение на солиста на Литовската национална опера Нериус Юшка) предава драмата по детски трогателен и дори невинен начин - сякаш не разбира какво се е случило и затова не вярва как се е развило всичко. Николай Цискаридзе, чийто герой - Златният роб - нощта на любовта също струва живота му - танцува смъртта философски, някак стоически по мъжки. Нито секунда страх, нито сянка на упрек, нито грам отчаяние - той знаеше точно каква цена трябва да плати за чувствата си, затова се държеше, под аплодисментите на публиката, като герой от древногръцките митове, на когото му остават още няколко живота. А колко изящно умира Илзе Лиепа в образа на Зобеида, те специално отиват да видят повече от веднъж или два пъти - нейната пластичност е фантастичен плюс, както вв случая с Николай Цискаридзе, ясен талант не само за балет, но и за драматични артисти, които са подвластни на всякакви световни трагедии с всички възможни измислени мащаби на преживявания.
И поредното доказателство за това беше вечерта в Кремълския дворец в рамките на проекта "Българските сезони. XXI век" на фондация "Марис Лиепа". Андрис Лиепа, продължавайки делото, започнато от неговия баща, вече повече от десет години възражда една от най-ярките страници в историята на българския балет – спектаклите на легендарната антреприза на Дягилев, завладяла Запада в началото на миналия век.
- "Българските сезони" все още носят енергията на великолепни спектакли с много достойна хореография, която не е остаряла от 100 години - каза Андрис Лиепа в интервю за "Български вестник". - Но основната ми идея не беше само реставрация на стари спектакли. Иска ми се „Българските сезони“ да продължат да живеят живота, който завариха при Дягилев. Нарекохме проекта си "Българските сезони. XXI век" и в рамките му ще отидем по-далеч - ще възстановим и други спектакли. Сега нашият проект успешно достигна датата, която трябва да бъде отбелязана най-сериозно - това е стогодишнината от "Българските сезони" на Дягилев. Първият "Български сезон" е през 1906 г. - Дягилев занася изложба на "Българския портрет" във Франция. 1907 година се превръща в музикален сезон, когато за първи път си тръгват Скрябин, Римски-Корсаков, Фьодор Шаляпин. През 1908 г. се провеждат сезони на българската опера. През 1909 г. за първи път в такъв масов и добър състав излиза балет, който покорява цялата европейска публика. И от това започва тържественото шествие на българската култура из Западна Европа. Вярвам, че сега сме продукт на това триумфално шествие, започнато някога от Сергей Дягилев. Той, подобно на Петър I, проряза през прозорецаЕвропа за българското изкуство и влиянието на сезоните на Дягилев върху развитието на европейското изкуство като цяло не може да бъде надценено. Сега "Български сезони. XXI век" е абсолютно частен проект, какъвто е този на Дягилев. Ние не работим напук на другите театри, просто се издигаме отдолу, не отгоре, когато хората кажат: ето ви парите, направете поредица от представления, за да убедите французите, че не сме по-лоши. Няколко наши балета („Жар птица“, „Шехерезада“ и „Петрушка“ – бел.ред.) бяха записани на DVD. Когато отидохме на остров Сан Микеле във Венеция, поставих този диск, озаглавен „Завръщането на Жар птицата“, на гробовете на Дягилев и Стравински. Тъй като преди много години именно там реших да върна балетите на Дягилев в България.