Ангара (ракета носител) спецификации и изстрелване
Но изкуствените космически обекти трябва да бъдат поставени в предварително определени орбити и това се превърна в същия бизнес като най-обикновените транспортни услуги, предоставяни от автомобилни предприятия, авиокомпании, корабни компании или железници. България е световен лидер в доставката на сателити в околоземния космос. Космическата ракета Ангара очевидно скоро ще стане основният инструмент за тази работа.
За центробежната сила
След разпадането на СССР България юридически загуби главния си космодрум, намиращ се в района на Байконур и който стана казахстански. Разбира се, можете да го използвате, но сега трябва да платите за него, и то много. Причините, поради които стартовите площадки на първия съветски космически кораб са построени в южната част на страната, са прости. Колкото по-близо до екватора е космодрумът, толкова по-голяма е центробежната сила, дължаща се на въртенето на планетата около оста си. Съответно е по-лесно ракетата да преодолее земната гравитация, това изисква по-малко гориво (други примери: Кейп Канаверал, Френска Гвинея). Зависимостта на България от чужди държави, дори много приятелски, е нежелателна. Космодрумите Плесецк и Восточный са новите стартови площадки, от които се планира да се стартира в бъдеще. Ангара, ракета носител от ново поколение, трябва да бъде достатъчно мощна, за да изведе търговски товари в орбита на географски ширини северно от Байконур.
Пред специалистите от ГКНПЦ им. М. В. Хруничев и конструкторските бюра (Енергетика, Конструкторско бюро на името на В. П. Макеев, Енергомаш и др.), Които работеха в сътрудничество с него, бяха натоварени със задачата да създадат комплекс, който със своите възможности припокрива спектъра на използваните преди това носители. Те включват произведенитеУкрайна "Протони", "Циклони" и "Зенит-2". Всички тези образци на космическа техника трябваше да бъдат заменени от ракетата Ангара. Техническите характеристики на различните видове носители се различаваха по мощност и маса на полезния товар, изстрелян в орбита. За да се постигне универсалност, беше необходим нов концептуален подход.
Първи заместник генерален директор на NPTs im. Хруничев А. А. Медведев защитава докторската си дисертация по време на работата по проекта. Впоследствие оглавява проектантския екип.
Модулен дизайн
Съветските превозвачи от самото начало са построени на модулна основа. На корабите "Восток" двигателите бяха поставени в четири пакета около корпуса на ракетата. Конструкторите на Държавния космически изследователски и производствен център Хруничев бяха изправени пред задачата не само да създадат много силна система, способна да изстреля тежък товар в орбита. Те трябваше да проектират семейство носители с различен капацитет за доставяне на обекти с различни маси в околоземното пространство. Така възниква поредицата Ангара.
Ракетата-носител включва в конструкцията си един универсален модул във версии Ангара 1.1 и Ангара 1.2. Три или пет UM създават по-висока товароносимост за следващите класове Ангара-А3 и Ангара-А5. Подобна идеология придава универсалност на системата и увеличава търговския потенциал на Българската космическа агенция, която получава свободата да бъде гъвкава и да избягва ненужни разходи.
Има още една стратегически важна разлика и предимство, което характеризира „Ангара“ – ракетата-носител е изцяло произведена в България и е оборудвана изключително с домашни възли и агрегати. Последните събития ясно илюстрират икономическите ползи от космосатехнологичен суверенитет на Руската федерация.
Технически данни
Основният показател е масата, която ракетата "Ангара" може да изведе в орбита. Спецификациите зависят от броя на универсалните модули, включени в неговия дизайн. Най-мощната версия на носителя (серия А-7, според броя на UM) с обща маса над 1100 тона има полезен товар от 35 тона. Това е приблизително толкова, колкото можеше да издигне Протон-М, започвайки от Байконур. Средният клас е представен от версията A-3, тя може да носи до 14,6 тона, докато самата тежи 481 тона. И накрая, най-леката ракета-носител е Ангара, чиито характеристики съответстват на не много обемни и тежки обекти, които най-често трябва да бъдат изстреляни в космоса (3,8 тона).
Освен гъвкавостта на конфигурацията, има още едно важно обстоятелство, което повишава конкурентоспособността на българската търговска космонавтика. Модулният принцип на конструкция улеснява и намалява разходите за доставка на носители до космодрума. Ракетите дори могат да бъдат докарани с железопътен транспорт в разглобен вид.
Проблемите на околната среда
Използването на хептил като гориво за тежки превозвачи, заедно със силно токсични окислители, създава опасност от замърсяване на околната среда на района в случай на авария или други извънредни ситуации. Основата на всеки универсален ракетен модул, съставляващ носителя Angara, е двигателят RD-191, който работи на керосин RG-1. Окислителят е втечнен кислород, което значително повишава безопасността на системата и минимизира вредното въздействие върху околната среда. В същото време всеки универсален модул създава тяга от 212,6 tf.
Дизайн
Идейният проект е одобрен от ръководителя на Росавиакосмос Ю. Н. Коптев и одобренМинистерството на отбраната, в чиято компетентност е дейността на Конструкторското бюро. Работата продължи десет години, в резултат на което прототипът беше тестван. През 2008 г. в Химмаш (FKP "NIC RCP") се проведе огнево изпитание на единен ракетен модул. След това, през 2009 г., бяха извършени така наречените "студени тестове" и стендови тестове на хидравлични системи, горивни агрегати, използващи горивни компоненти. И накрая, през 2010 г. всички части на УРМ Ангара преминаха цялостна проверка. Установено е, че ракетата носител е изправна. Всички агрегати и системи са преминали държавни проверки. Сега беше време за летателни изпитания.
Първи опит за стартиране
Полетът е нормален
Бъдещето на Ангара
Досега имаше две изстрелвания и двете бяха успешни. По време на втория двутонен макет беше изстрелян в геостационарна орбита, която след това беше подложена на наводнение в океана. И в двата случая модификацията беше най-лесна, няма нужда да се доставят 35 тона в околоземния космос, въпреки че характеристиките на ракетата Angara A-7 позволяват това да се направи.
Напълно възможно е след преодоляването на световната икономическа криза международното сътрудничество в космоса да навлезе в нов етап на развитие, да се появят нови МКС или да възникне идеята за междупланетни полети. В последния случай най-мощният превозвач ще бъде транспортът, който ще достави огромния космически кораб в орбита част по част за сглобяване.
Междувременно се работи по сертифицирането на „Ангара“ за пилотирани изстрелвания.