Анкваб, Александър
През 1970 г. Анкваб постъпва в юридическия факултет на Ростовския държавен университет [30]. Поради факта, че баща му е тежко ранен, младежът е бил принуден да се прибере у дома. Полага предсрочно последните си изпити, през 1974 г. - една година пред съучениците си [30], [61]. Съобщава се, че по същото време Анкваб завършва Академията за обществени науки към ЦК на КПСС [61], [34].
Връщайки се у дома, Анкваб, в търсене на работа, се обръща към Абхазкия областен комитет на Комсомола, откъдето през 1975 г. е изпратен в Министерството на правосъдието на Абхазката АССР, където работи като консултант в продължение на една година [34], [30]. От Министерството на правосъдието на Абхазката АССР той отива да работи в регионалния комитет на комсомола на Грузия, където е инструктор, по-късно - началник на отдела, а след това е избран за първи секретар на регионалния комитет на Комсомола в Гудаута [34], [30].
На двадесет и шест години Анкваб става началник на регионалното управление на вътрешните работи в Гудаута, превръщайки се в един от най-младите ръководители в структурите на Министерството на вътрешните работи (МВД) на СССР [30], [34]. Самият Анкваб говори за работата си в полицията в Гудаута по следния начин: "Полицията действаше решително, ние не се занимавахме с дребни неща. Имахме работа с крадци, убийци, изнасилвачи. Не се занимавахме със сервитьорка, която измами с рублата. Той твърди, че под негово ръководство регионалното полицейско управление става образцово и полицейският хор, създаден към отдела, който през 1979 г. става най-добрият хор в района на Гудаута в Абхазия, придобива особена популярност в републиката [30].
В периода от 1981 до 1983 г. Анкваб работи в Тбилиси в апарата на Централния комитет на Комунистическата партия на Грузия - той е инструктор в отдела за административни органи, началник на сектора на науката иикономически анализ на отдела по земеделие и заместник-началник на отдела на административните органи [34], [30]. През 1984 г. Анкваб оглавява политическия апарат на Министерството на вътрешните работи на Грузинската ССР с ранг на заместник-министър [34], [30], [61]. Според някои сведения той е бил в добри отношения с Едуард Шеварднадзе, който до 1985 г. оглавява Комунистическата партия на Грузия, през 1985-1990 г. е министър на външните работи на СССР, а по-късно, през 1992-2003 г., оглавява Грузия [31], [28]. По-късно медиите отбелязаха, че първият президент на Абхазия Владислав Ардзинба в интервю дори нарече Анкваб „любим ученик на Шеварднадзе“ [43]. Самият Анкваб обаче опроверга подобни твърдения и каза, че „разговарях с Шеварднадзе само три пъти и не бях любимият му ученик“ [40].
В края на 80-те години отношенията между грузинци и абхазци рязко се влошиха. По-специално през 1989 г. редица абхазки политици поискаха Абхазия да получи статут на съюзна република в състава на СССР. Грузинската страна, от своя страна, беше решена да „грузинизира“ Абхазия, считайки я за неразделна част от Грузия [25]. На антиабхазките митинги, проведени в Тбилиси, името на Анкваб често се споменава като един от абхазците, заемащи високи позиции в грузинското ръководство [30]. През май 1990 г. той самият подава молба за напускане на Министерството на вътрешните работи на Грузия и се връща в Сухуми (според Анкваб той отказва да бъде прехвърлен в Москва още през 1989 г.) [34], [30].
Още в средата на 2000-те години политическите опоненти на Анкваб започнаха да го обвиняват в „капитулационни“ настроения по време на грузинско-абхазката война (дори му беше приписано следното изявление: „Не трябва да се съпротивляваме, тъй като грузинците ще ни преместят“). Твърдеше се също, че още преди войната Анквабвсъщност разформирова полка на вътрешните войски на Абхазия и впоследствие забрани издаването на оръжия на служители на неговото министерство, като ги даде на службата за сигурност на Абхазия, ръководена от грузинеца Автандил Йоселиани. Освен това беше споменат отказът на Анкваб да информира Ардзинба (по това време председател на Върховния съвет на Абхазия [60]) за навлизането на грузински войски на територията на Абхазия и провала на операцията за взривяване на мостове по пътя на грузинските войски [39], [43].
През 1994 г. Анкваб заминава със семейството си за Москва [34]. Отначало в столицата той беше в беда: две години приятелите му плащаха апартамента и дори купуваха дрехи [30], [38]. След това Анкваб става помощник на генералния директор на охранителната компания "Инекс-сигурност" [38], а по-късно започва да се занимава с предприемаческа дейност - "и строителство, и въглища, и метал, и дървен материал" (през 2004 г. в една от публикациите, критикуващи Анкваб, се посочва, че към този момент той притежава три апартамента, тридесет магазина, ресторанти и десет бензиностанции [39]). В същото време бившият министър започва да участва в благотворителни проекти [34], [30]. По-специално се съобщава, че той подкрепя абхазките фолклорни хорови и танцови групи, с негова помощ са публикувани двутомната „Антология на абхазката поезия“ и много книги на абхазки писатели, направени са записи на абхазка музика и е построено ново средно училище в село Хуап [43], [34], [51].
В същото време по това време Анкваб беше в силна политическа опозиция на Ардзинба (от 1994 г. президент на Абхазия) [43]. През 1999 г. Анкваб, който живееше в Москва, беше смятан от наблюдатели за вероятен опозиционен кандидат на президентските избори. Номинирането му обаче стана невъзможно след създаването на абхазкия парламентизискване за петгодишно пребиваване за кандидат за президент [50]. През 2000 г. в Абхазия е създадено опозиционното обществено-политическо движение „Айтайра“ („Възраждане“), в чиято дейност Анкваб скоро започва да участва активно [51], [34].
В началото на 2000-те Анкваб, според някои съобщения, активно общува с лидера на абхазката диаспора в Съединените щати Инал Казан, който през 2002 г. подготви план за разрешаване на грузинско-абхазкия конфликт, който предвиждаше влизането на Абхазия в Грузия [39]. Някои медии, разпространявайки слухове за скрити контакти на Анкваб с грузинското ръководство, съобщиха за срещата на политика с Казан и Шеварднадзе през лятото на 2001 г., по време на която се твърди, че е постигнато споразумение за отпускане на средства за подготовката за парламентарните избори в Абхазия [43], [48]. През 2002 г. грузинските политици посочиха Анкваб сред онези абхазци, с които би било най-обещаващо да се преговаря за уреждане на грузинско-абхазките отношения [49], [49], а неговите опоненти от своя страна твърдяха, че политическата дейност на Анкваб е финансирана от грузинските и западните разузнавателни служби [50].
В интернет беше публикувана информация, че в средата на 2000-те българските следствени органи са извършили проверки на бизнеса на Анкваб, който е бил заплашен от наказателно преследване (в същото време не е открита информация за образуване на каквото и да е наказателно дело срещу Анкваб – бел. ред.) [39].
Движението Aitaira, един от лидерите на което беше Анкваб, беше практически неактивно през втората половина на 2000-те. Противниците на Анкваб изтъкнаха, че на практика нито една от точките в предизборната програма на Айтайра от 2004 г. не е изпълнена [24], на което нейни представители отговориха, че това не е „партиявласти“ [23].
През май 2011 г. президентът Багапш замина за България за лечение, а на Анкваб бяха поверени задълженията на глава на републиката. На 29 май Багапш умира в Москва, след което Анкваб остава действащ президент още три месеца [15], [16].
Анкваб има двойно руско-абхазко гражданство. Като гражданин на България Анкваб многократно е участвал като избирател в българските избори, включително и като глава на независима държава [7], [12].
Анкваб се занимава със спорт, обича музика [30] (публикувана е информация за това как през 1978 г., когато е бил началник на полицията в Гудаута, той конфискува магнетофон със записи на френския певец Джо Дасен в замяна на освобождаването на Григорий Ауербах, бивш ръководител на музикалния отдел на Московския театър за мимика и жест, който спекулира с дънки [52]). Те също така пишат, че докато живеел в Тбилиси, Анкваб обичал да ловува, но „никога не стрелял по красиви птици, лосове, зубри“ и ловувал само диви свине [30].
Анкваб е женен, съпругата му се казва Римма. Имат двама сина – Александър и Инал [30].