Антиалкохол - Владимир Висоцки
О, къде бях вчера - няма да го намеря, за живота си, Помня само, че стените са с тапети. Спомням си, че Клавка беше там и нейният приятел беше с нея, — Целуваше се в кухнята и с двамата.
И сутринта станах - да ми кажем: Че се скарах на домакинята, Исках да сплаша всички,
Сякаш галопира гол, Сякаш песни вика, А баща ми, каза, Имам генерал.
И тогава той разкъса ризата си и се бие в гърдите, Каза, че всички ме продадоха, А гостите, казват, не им дадоха да дишат, - Той ги тормозеше с акорди на крадци.
И тогава той свърши да пие, защото беше уморен, Той започна да троши благороден кристал на пода,
Той изля вино по стените, и сервиз за кафе, След като отвори прозореца, той го взе и го хвърли.
И никой дори дума не можеше да ми каже, Но след това лека полека се съвзеха, Натрупаха се на тълпа, започнаха да плетат ръцете си, И накрая всички се забавляваха.
Кой ме плю в лицето и кой наля водка в устата ми И някаква танцьорка ритна в корема ...
Млада вдовица, вярна на съпруга си, - Все пак живеем сами - се смили над мен.
И пребледнях в кухнята с разбито лице, Преструвах се, че отстъпвам. „Развържете се! - извика, - и това е краят! Те развързаха, но скриха вилиците.
Всичко започна тук — не можеш да го опишеш с думи, И откъде толкова сила в ръцете ти?
Аз, като ранен звяр, най-накрая откачих, избих прозорците и вратата и паднах балкона ...
О, къде бях вчера - няма да го намеря през деня с огън, Помня само, че стените са с тапети ... И лицето остана, и побоите върху него. Е, къде да излезем сега с побоища?
Ако е вярно, е, поне с една трета, - Остава само едно: просто легни да умреш...
Добре, че вдовицата успя да преживее всичко, Тя се смили над мен и ме взе да живея при нея.