Антична естетика - кратък речник на естетиката
Питагорейците развиват обективно-идеалистична естетическа концепция. За тях абстрактните числови отношения са в основата на красотата. Платон, подобно на питагорейците, стои на обективно идеалистична позиция в разбирането на красотата. За него красотата е идея. Изкуството не е нищо друго освен имитация на света на нещата, които сами по себе си са само отражение на света на идеите. Творческият процес според Платон е ирационален и неконтролируем. И въпреки че изкуството не ни дава познание за същността на нещата (то възпроизвежда само външния им вид, то все пак оказва въздействие върху хората. Следвайки питагорейците и Сократ, Платон развива идеите за естетическо възпитание.
Аристотел продължава материалистичната линия на Хераклит и Демокрит. За него красотата е пропорция, сигурност, ред в пространството, единство в многообразието. Изкуството според Аристотел е възпроизвеждане на действителността чрез подражание ("мимезис"). В своите произведения Аристотел подробно анализира видовете и жанровете на изкуството, по-специално обръща голямо внимание на трагедията. Той задълбочено изследва моралното и възпитателното значение на изкуството. В това отношение голям интерес представлява неговата теория за „катарзиса“ („пречистването“). Аристотел формулира стройна теория за естетическото възпитание. Естетическата система на Аристотел завършва класическия период на античната естетика. Естетиката на елинистическия период е представена от епикурейците, скептиците и стоиците. Особено внимание заслужават естетическите възгледи на Лукреций, който се опитва, следвайки епикурейците, да развие някои материалистични положения за произхода, същността и образователната роля на изкуството.
През този период, във възгледите на Плотин (края на 3 век), на основата на философския идеализъмразвива се ирационалистично-мистично направление, което по-късно става извор за религиозно-естетическите концепции на феодалното средновековие (Августин Блажени и др.).
Античната естетика от класическия период оказва силно влияние върху последващото развитие на естетическата мисъл (Ренесанс, класицизъм, европейско Просвещение, естетическата мисъл на България през 18-19 век).