Антропогенна еутрофикация
Основните антропогенни източници на фосфор и азот са непречистените отпадъчни води (особено от животновъдни ферми) и оттичането на торове от полетата. Много страни са забранили използването на натриев ортофосфат в перилни препарати за намаляване на еутрофикацията на водните тела.
30/ Степен на натрупване на токсични вещества във водните обекти.натрупване от водна растителност
Токсичност- способността на химичните вещества да предизвикват нарушение на жизнените функции на организма - отравяне. При определяне на степента на токсичност на химикалите за хидробионтите се различават: 1)летални концентрации(дози) - причиняват смъртта на всички (СК100) или половината (СК50) животни при остро или хронично отравяне; 2)токсични —максимално допустими концентрации (CK0), които причиняват клинични признаци на отравяне, без да причиняват смърт на организма; 3)прагови концентрации— минимални концентрации, които предизвикват значителни патологични промени в организма, регистрирани с най-чувствителните методи на изследване; 4)ПДК(ПДК) - допустимите концентрации на вредни вещества в рибарските водоеми, които не влияят неблагоприятно на режима на водоемите, не нарушават нормалния живот на рибите и други полезни водни организми, не създават опасност от натрупване на токсични вещества в обектите на водоемите.
Естеството на отравянето на рибите зависи от комбинация от следните фактори: а) вида на източника на замърсяване и токсичните компоненти в отпадъчните води; б) концентрации (дози) и продължителност на експозиция на токсични вещества; в) вид, възраст и физиологично състояние на рибите; г) състоянието на местообитанието, неговия хидрологичен, хидрохимичен режим и други фактори.
Според продължителността на протичане, остри, подостри ихронично отравяне (токсикоза).
Остро отравяневъзниква, когато в тялото навлизат едновременно големи количества токсични вещества, придружени от бързо развитие на признаци на заболяването и завършват с масова смърт на риба в рамките на 3-10 дни или възстановяване.
Подострите отравянияпротичат бавно, причинявайки умерено изразена клинична картина и постепенна смърт на рибите в рамките на 10-30 дни.
Хроничното отравянесе развива при многократно поглъщане на отровно вещество, което води до бавна смърт на рибите за дълго време (месеци) със заличени клинични признаци. В периоди на стресови състояния хроничните токсикози често се влошават и са придружени от масова смърт на риба.
Хроничното отравяне се причинява от тези отрови, които имат способността за материална или функционалнакумулацияМатериалната кумулация се разбира като постепенно увеличаване на съдържанието на токсично вещество в организма от неактивни количества до токсично ниво. Кумулативните свойства на дадено вещество се изразяват чрез коефициента на кумулация (натрупване) - отношението на съдържанието на токсично вещество в тялото на риба или други водни организми (mg/kg) към концентрацията му във вода (mg/l). Ако има сумиране не на самата отрова, а на ефекта от нейното действие, настъпва функционална кумулация.
О. Н. Крилов (1980) разделя отравянето на риба в естествени водоеми на три групи. 1. Естествените токсикози възникват в районите на водосбора на сладки и солени водоеми, когато прясната вода се засолява, когато нивото й спада и морската вода прелива. 2. Токсикоза на риба от синьо-зелени водорасли, при обилно развитие отделят токсини, а при масово измиране абсорбират кислород и се разлагат с образуването на токсични продукти.3. Токсикозите на рибите от химикали с антропогенен произход (най-разпространените) се проявяват в резултат на "залпово" изхвърляне на отпадъчни води или систематично замърсяване на водни тела с малки количества токсични вещества.
32Използване на водата като замърсител на водата. Използването на вода включва потреблението на вода без нейното изтегляне, например за изхвърляне на боклук и други отпадъци, включително отровни и радиоактивни. Въпреки че повечето от тези отпадъци се изхвърлят във водите в контейнери, те не траят вечно, те се разграждат с времето и съдържанието им може да попадне във водата. Реките, особено северните реки, са замърсени от продукти на разлагане на дървесина, която потъва по време на рафтинг. Каналите на много реки са покрити с няколко слоя дървени трупи. Той е основен източник на феноли, танини и други органични вещества. Използването на вода е причина за разрушаването на брега, което се случва под действието на вълни, създадени от транспорта, по време на изграждането на пристанища, изправяне на канали и по време на други дейности. Използването на вода е важна заплаха за водния живот. Свързва се с унищожаването на места за хвърляне на хайвера, укрития, миграционни пътища на рибите и др. Значителни негативни последици за околната среда са свързани с водоемите. Те са вид утаители и следователно акумулатори на широк спектър от замърсители, особено тези, които не са подложени или слабо подложени на биоразграждане. Долните утайки на много резервоари са пренаситени с тежки метали, както и с радиоактивни елементи. Те често са източник на метан и други продукти на гниене. Намаляването на нивото на водата в тези резервоари често е причина за замърсяване на въздуха и прилежащите територии в резултат на улавяне на дънни седименти, излезли изпод водата от вятърни течения. | Повече ▼по-големи проблеми могат да възникнат, когато резервоарите бъдат елиминирани.
Екологични последици от замърсяването на хидросферата
Замърсяването на водните екосистеми е голяма опасност за всички живи организми, включително и за човека. Под въздействието на замърсителите в сладководните екосистеми се наблюдава спад в тяхната устойчивост поради нарушаване на хранителната пирамида и прекъсване на сигналните връзки в биоценозата, микробиологично замърсяване, еутрофикация и други изключително неблагоприятни процеси. Те намаляват скоростта на растеж на водните организми, тяхната плодовитост, а в някои случаи водят до тяхната смърт.
Екологичните последици от замърсяването на морските екосистеми се изразяват в нарушаване на тяхната стабилност, прогресивна еутрофикация, натрупване на химически токсини в биотата, намаляване на биологичната продуктивност, възникване на мутагенеза и канцерогенеза в морската среда, микробиологично замърсяване на крайбрежните райони на морето. До известна степен морските екосистеми могат да издържат на вредните въздействия на химичните токсиканти, използвайки акумулативните, окислителните и минерализиращите функции на водните организми. Например двучерупчестите мекотели са способни да натрупват един от най-токсичните пестициди ДДТ и при благоприятни условия да го отстраняват от тялото. В морските води биотрансформацията на бензо(а)пирен се осъществява поради наличието на хетеротрофна микрофлора в открити и полузатворени водни пространства. Микроорганизмите в резервоари и дънни седименти също имат доста развит механизъм на устойчивост на тежки метали и са способни да произвеждат сероводород, извънклетъчни екзополимери и други вещества, които, взаимодействайки с тежките метали, ги превръщат в по-малко токсични форми.
33Екологични проблеми на океаните
Има постзамърсяване на океанската вода. Огромно количество "мръсотия" се пренася в океана от сушата чрез реките и канализацията. Повече от 30% от повърхността на океана е покрита с маслен филм, който е вреден за планктона. Унищожаването на планктона, тоест най-простите организми и ракообразни, пасивно плаващи във водата, доведе до намаляване на запасите от храна за нектона и намаляване на количеството му и следователно до намаляване на производството на риба.
Последиците за околната среда от замърсяването на Световния океан се изразяват в следните процеси и явления: - нарушаване на стабилността на екосистемите; - прогресивна еутрофикация; - поява на "червени приливи"; - натрупване на химически токсични вещества в биотата; - намаляване на биологичната продуктивност; - възникване на мутагенеза и канцерогенеза в морската среда;
Индустриалното използване на Световния океан доведе до колосалното му замърсяване и в момента този проблем е един от глобалните проблеми, пред които е изправено цялото човечество. През последните 20 години замърсяването на океана стана катастрофално.
Най-опасните замърсявания за океана са: замърсяването с нефт и нефтопродукти, радиоактивни вещества, промишлени и битови отпадъци и химически торове. Съществуват обаче и мощни външни източници на замърсяване - атмосферни потоци и континентален отток.
Според експерти около 15 милиона тона нефт навлизат в Световния океан всяка година. Това се дължи на движението на петролни танкери. Преди това практиката за промиване на трюмовете на танкери беше широко използвана, в резултат на което огромни количества петрол бяха изхвърлени в океана.
Крайбрежните води са засегнати главно поради голям брой източници на замърсяване: от промишлени отпадъци и канализация до интензивно морско замърсяванедвижение. Това допринася за намаляването на океанската флора и фауна, а за хората създава сериозна опасност под формата на множество заболявания.
Заедно с речния отток в океана навлизат и тежки метали, много от които имат токсични свойства. Общият речен отток е 46 хиляди км вода годишно.
Заедно с него в Световния океан постъпват до 2 милиона тона олово, до 20 хиляди тона кадмий и до 10 хиляди тона живак. Крайбрежните води и вътрешните морета са с най-високи нива на замърсяване.
Атмосферата също играе важна роля в замърсяването на океаните. Например до 30% от целия живак и 50% от оловото, влизащи в океана годишно, се транспортират през атмосферата. Поради токсичния си ефект в морската среда живакът е особено опасен. Под влияние на микробиологичните процеси токсичният неорганичен живак се превръща в много по-токсични форми на живак. Неговите съединения, натрупани в риби или миди, представляват пряка заплаха за човешкия живот и здраве. Живак, кадмий, олово, мед, цинк, хром, арсен и други тежки метали не само се натрупват в морските организми, като по този начин отравят морската храна, но също така най-вредно засягат обитателите на морето. Коефициентите на натрупване на токсичните метали, т.е. тяхната концентрация на единица тегло в морските организми спрямо морската вода, варират в широки граници - от стотици до стотици хиляди в зависимост от природата на металите и видовете организми. Тези коефициенти показват как се натрупват вредни вещества в риби, мекотели, ракообразни, планктон и други организми.
Ужасна заплаха за всички живи същества не само в океана, но и на сушата представляват атомните опити в морето и заравянето на радиоактивни отпадъци в морските дълбини.
Изхвърлянето на отпадъци доведе до масова смъртобитатели на океана. Основните източници на замърсяване на водата са предприятията от черната и цветна металургия, химическата и нефтохимическата, целулозно-хартиената и леката промишленост. Отпадъчните води са замърсени с минерални вещества, соли на тежки метали (мед, олово, цинк, никел, живак и др.), арсен, хлориди и др. Лека промишленост. Основното замърсяване на водните тела идва от текстилното производство и процесите на дъбене на кожа.