Архимандрит Рафаил (Карелин) за духовните недъзи на нашето време
На въпросите на портала Pravoslavie.Ru отговаря архимандрит Рафаил (Карелин), съвременен грузински подвижник и духовен писател.
- Смятам, че основната болест на днешното време е лъжата и двуличието, които се превръщат в стил на живот на съвременния човек. Религията вече престава да бъде доминанта в живота на човека и императив на неговото поведение. По-скоро религията служи за задоволяване на определени духовни нужди, като естетическото удовлетворение, което доставя изкуството.
Всъщност религията до голяма степен е въпрос на воля. Вътрешният живот на християнина е постоянна борба със своите страсти и греховни навици, противопоставяне на света, който според Христос „лежи в злото“. Тази борба изглежда болезнена за много съвременни християни, така че тяхната религиозност приема външни форми и замръзва в тях.
Друга болест на нашето време е изолацията на хората и тяхната емоционална студенина. В технологичния век човек по-малко се нуждае от помощта на друг човек и по-малко го цени - той е заменен от машина. Медиите насърчават стандартното мислене. Телевизията, компютърът и други технически изобретения все повече заменят живата комуникация: човек отива във виртуалния свят, който се превръща в неговата втора реалност. В този свят той не носи отговорност, той се чувства свободен от задължения и грижи - илюзорният свят не изисква нищо от него. Духовното отчуждение често се превръща в аутизъм. Човек усеща своята самота, но дори и в този случай телевизорът и компютърът му предлагат комуникация от разстояние, виртуални връзки без любов, някаква мъртва комуникация, подобна на комуникацията на сенките. Техниката намалява физическите дистанции между хората и в същото време ги отдалечава емоционално един от друг. Човекпрестава да обича човек; близкото е далече. Той губи желание да се вижда с приятели, по-удобно му е да седи на компютъра. Тук привидното удобство прехвърля комуникацията на хората на ниво прагматика.
Техниката намалява физическите дистанции между хората, но емоционално ги отдалечава един от друг
Емоционалната студенина и отчуждението придобиват степен на морална криза, която е по-опасна от икономическа криза.
Този процес се проявява в различни форми навсякъде, при това в технически развитите страни с по-голяма сила и разрушителност.
- Догматичното мислене е неразривно свързано с духовното състояние на човека, особено с неговите мистични интуиции. С обедняването на молитвата и либерализирането на морала човек престава да усеща действието на благодатта в душата си, губи православното мислене и вътрешното свидетелство за истината. Характерно е, че за светците догматът не е абстрактно понятие, а жива истина и отклонението от догмата се възприема и усеща от тях като загуба на благодат. Съвременните хора са притъпили това вътрешно свидетелство. Те възприемат догмите като философски постулати и тези, разглеждат ги на ниво плоско рационално мислене и затова размиват границата между догматичната истина и духовната лъжа. Богословският максимализъм на миналото все повече се заменя с хуманистичен антропологизъм, докато ориентирите на истината се губят, духовните центрове на битието и скалата на моралните ценности се изместват и изместват от местата си.
Догматичното безразличие е слепотата на тези, чиято религиозна интуиция е притъпена или атрофирала.
Догматичното безразличие е слепотата на тези, чиято религиозна интуиция е притъпена или атрофирала. интелектуаленвсеядството се възприема като широта на мислене и дори доказателство за любов.
Този въпрос е много важен, така че нека повторим нашата мисъл.
Мистичните интуиции превръщат догмата в реална, осезаема истина, докато съвременният човек, със своите приглушени духовни интуиции, възприема догмата като продукт на определено време и епоха, разглежда я като вид философска абстракция, съзнателно или несъзнателно прилага принципа на еволюцията към Църквата и Откровението и по този начин превръща догмата в релативистична и плуралистична концепция. Според тях догмите могат да се спазват засега, както се уважават старите хора, но могат и безболезнено да се променят или игнорират. Практическото проявление на такъв рационализъм в религията е икуменизмът, униатството и многоглавата хидра на модернизма.
Въпроси към архимандрит Рафаил (Карелин) бяха зададени от Антон Поспелов Благодарим на Тамара Манелашвили за безценната й помощ при създаването на този материал