Арменците в Кубан са мигранти или местни жители
През последните години световната слава на Краснодарския край се осигурява не само от експоненциално нарастващия поток от туристи и инвеститори, но и от сложния характер на етническите процеси в региона, тъй като по отношение на националното си разнообразие Кубан е практически България в миниатюра. В своя труд професор Прийст е посветил цели 3 глави на Кубан. Изглежда, какво може да изненада гражданин на Съединените американски щати, една от най-расово "колоритните" страни в света? Отговорът е неочакван - етно-културният вкус на Краснодарския край, а именно феноменът на взаимодействието на различни националности.
Според преброяването от 2002 г. на територията на Краснодарския край живеят 124 етнически групи с общо 4 436 272 души, от които 274 566 са арменци. И днес, според Краснодарския клон на Съюза на арменците в България, общо около 500 хиляди представители на арменска националност живеят в Кубан (както легално, така и нелегално). В Краснодар живеят около 70 хиляди арменци. Това е най-голямата общност в Кубан и най-голямата диаспора сред арменците в България.
„Арменците са дошли в Кубан много отдавна, много преди усвояването на тези земи от българите“,– казва Игор Колесов, завеждащ отдела по етнография на Краснодарския държавен историко-археологически музей-резерват на им. Фелицына и преподавател в Кубанския държавен университет. Според исторически справки, първите арменски заселници се появяват нана територията на Северозападен Кавказ около 10 век. Те живееха сред черкезите и се наричаха черкези-гаи. И през 19 век арменците се преместват в Кубан - имигранти от Понтийския регион и Османската империя.
Атаманът на Кубанската казашка армия Владимир Громов уверено разделя кубанските арменци на коренно население, което живее тук от векове, и мигранти, преместили се в региона след събитията в Карабах и земетресението в Армения. И подчертава, че конфликтите възникват именно с втората група от този народ."Когато говорим за арменци, ние ясно разграничаваме - това са нашите арменци, а тези не са нашите", - отбелязва началникът на Кубанското казашко войско. На друго мнение обаче е Кирил Корякин, аспирант в Института по етнология и антропология на Руската академия на науките, който изучава въпросите на адаптацията и интеграцията на арменските мигранти в Краснодарския край:" В културно отношение няма съществени разлики между местното население и мигрантите. Общественото съзнание е доминирано от стереотипи и клишета, насадени от медиите, докато в ежедневния опит нито мигрантите, нито местните жители показват културна дистанция“.
Краснодарската арменска диаспора е официално регистрирана през 1992 г., въпреки че е създадена и започва да функционира в съветско време. Дейността на общността се осъществява в две основни насоки: взаимодействие с Министерството на външните работи (съдействие при решаване на въпроси като регистрация на посетители, получаване на гражданство или завръщане в родината) и развитие на културни национални дейности."Като правило провеждаме 4-5 големи събития годишно", казва Мхер Симонян, кандидат на историческите науки и публичен сътрудник на консула на Република Армения в Краснодар.Арменски национален театър-студио" .
В тези групи участват предимно мигранти, а не местни арменци, но всеки идва да види народни песни и танци. Павел Мнацаканян, художествен ръководител на ансамбъл „Шерам“, обяснява уникалността на своя екип не само с красотата на костюмите и майсторството на изпълнението, но и с истинския национален фолклор:„Ние изпълняваме онези песни, танци, музика, които арменският народ е пял преди много векове. И дори арменците, които са родени и израснали в България, в края на представлението стават от местата си и започват да пеят и танцуват с нас“.
Популярността на арменската култура в Краснодарския край набира скорост и не само сред тази етническа група. Ангин Антонян преподава арменски език в Краснодарския клон на Съюза на арменците в България.„Сред моите ученици, освен арменци, има германци, гърци, асирийци,, казва тя, „процента, а 30-35 процента са като цяло българи. Въпреки че българите, на първо място, този интерес е породен от факта, че или момчето е арменец, или момичето е арменка, но има и такива, които просто харесват арменските традиции и език”.
Въпреки проявения интерес обаче, прояви на враждебност от страна на местното население към арменците, особено мигрантите, се срещат и на битово ниво. Така медиите съобщиха, че в едно от селата съселяни настояли арменски фермер да продаде фермата си на безценица и да напусне. Трудно е да се каже дали това е вдъхновено от политическата ситуация или отчуждението на обичаите, но при запазване на етническата специфика на народите практически няма разлики в ежедневието между казашките и арменските семейства. Както за тези, така и за други традиционният патриархален начин на живот се изразява в уважение към главата на семейството, почит към по-възрастните, стремежпредават традициите на бъдещите поколения и запазват националната си идентичност. „Съществен сближаващ фактор е и общността на религията, което води до смесени бракове“, - казва Кирил Корякин.
Тенденцията за смесени бракове сред арменци с българи е доста разпространена."По отношение на степента на интеграция арменците са на второ място след украинците",казва Мгер Симонян. Според материалите от полеви изследвания на Алла Тер-Саркисянц, водещ изследовател в Кавказкия отдел на Института по етнология и антропология на Руската академия на науките, според 80,0% от мъжете и 59,3% от жените националността на децата в смесени семейства трябва да се определя от националността на бащата, както е обичайно сред арменците, а останалите смятат, че е по-добре да се направи това по искане на тийнейджър при достигане навършване на пълнолетие. Във всеки случай децата, родени в такива семейства, независимо от тяхната по-нататъшна етническа идентификация, вече са своеобразна симбиоза на две култури. "Баща ми е арменец, а майка ми е българка,- казва Алексей Данилян. -Трудно ми е да кажа кой съм по националност. Смятам себе си и за българин, и за арменец едновременно и ще възпитавам в децата си традициите и на двата народа ".
"Не можете да се намесвате в културата и политиката,- заключава Игор Колесов, ръководител на отдела по етнография на Краснодарския държавен историко-археологически музей-резерват на името на Фелицин,- нашият регион е многонационален и културата живее независимо от настроението на властите".