Арт Нуво (Модерен, Югендстил, Либерти, Сецесион)
Чарлз Рени Макинтош
Чарлз Рени Макинтош - шотландски архитект, художник и дизайнер,основателят на стила Арт Нуво в Шотландия.Уикипедия
Проекти:Училище по изкуства в Глазгоу
Роден вГлазгоу, през 1877-1884 г. той учи в гимназиалния колеж на Алън Глен и след дипломирането си посещава вечерен курс вУчилището по изкуства в Глазгоу. След това учи при архитекта Джон Хътчинсън и от 1889 г. работи като чертожник за John Honeman & Keppie в Глазгоу. През 1890 г. получава специална стипендия, която му позволява да пътува до Франция и Италия, за да изучава задълбочено архитектурата на тези страни. През 1904 г. става съсобственик на фирмата "Джон Хонеман и Кепи". През 1900 г. се жени за Маргарет Макдоналд, също възпитаничка на училището по изкуства в Глазгоу, с която работи заедно. През 1893 г. Макинтош създава първия си самостоятелен архитектурен проект – кула за сградата на Glasgow Herald.Произведението на Макинтош като цяло принадлежи по своя стил към Арт Нуво.Сред английските художници той среща остро осъждане на произведението и бързо става известен в Европа.В своите архитектурни и дизайнерски проекти той използва метода „отвътре навън“ - къщата, мебелите и интериорната декорация са проектирани като единна хармонична система. Нещата на Macintosh винаги са геометрични и функционални, имат стройни пропорции и не са обременени с излишна украса. Чарлз Рени Макинтош става новатор на конструктивната линия на сецесиона с характерната за него праволинейност на формите и тяхната ясна конструкция. Неговото майсторство се основава на типично дърводелска геометрично праволинейна конструкция с преобладаване на вертикални линии.
Макинтош разработи отличителен декоративен стил, в който геометричелементите са свързани с люлеещи се разпръснати линии, което в началото на 19-20 век е характерно за европейското декоративно изкуство. Работата му, представена наСветовното изложениевТоринои на изложбатаВиенски сецесион, донесе на Макинтош международно признание. Способността на майстора да свързва своите идеисимволизъмс класическото архитектурно образование предизвиква такова възхищение у съвременниците му, че изкуствоведите говорят за ново направление в изкуството -"макинтошизъм".
Основното архитектурно произведение е Новата сграда на Училището по изкуства в Глазгоу (1897-1909)
Хил-Училище по изкуства в Глазгоу(англ.Glasgow School of Art) е висше училище по изкуства вГлазгоу.
Училището по изкуства в Глазгоу е основано през1845и първоначално се е наричалоПравителствено училище по дизайн в Глазгоу. Сегашната сграда на училището е построена през1897-1909от видния шотландски архитект и модернистхудожникЧарлз Рени Макинтош. В момента Училището по изкуства в Глазгоу преподава живопис, рисуване, фотография, скулптура, история на изкуството, филмово изкуство на приблизително 1600 студенти в 10 различни факултета.
къща (англ.HillHouse) в Хеленсбърг (1903 г.)
Стаи за чай (на английскиTeaRooms) в Глазгоу (1897-1911)
DE STijl De Stijl
Холандската група "De Stijl" ("Стил"), подобно на едноименното списание, е основана през 1917 г. в Лайден от Тео ван Дусбург, за да защитава и разпространява системата на неопластицизма, създадена от Пит Мондриан.
The Style Group (De-Steil) е група от холандски художници и архитекти, ръководени от PietMondrian, създадена през 1917 г.,активно участваща във формирането на нов архитектурен езикАбстрактните, кубични композиции на авангардното изкуство оказват значително влияние върху нейното творчество. Групата обичаше формалните елементи, равнините и геометричните тела. Групата популяризира "Нео-пластикизъм", стил, създаден от датския художник Piet Mondrian, в който той се стреми да установи универсални принципи на дизайнабазиранина хоризонтални и вертикални линии и на три основни цвята: черно, бяло и сиво.
Мондриан вярваше, че има сдвоени типове човешка природа, например активна - пасивна, мъжка - женска. За да го изрази, той използва хоризонтални и вертикални линии. Цветовете, които използва, от негова гледна точка също символизират основите на живота.
Групата оказва голямо влияние върху бъдещите идеолози нафункционализма. Групата се нарича "Стил" ("De-Steil"), след едноименното списание (1917-1928), основано от художника Пит Мондриан (1872-1944), художника и архитект Тео ван Дусбург (1883-1931) и архитектаПитър Уд(1890-1963). Член на групата "Стил" през 1918-1931 г. е датският архитект Герит Ритвелд (1888-1964). Простите вертикални и хоризонтални линии и основните цветове на известния му проект „Къщата на Шрьодер“ (1924) напълно отговарят на принципите на групата „Стил“. Под влиянието на групата "Стил" архитектът F.L. Райт създава през 1936 г. известната си „Къща над водопада“ в Беър Рън (Пенсилвания), в коятопресичането на правоъгълни обеми под прав ъгъле една от техниките за балансиране на цялата композиция.
Роден вМосква, получава основното си музикално и художествено образование вОдеса, когато семейството се премества там в1871. Родителите приемат за сина си професиятаадвокат, Василий Василиевич блестящо завършва Юридическия факултетМосковския държавен университет. През1896известниятДерптски университет в Тартупредлага професорска длъжност, но Кандински отказва. И така, поради редица причини, на 30-годишна възраст той решава да стане художник; това се случва под влиянието на изложбата на импресионистите в Москва през 1895 г. и картината „Копи сено“ на Клод Моне. През1896той се премества вМюнхен, където се среща с немскиекспресионисти. След избухването наПървата световна войнасе завръща в Москва, но несъгласен с отношението към изкуството вСъветска България, през 1921 г. отново заминава за Германия. След затварянето на Баухаусот нациститетой се премества със съпругата си във Франция, през 1939 г. получава френско гражданство.
Кандински произхожда от семейство нанерчинскитърговци, потомци на затворници. Неговата прабаба беше тунгуската принцесаГантимурова, а баща му беше представител на древния Забайкалски (Кяхта) родКандински, произлизащ от фамилията на князетеот Мансийското княжество Кондински.
През1893В. Кандински завършва Юридическия факултет. През (1895—1896) работи като художествен ръководител на печатницата на ПартньорствотоI. Н. Кушнереваи Ко. ”, на улица Пименовская, вМосква.
Кандински избира кариерата си на художник сравнително късно – на 30 години. През1896се установява вМюнхени след това остава в Германия до1914В Мюнхен се запознава с български художници:А. Г. Явленски,М. В. Верьовкина,В. Г. Бехтеев,Д. Н. Кардовски,М. В. Добужински,И. Я. Билибин,К. С. Петров-Водкин,И. Е. Грабар.
СЪС1897учи живопис в частно ателиеA. Ашбе.[2]
През1900той постъпва вМюнхенската академия по изкуствата, където учи приФранц фон Щук. От1901Кандински създава артистичното дружество "Фаланга", организира училище към него, в което самият той преподава.
От1900г-н Кандински пътува много, посещавайки Северна Африка, Италия, Франция; посещения се случват вОдесаиМосква. Участва в изложби на Московската асоциация на художниците.
"Амазонка". 1911.Азербайджански музей на изкуствата,Баку
През1910и1912участва и в изложби на художествената асоциация„Кароба”. През тези години той развива новаторска концепция за "ритмичното" използване на цвета в живописта.
През1909Кандински организираНовата Мюнхенска художествена асоциация, през 1911 г. - алманаха и групатаСиният ездач, чиито членове са известнихудожници експресионисти,Франц Марк,Алексей Явленски,Мариана Веревкинаи същоПаул Клее. Тогава прави първата си самостоятелна изложба.
През1914художникът се завръща вМосква. През следващите годиниработи върху реалистични и полуабстрактни платна, предимно пейзажи.
Следреволюцията1917г-н Кандински се занимава активно с обществена работа.
През1918участва в организирането на защитата на паметниците, създаването на Музея за живописна култура и Българската академия на науките за изкуството, преподава въвВХУТЕМАСи издава автобиографична книга "Стъпала"(М., 1918).
През 1918-1919 г. е член на художествения съвет на отдела за изящни изкустваНаркомпрос, през 1919-1921 г. -председател на Общобългарската закупителна комисия, научен консултант и ръководител на размножителната работилница, почетен професорна Московския университет. Кандински също беше избран за вицепрезидентRACHN. Той продължава да пише - през този период по-специално са създаденидекоративни композиции върху стъкло "Амазонка" (1918) и "Амазонка в планините" (1919).
ВБерлинВасилий Кандински започва да преподава рисуване и става виден теоретик на школата"Баухаус". Скоро Кандински получава световно признание катоедин от лидерите на абстрактното изкуство.
През1928художникът приема германско гражданство, но когато нацистите идват на власт през1933, той емигрира във Франция.
От1933до1944живее вПариж, активно участва в международния художествен процес.