Астро чипове
През 1922 г. съветският математик Александър Фридман, анализирайки уравненията на общата теория на относителността на Айнщайн, стига до извода, че Вселената не може да бъде в стационарно състояние – тя трябва или да се разширява, или да пулсира.
Моделът на Фридман описва хомогенна изотропна нестационарна Вселена с материя, която има положителна, нулева или отрицателна постоянна кривина.
По-късно заключенията на Фридман бяха потвърдени в астрономически наблюдения, които разкриха така нареченото червено изместване на спектралните линии в спектрите на галактиките, което съответства на взаимното отдалечаване на тези звездни системи.
В резултат на своите наблюдения Хъбъл обосновава идеята, че Вселената е множество галактики, разделени от огромни разстояния.
Фридман показа, че решенията на уравненията на общата теория на относителността за Вселената позволяват да се конструират три възможни модела на Вселената.
1 е затворена вселена, 2 е отворена вселена и 3 е плоска вселена.
Геометрията на плоската вселена е същата като геометрията на плоската маса, тоест успоредните линии остават успоредни и не се пресичат никъде. Единствената разлика е, че Вселената се разширява, следователно, въпреки че лъчите са успоредни, те се отдалечават един от друг поради факта, че цялата Вселена се разширява.
Затворената Вселена е подобна по геометрични свойства на свойствата на повърхността на сфера.
Отворената Вселена е подобна по своите свойства на свойствата на хиперболоида, тоест, ако започна две успоредни линии от шията на хиперболоида, те ще започнат да се разминават и никога няма да се срещнат.