Астрология и други магически практики
Наред с всичко това ежедневната практика на алхимия, астрология и всякакъв вид магия обхваща цялото ренесансово общество от горе до долу и в никакъв случай не е резултат от невежество, а резултат от същата индивидуалистична жажда за овладяване на тайнствените сили на природата, която се усеща дори при Франсис Бейкън, този известен защитник на индуктивните методи в науката. Нека дадем няколко примера, които често се излагат от историците на Ренесанса (виж 21, 2, 256 - 297).
Много папи вече са били астролози. Папа Инокентий VIII научава от астролозите за хода на болестта си, Юлий II - за деня на коронацията си, Павел III също координира официалните си срещи с астролози. И дори известният хуманист папа Лъв X вярваше, че астрологията придава особен блясък на неговия двор. В Платоновата академия във Флоренция мненията се различават по отношение на астрологията. Но неговият ръководител Марсилио Фичино така или иначе е бил привлечен от Инквизицията именно заради своите астрологически изследвания. Той наистина прави хороскопи за децата на Лоренцо Медичи и предрича на малкия Джовани Медичи, че ще стане папа Лъв X (както наистина се случва по-късно). Пико дела Мирандола, друга водеща фигура в Платоновата академия, напротив, отхвърли астрологията и я смяташе за безбожна работа. Във войната между Флоренция и Пиза през 1362 г. и двете страни в най-важните случаи прибягват до предсказанията на астролозите. За светските владетели няма какво да се говори. Кондотиерите като правило координираха своите кампании с астролози. И тук могат да се дадат много имена.
Астрологията все още беше в известен смисъл период или посока в науката. Но вече без никаква наука, Ренесансът е много богат на безкрайни суеверия, обхванали абсолютно всички слоеве на обществото, включително учени и философи, а некато говорим за управляващи и политици. Известният флорентински поет Полициано, също член на Платоновата академия, обяснява душовете с факта, че един от заговорниците е сключил съюз с дявола преди смъртта си; поетът одобри действията на хората, които изровиха трупа на този заговорник от гроба, влачиха го дълго из града и го хвърлиха в реката, след което, според Полициано, дъждът спря. Известният хуманист Поджо вярваше в битката между жавките и свраките и също така вярваше, че морски сатир с перки и рибешка опашка завлича жени и деца, докато пет смели перачки не го убият с пръчки и камъни. Бенвенуто Челини разказва как един магьосник, с помощта на заклинанията си, изпълнил целия Колизеум с демони, от които самият Бенвенуто Челини почти умрял. В епохата на Ренесанса гадаеха върху трупове, заклинаха публични жени, правеха любовни напитки, призоваваха демони, извършваха магически операции при полагане на сгради, практикуваха физиономия и хиромантия, хвърляха разпятия в морето с най-ужасно богохулство и заравяха магарета в земята, за да предизвикат дъжд по време на суша. Масово вярваха в призраци, в злото око и изобщо във всякакви щети, вярваха в черни конници, които уж възнамеряваха да унищожат Флоренция за греховете й, но бяха премахнати от магиите на праведните; омагьосваха деца, животни и полски плодове. Те вярваха, че жените се съвкупляват с демони и са вещици, въпреки че понякога бяха мили. Обществените жени използвали различни наркотици, за да привлекат мъже, които включвали коса, черепи, ребра, зъби и очи на мъртвите, човешка кожа, пъп на дете, подметки на обувки и части от дрехи, взети от гробове, и дори трупно месо от гробище, което те дискретно давали на своите любовници за ядене. Продупчени фигурки от восък и пепел с известни рефрени за въздействиена тези, които бяха изобразени от тези фигури, те отмъстиха на пророците за техните предсказания. През Възраждането е имало много по-лошо, както съобщават историците и за което няма да говорим тук заради нецензурност.
Човек може само да съжалява за онези историци на естетиката на Ренесанса, които се ограничават до просто представяне на неоплатонически или хуманистични теории. Не трябва да има никакво лакиране и присмех.