Астрономите получават подробно изображение на Малкия Магеланов облак
Използвайки телескопа на инфрачервения телескоп VISTA, астрономите успяха да погледнат през воал от газ и прах, за да разберат как всъщност изглежда един от спътниците на нашата Галактика, Малкият Магеланов облак.
Малък магеланов облак. Снимка от ESO/VISTA VMC
Галактиката джудже Малък Магеланов облак обаче, както и нейният „братовчед“ Големият Магеланов облак, са кръстени на португалския мореплавател Фернан Магелан, който наблюдава тези галактики като слабо светещи малки облаци в нощното небе на Южното полукълбо през 1519 г. по време на околосветско пътуване.
Всъщност Малкият Магеланов облак е малка галактика джудже с неправилна форма, която взаимодейства както с Големия Магеланов облак, така и с нашата галактика Млечен път. Приблизителното разстояние от Земята е около 200 хиляди светлинни години.
Близостта на Магелановите облаци до Земята ги прави идеални кандидати за изучаване на формирането и еволюцията на звездите. Една от най-сериозните пречки пред детайлните наблюдения на процесите на звездообразуване в тях обаче е междузвездният прах, който разпръсква и поглъща част от светлината на звездите. Галактиките са обвити в този прах като в саван.
Въпреки това, благодарение на инфрачервения телескоп VISTA, астрономите успяха да проникнат през булото от газ и прах и да видят галактиката такава, каквато е. Новото изображение по-горе е най-подробното досега, показващо милиони звезди в Малкия Магеланов облак. Яснотата на изображението позволи на астрономите да разгледат подробно триизмерната структура за първи път.
Пълната версия на изображението от телескопа VISTA е около 4 гигабайта и е с резолюция 43 223 на 38 236 пиксела. Можете да го изтеглите и прегледате на уебсайта.Европейската южна обсерватория на този линк.
Телескопът VISTA (Visible and Infrared Survey Telescope for Astronomy) е най-големият широкообхватен телескоп в света, който се използва за наблюдение на небето в инфрачервения диапазон. Голямото огледало (4,1 метра) на телескопа е с широк зрителен ъгъл и чувствителни сензори. Това създава отлична перспектива за астрономите да използват този уникален инструмент в изследването на космическото пространство.