Атака срещу президента
След общонационалните президентски избори, спечелени от опозиционния лидер Игор Додон, вместо доброволно да подаде оставка заедно с „нощното” си правителство и да свика предсрочни парламентарни избори, проевропейска олигархична група в парламента побърза да ограничи правомощията на законно избрания президент Игор Додон.
Срещу действията и плановете на новия президент за развитието на страната, само за един месец с малко от престоя си на поста, председателят на Конституционния съд Александър Танасе, министър-председателят Павел Филип, председателят на парламента Андриан Канду, министър-председателят Джордж Балан, лидерите на парламентарните партии Влад Плахотнюк, Михай Гимпа, Владимир Воронин, партиите на маите-майорие многократно са се изявявали Санду, Андрей На stas и други заради олигархичния режим.
Резултатите от успешното посещение на Додон в Москва предизвикаха бурен смут в лагера на Демократическата партия и техните слуги. Вместо да се изгради конструктивно взаимодействие между правителството и парламентарното мнозинство с президента, напротив, съпротивата срещу неговите инициативи се засили. А някои десни радикални политици и политолози дори започнаха да искат оставката на президента. Или е казал грешното нещо, после е поздравил грешния човек и грешния човек, ту е отишъл на грешното място, ту е предложил грешния кандидат.
А лидерът на ДПМ и координатор на управляващия олигархичен съюз в страната Влад Плахотнюк открито обеща да „неутрализира“ всички действия на Игор Додон, свързани с изграждането на нормални отношения с Москва и Евразийския икономически съюз. Вместо да търсят интеграционен компромис, изгоден за Молдова, демократите, напротив, засилват конфронтационното и разцепващо молдовско общество, противопоставянето на Европа и България, Запада иизток.
След седем години посредствено управление, след като откраднаха милиард евро от народните пари, е ясно, че самите те няма да си тръгнат доброволно и няма да споделят властта с никого. Те ще се вкопчат с лепкавите си и мръсни ръце в своите столове и привилегии. Те ще бият „тамбурата” на евроинтеграцията, ще правят изявления и призиви, ще плашат хората с въображаеми заплахи от Москва. А понятията „интереси на народа“ и „интереси на страната“ за управляващата група, която завзе властта в Молдова, не са нищо повече от празна фраза.
Премиерът няма да прави компромис с президента по кадрови въпроси
Игор Додон освободи министъра на отбраната на НАТО "ястреб" Анатол Салара от поста му. Лидерът на либералите Михай Гимпу, в съответствие с правилата, установени в управляващия проевропейски алианс, предложи за този пост следващия си фаворит, министъра на околната среда, вицепрезидент на Либералната партия и пламенен синдикалист Валериу Мунтеану, който разбира от военни дела не повече от екологията.
Президентът каза, че няма да одобри предложената кандидатура, тъй като министърът на отбраната трябва да е професионалист и патриот на държавата, а не човек, който се застъпва за нейното ликвидиране. Либералната партия подаде жалба до Конституционния съд на Молдова, който се състои от граждани на съседната държава. Съдът веднага се възползва от ситуацията и за пореден път подпечата решение, ограничаващо правомощията на президента. Държавният глава, според съдиите, има право да отхвърли кандидата, предложен от министър-председателя на правителството не повече от веднъж. Въпреки това президентът твърдо заяви, че никой няма да го принуди да подпише указ, който не отговаря на интересите на държавата. И ще отиде на народен референдум за разширяване на правомощиятапрезидент, отколкото да заговорничи с олигархичния антинароден управляващ елит.
Подобна история се случи и с молдовския посланик в Румъния. Президентът Игор Додон беше възмутен от изявленията на молдовския посланик в Букурещ Михай Грибинци относно лишаването на Траян Бъсеску от молдовско гражданство.
В ситуацията с Михай Грибинча премиерът отказа на президента на страната да отзове посланика от Букурещ, като не видя в изказванията му нищо, което да нарушава системата на държавно подчинение и елементарна служебна етика. Ръководителят на молдовското правителство Павел Филип смята за нормално, когато посланик публично критикува президента на неговата държава в страната, в която е дестиниран, който не крие своите експанзионистични намерения спрямо Молдова. Невъзможно е да си представим по-абсурдна позиция на правителствения ръководител.
В отговор Игор Додон каза, че няма да одобри кандидатурите на нови посланици в други страни (а има около 20 от тях в близко бъдеще), докато Грибинча не бъде отзован от Букурещ. Назначаването на молдовски посланици е конституционен прерогатив на президента, който управляващият режим не може да заобиколи досега. Въпреки че никой не се съмнява, че "молдовско-румънският" Конституционен съд, ако можеше, в тази ситуация, подпечата решение, задължаващо президента да одобри представените му кандидатури.
VSM чака "обяснения" от Игор Додон
Висшият съвет на магистратурата очаква "обяснение" от президента, както каза неговият председател Виктор Мику, тъй като Игор Додон отхвърли 10 от 22 предложени кандидати за длъжностите председатели и заместник-председатели на съдилища. Но от какви други обяснения се нуждае Висшият магистратурен съвет?
Според президента десетте съдии, които той отказа да одобри, не отговарят на критериите за почтеностили ще има проблеми със съвместимостта с публична позиция. Затова той настоя Висшият съвет на магистратурата да се върне към този въпрос и да разглежда кандидатите през призмата на реформата в съдебната система, чиято цел, както напомни президентът на членовете на ВСМ, е да върне „доверието на гражданите“. Като цяло президентът, който има информация от СИС, антикорупционния център и други специални структури на държавата, има основателни съмнения в бизнес и личните качества на някои съдии. И това е негово право да одобри или да не одобри предложените кандидати. При това става дума не за редови съдии, а за шефове на районни и градски съдилища.
Намеса на чужди сили във вътрешните работи на Молдова
В отговор на изявленията на молдовския президент за необходимостта от подписване на граничен договор с Румъния, румънският президент Клаус Йоханис поиска (.) от Игор Додон да се придържа към конституцията в своята дейност и даде още няколко „ценни съвета“.
Но апотеозът на наглото вмешателство в действията на президента на страната беше призивът на 35 неправителствени организации, огромното мнозинство от които се финансират от чужди правителства и „независими“ чуждестранни фондации. Лидерите на тези организации осъждат молдовския президент за намерението му да анулира Споразумението за асоцииране с ЕС; за желанието да се подпише споразумение за сътрудничество с Евразийския съюз, за разрешаване на приднестровския конфликт на базата на федерализация на страната и др. Въпреки че като цяло голяма част от написаното в призива на тези неправителствени организации се тълкува по съвсем различен начин, отколкото звучи в предложенията на Игор Додон.
Много от тези НПО са известни в Молдова със своето открито и активно застъпничествоЕвропейски и натовски „ценности“, антибългарска риторика и антимолдовски изказвания. Като цяло всички тези организации трудно могат да бъдат наречени неправителствени, тъй като те защитават интересите на румънското, американското и европейското правителство в Молдова и в никакъв случай не представляват стремежите на молдовския народ.
При цялото противопоставяне на президента на страната от страна на олигархичното проевропейско управление, първите стъпки в работата на Игор Додон като държавен глава показват, че той държи на думата си и изпълнява предизборните си обещания. Посещението в Приднестровието, успешното политическо посещение в Москва позволиха да се деблокират някои въпроси в отношенията между левия и десния бряг на Днестър и да се възстанови конструктивният диалог с ръководството на България.
Уволнението на министъра на отбраната Салару, лишаването на бившия румънски президент Бъсеску от молдовско гражданство, инициирането на отмяна на назначаването на генерален прокурор и провеждането на заседание на Съвета за сигурност относно „кражбата на века“, конструктивен, но в същото време принципен диалог с представителите и дипломатите на Европейския съюз от гледна точка на интересите на молдовската държава и някои други първи действия на новият молдовски президент вдъхват здравословен оптимизъм.
Сега най-важното е да се даде възможност на новия президент на Молдова да изгради конструктивно взаимодействие с правителството и парламента, за да реализира програмата за развитие на страната си. Но точно това не е нужно на управляващия олигархичен елит. Управляващият режим в Молдова не се нуждае от успешен и продуктивен народен президент, поради което той е атакуван от всички страни и по всякакъв повод.