Авансово плащане и заплата какъв е размер, условия на плащане, данъчно облагане
В съответствие със сключените трудови договори ръководството на дружеството за отработените часове или извършената работа трябва да изплаща заплати, чийто размер е определен в същия документ. Законодателството изисква изплащане на аванс и заплата на месец, т.е. поне две изплащания на пари на служител трябва да бъдат извършени в рамките на сроковете, определени от местните актове на компанията.
Концепцията за авансово плащане и основната част от заплатата
България не дава понятието авансово плащане като такова. Това определение беше разгледано в предишния нормативен акт на трудовото право. Цялата заплата е разделена на части: първа, втора и т.н. Повечето служители и мениджъри наричат първата част авансово плащане, а втората част е основната част от заплатата.Много хора питат: авансът е колко процента от заплатата и какъв е той? Всъщност аванс се нарича част от трудовото възнаграждение на служителя, която му се полага за първия период от месеца, например от 01 до 15 включително. Тоест авансът не е твърда сума, която се изплаща в един и същ размер на служителя всеки месец.
При определяне на начина на изчисляване на аванса на заплатата трябва да се има предвид, че няма специална методика. Тоест, изчислява се в зависимост от формата и системата на възнаграждение, използвана в компанията. Как се изчислява заплатата, същите методи се използват за първата й част. При изчислението се вземат предвид заплатите, тарифите, допълнителните такси и надбавките, пропорционално на периода, отработен от служителя, или тарифите и броя на произведените продукти.
Бонусите обаче се начисляват само във втората част, тъй като имат стимулиращ характер и се назначават на служителя при условията за общата сума за месеца. Следователно този компонентприсъства само в крайното изчисление.
Възможно ли е да не се плаща предварително?
Кодексът на труда на България установява задължение за изплащане на заплати най-малко два пъти, тоест на всеки половин месец. Следователно авансът и заплатата трябва да се изплащат във всяка организация.
Организацията няма да помогне в случай на еднократно плащане на заплата, дори писменото съгласие на самия служител, който отказва да удвои издаването за един месец.
Последните случаи се изплащат според собствените си правила и при спазване на установените срокове издаването на отпуск или отпуск по болест може да бъде включено в аванса.
Какъв размер трябва да бъде аванса от основната част
Много работодатели смятат, че авансът е строго фиксирана сума. Това становище е погрешно, тъй като води до нарушение на закона. В резултат на това може да се окаже, че служителят не получава заплащане навреме.Авансът трябва да бъде част от работната заплата, изчислена пропорционално на отработеното време от служителя за определен период. Това правило е заложено в законодателството при определяне на минималния размер на аванса.
Тя може да бъде повече или по-малка от основната част от заплатата или равна на нея. Всичко зависи от броя на работните дни в месеца, попадащи на първия и втория период на работа, както и от стойностите на физическите показатели за заплатите на парче, изчислени по тези условия.
Тоест съотношението между аванса и заплатата за всеки служител ще бъде индивидуално.
Друг метод на изчисление включва установяването на процент в местните разпоредби на компанията. По правило се вземат 50% от заплатата. Трябва обаче да се помни, че служителят има право на минимален аванс от изчисляването на заплатата или тарифата пропорционално на отработените часове. Следователно може да имаположението е, че и при 50% авансовото плащане няма да е пълно.
Същата ситуация се развива и при установяването на фиксиран процент на авансово плащане от 40%. Много предприятия вече са се сблъсквали с това при проверки на прокуратурата, когато са им издавани заповеди в нарушение на закона. Това се дължи преди всичко на теорията за определяне на това съотношение.
Счита се, че пълната заплата е 100%, след приспадане на данъци ще бъде 87%. Прилагайки половин ставка (половин месец), получаваме 43,5%, което се закръгля до 40%.
Но тук не само се нарушава правилото за минималния размер на аванса, но и възниква въпросът за удържане на данък върху доходите на физическите лица от аванса, което трябва да се извърши едва в края на месеца.
Пример за изчисляване на авансовата част от заплатата
За изчисляване на размера на аванса могат да се използват два метода, единият от които взема предвид почивните дни и празниците, а вторият не. Всеки има своите предимства и недостатъци.
Изчисление без празници и почивни дни
Това е най-лесният начин за изчисляване на аванса, формулата изглежда така:
Аванс = (Заплата + надбавки) * 50%
Например: Заплатата на служител е 15 000 рубли, месечният бонус е 4 000 рубли. Тогава размерът на авансовото му плащане ще бъде (15 000 + 4 000) * 50% = 9 500 рубли.
С този метод на изчисление на служителя се изплаща аванс за "допълнителни дни", в резултат на което втората част от печалбата ще бъде много по-малка.
Изчисляване в работни дни
Това е по-точен метод, но изисква преброяване на работните дни през първата половина на месеца.
Формулата за изчисление ще изглежда така:
Авансово плащане \u003d (Заплата + надбавки) / Брой работни дни в месеца * Брой работни дни за първата половина на месеца
Условия за авансово плащане и главницачасти
Датите на авансовото плащане и заплатите трябва да бъдат фиксирани в трудовия договор, както и в местните вътрешни документи (на първо място, те трябва да съдържат разпоредбата за заплатите). Законът предвижда между издаването на тези две части да няма повече от 15 дни пауза.
Определено е също авансовата част да се изплаща от 15 до 30 число на текущия месец, а останалите заплати - от 1 до 15 число на следващия. Законът не забранява издаването дори по-често - например на всеки 10 дни, но точните дати все още трябва да бъдат посочени в документите.
Ако фиксираният ден на издаване се пада през уикенд или празник, тогава издаването трябва да бъде направено от предишния работен ден.
Облагане на аванс и основна част от заплатата
Авансът и заплатата са две части от възнаграждението за труда на служителя. Те трябва да изчислят и удържат данък върху доходите на физическите лица. Най-често прилаганата ставка е 13% за резиденти и 30% за нерезиденти.Законодателството установява, че денят на плащане на двете части е денят на окончателното разплащане със служителя за месеца. Следователно данъкът върху доходите на физическите лица от аванса се прехвърля заедно с данъка за основната част на следващия ден след пълното разплащане със служителя.
Има обаче едно изключение от това правило - счетоводителят е длъжен да изчисли и плати данъка върху авансовата част, ако тя е преведена в последния ден на месеца. Това трябва да стане с разпореждане на Върховния съд.
Данъкът върху доходите на физическите лица върху остатъка от заплатата се изчислява и удържа на общо основание и се внася на следващия ден след превода на заплатата. Изключение правят данъците върху отпуск по болест и отпуск - те могат да се комбинират и превеждат в обща сума в края на месеца, в който са начислени.
С изключениеот тях вноските за социални фондове се начисляват върху пълния размер на работната заплата в общ размер на 30%. Дружеството трябва да преведе сумата в бюджета от собствени средства до 15-о число на месеца, следващ месеца на изчисляване.
Отразяване на авансовото плащане и основната част в счетоводството
Авансът по същество е определена парична част от заплатата и следователно в счетоводството техните плащания се извършват със същите документи:
- Ведомости Т-49 и Т-53. Лист T-53 съдържа само колони с имена и суми за изплащане, поради което може да се използва както за издаване на аванс, така и за остатъка от заплатата. Листът T-49 съдържа всички необходими колони за изчисляване на заплатите и определяне на пълния им размер, както и поле за подпис на служителя, поради което може да се използва при издаване на окончателната сума.
- Разходен касов ордер - служи за издаване на аванс или заплата на един служител, посочен в документа, в брой от касата.
- Платежно нареждане - използва се за превод на аванс или заплата на един служител по банков път или за изплащане на обща сума, ако разпределението на средствата между служителите се извършва на базата на предварително съставен регистър.