Авицена абстрактна медицина, здраве
Авицена - медицина, здраве
Този файл е взет от колекцията Medinfo.
FidoNet 2:5030/434 Андрей Новиков
Пишем есета по поръчка - e-mail: [email protected]
Мединфо притежава най-голямата българска колекция от медицински
есета, казуси, литература, уроци, тестове.
Посетете http://www.doktor.ru - български медицински сървър за всеки!
чух. Изненада ме доколкото може и посъветва родителя
за мен да не ме занимава с нищо друго освен с науките. Същото беше и с книгата на Евклид. Учих пет или шест теореми с помощта на учител. а останалите са сами. Натили се оказа неспособен да ме научи. Той каза: „Прочетете го сами, решете теоремата и след това елате при мен и ми покажете резултатите. След това самостоятелно се заех с изучаването на книги, имаше много такива въпроси, които той не знаеше преди и ги научи от мен.
От какво е бил болен емирът на Бухара и как го е лекувал Ибн Сина, не е точно известно. Известно е само, че лечението помогна и Нух ибн Мансур управляваше безопасно Бухара още една година. Известно е също, че в знак на благодарност за изцелението Ибн-Син получава достъп до прочутото хранилище на книги на Саманидите. Библиотеката в Бухара е една от най-големите колекции от книги от онова време. Самият Ибн-Сина смята работата в библиотеката в Бухара за най-важния етап в живота си. Тук завършва образованието си и започва самостоятелно творчество.
Ибн-Сина използва библиотеката на Саманидите в продължение на няколко години. Може би, докато работи в библиотеката на Бухара, той има идеята да създаде обобщаващ труд по медицина, където да се намери името на болестта с всичките й признаци, както и указание защо се появява и как може да бъделекувам. За тази цел Ибн Сина прави необходимите извлечения от различни книги, след което периодично ги обобщава. Така започва подготовката на материалите за Канона на медицината. върху който Ибн Сина работи дълги години.
През 999 г. баща му почина - Абдала ибн Хасан и грижата за близките падна върху раменете на Ибн Сина. Но властите бяха подозрителни към семейството на бившия Исмаили, позицията на Ибн Сина беше несигурна и дори опасна и той реши да се премести в Гургандж, столицата на Хорезм.
До смъртта си Ибн-Сина не можа да се върне в родината си, скитайки се в чужда земя от един град в друг. Посещава владетелите на Хорезм, Абиверд, Нишапур, Тус, Гурган, Рей, Хамадан, Исфахан. Той преживява тежки изпитания и се издига до върховете на властта, след това става везир, след това влиза в затвора, живее и в разкош, и в бедност, но не спира творческата и научната работа за повече от един ден. Имотът му е ограбван неведнъж, библиотеката му е унищожена, включително
ръкопис на философската енциклопедия в двадесет тома „Ал-Инсаф” („Справедливост”).
"Канон на медицината"
По време на живота на Ибн-Сина обширната работа на основателя и ръководителя на болницата в Багдад Али ибн-Абас, наречена „Книгата на краля“, беше много известна. Един от непосредствените предшественици на "Канона" е 30-томната работа на Абу Бакар ал-Рази "Изчерпателната книга на медицината". Тези произведения обаче страдаха от общи недостатъци. Представената в тях информация не беше достатъчно систематизирана, резултатите от наблюденията бяха преплетени с очевидна измислица, препоръките бяха допълнени от мистични тълкувания. Конструкцията на книгите беше много неясна, а представянето беше толкова сложно, че само доста опитен лекар можеше да ги използва.
Ибн Сина, докато работи върху книга, се зададезадачата да избегне грешките на своите предшественици и се справи с нея, като създаде едно от най-големите енциклопедични произведения в историята на медицината - "Канонът на медицината".
Канонът на медицината е една от най-известните книги в историята на медицината. По същество това е цяла медицинска енциклопедия, разглеждаща с голяма пълнота (в рамките на тогавашните познания) всичко, което се отнася до човешкото здраве и болести.
Това капитално произведение, което включва около 200 печатни листа, вече е преведено от арабски на латински през дванадесети век и се продава в много ръкописи. Когато е изобретена печатарската преса, Canon е сред първите отпечатани книги, съперничейки на Библията по брой издания. Латинският текст на "Канона на медицината" е публикуван за първи път през 1473 г., а арабският - през 1543 г.
Точната дата на завършване на работата по "Canon" не е определена. Предполага се, че това е 1020.
"Канонът на медицината" е обширно произведение, състоящо се от 5 книги.
Книга 1 се занимава с теоретична медицина. Книгата е разделена на четири части. Първата част определя медицината, втората се занимава с болестите, третата се занимава с поддържането на здравето, а четвъртата се занимава с методите на лечение.
Книга 2 описва „простите“ лекарства, описва учението на Ибн Сина за лекарствата, тяхната природа, тяхното тестване. 811 продукта от растителен, животински и минерален произход са подредени по азбучен ред, като са посочени тяхното действие, начин на приложение, правила за събиране и съхранение.
Книга 3, най-обширната, е посветена на патологията и терапията - описание на отделните заболявания и тяхното лечение. Всеки раздел е снабден с анатомо-топографско въведение.
Книга 4 е посветена на хирургията, лечението на луксации и фрактури, общото учение за треската (кризи по време назаболявания). Говори се за тумори, гнойни възпаления на подкожната тъкан, както и инфекциозни заболявания. Осветени са основните въпроси на учението за отровите.
Книга 5 съдържа описание на "сложни" лекарства, както и отрови и противоотрови.
Фармацията и фармакологията са опит да се обединят събраните многобройни материали в система, да се свържат с клинични наблюдения. Препоръчаните в "Каноните на медицината" лекарства са разнообразни, много от тях по-късно навлизат в научната фармакология.
Ю.Н. Завадовски: "Абу Али Ибн-Сина";
В.М. Воскобойников: "Велик лечител";
Б.Д. Петров: „Ибн-Сина (Авицена);
В.А. Смирнова-Ракитина: „Приказката за Авицена”;
А.А. Семенов: „Абу Али Ибн-Сина (Авицена)“.