Авторство на откровени разкази на един скитник към неговия духовен баща - православна електронна
В светла памет на отец Александър Мен
Предисторията на писмото на архиепископа е следната. През 1879 г. отец Михаил (Козлов) пристига в Иркутск от Казанската епархия, назначен за ръководител на Забайкалската антисхизматична мисия и настоятел на Троицкия Селенгински манастир (с издигане в архимандритски сан). Владика Вениамин, който търсеше кандидат за тази длъжност, избра отец Михаил, тъй като той е роден и израснал сред староверците и няколко години е провеждал мисионерски интервюта с тях в Казанската епархия.
След като се завръща в Сичевки, Макарий претърпява много обиди от староверската общност, но едва през 1854 г. успява да напусне родния си град и да стане послушник в Климовския манастир в Стародуба (Черниговска епархия). Това беше същият манастир, където през 1844 г. Макарий намери толкова много изкушения и разочарования; но от 1847 г. манастирът вече не е старообрядчески, а едноверски, под юрисдикцията на българската църква.
Доказателство, че отец Михаил, докато се възстановява, пише в килията си, води дневника си [7]. Прави впечатление, че в „Търсач на непрестанната молитва“ (доколкото може да се съди за оригиналния текст) е разработен стилът на най-добрите страници на „Писма до приятели от Света гора“.
Ще се спра на още едно календарно наблюдение върху текста на „Скитнически разкази”, свързано с биографията на отец Михаил. Книгата започва с факта, че скитникът чува словото на апостола за молитвата по време на литургията: „Веднъж (беше 24-та седмица след Деня на Троицата) дойдох в църквата да се моля на литургията. Но „обикновеното“ апостолско четене на 24-та неделя(„седмици“) след Петдесетница, съвсем не от 1 Солунци (слав.: Солунци), а от втора глава на Посланието до ефесяните (221 зачатие). Апостолските думи, които промениха живота на един скитник (1 Сол. 5:16), се четат в събота, 31-вата седмица след Петдесетница [11].
Показателно е, че денят, от който започва действието на книгата, отец Михаил преживява и като начало – началото на нов живот, даден му от Божията благодат. В дневника си той записва: "Сега ми предстои велик подвиг, така че в това време, отложено за мен от Бога, да принеса достойни плодове на покаяние за моите безбройни и тежки грехове, които съм извършил през целия си минал живот. Човеколюбиви Господи, помогни ми, немощния!" [13]
Както виждаме, монах Амвросий, след като получи описанието на книгата, предположи, че това е запис на устната история на истински скитник. Откриваме това мнение както в предговора към третото издание на Разказите на скитника, така и в сравнително нови трудове [18]. И все пак самият текст на книгата свидетелства за литературно произведение, така че не е необходимо дори да се говори за последваща обработка на нечий устен разказ. Например епизодът с посещение в градината на гостоприемен земевладелец близо до Тоболск, разказът на капитана за четенето на Евангелието, разказът на скитника за живота му преди да напусне селото - това е плод на смислено литературно произведение.
Но не можа да напише "Истории на един скитник", споменати от монах Амвросий I.M. Немитов? Или отец Атанасий, или отец Василий? Схимонах Атанасий (Охлопков) и йеросхимонах Василий (Кишкин) са духовни наследници на монаха Паисий Величковски, отец Атанасий умира през 1811 г., а отец Василий през 1831 г. (очевидно схимонах Атанасий се е „слял“ в паметта на Амвросий с друг подвижник на Свенския манастир – йеросхимонах Атанас [Сте Панов], живял тогава вРославските гори в пълно уединение, след това в Брянския Свенски манастир, където той почива през 1843 г.) [19]. Имайки предвид всичко, което знаем за съществуването на „Разказите на скитника“, създаването на книгата в края на 18-ти – началото на 19-ти век изглежда абсолютно невероятно. И езикът, и историческите реалности в този случай биха били напълно различни (това може да се отдаде и на баща Афанасий [Степанов], който е роден през 1770 г.). Що се отнася до Иван Михайлович Немитов, запознаването с неговата биография [20] убеждава - строг аскет, почти отшелник в напреднала възраст, Немитов никога не е писал никакви книги и най-вероятно би счел подобно занимание (както и записването на устните му истории) за нещо крайно неподходящо.
Ръкоположен през 1874 г. в йеромонах [28] и заселен в Богородицкия Свияжски манастир, отец Михаил обикаля епархията, провеждайки десетки публични интервюта със староверците. Напълно възможно е той да се е срещнал с игумена на новосъздадения Черемисски манастир отец Паисий, който вече му е бил познат от Атон. Пет години по-късно отец Михаил напуска Казанската епархия. Преместен от Синода в Забайкалия, под командването на Иркутския архиепископ Вениамин (Благонравов) и Селенгския епископ Мелетий (Якимов), той продължава ревностно да обръща староверците. Тактът и ерудицията на отец Михаил му спечелиха уважение и сред най-упоритите противници.
Бележки: 1. Василий (Гролимунд), иером: 1) „Откровени истории на скитник до неговия духовен баща“ - нови открития на различни издания на текста // Хилядолетие от кръщението на Русия. Международна църковна научна конференция „Богословие и духовност“. Москва, 11-18 май 1987 г. М., 1989. С. 318-322; 2) Послеслов // Откровени истории на един скитник към неговия духовен отец. Париж, 1989 г., стр. 299-300, 305-306. О. Павел Флоренски записабиографична информация за Михаил (с препратка към писмо от архиепископ Вениамин) върху неговото копие на Разказите на скитника. Запознат през 1987 г. с този запис о. Василий (Гролимунд) предприел търсенето на о. Майкъл. 2. Писма от Иркутски архиепископ Вениамин (†1892) до Казанския архиепископ Владимир (†1897) с предговор и бележки от К.В. Харлампович // Четения в Императорското дружество за българска история и древности при Московския университет. М., 1913. Принц. 4 (247). с. 143-144 (трета пагинация).