Балтийски изследвания
ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БАЛТИЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ Терминологичен речник
БАЛТИЙСКИ ЕЗИЦИ–лит. baltų kalbos,ltsh. baltu valodas,Пол.języki bałtyckie,Бел.Балтийски език,Немскиbaltische Sprachen,АнглийскиБалтийски езици,Френскиlangues baltiques;ширина. Letticae linguae (Pott). Езици, принадлежащи към балтийския клон на индоевропейското езиково семейство. В момента балтийските езици включват литовски, латвийски и латгалийски. Мъртви балтийски езици: български, ятвински, куршски, галиндски, семигалски, селонски. Балтийските езици получават името си едва в средата на 19 век (Ф. Неселман); от името на Балтийско море. Има и мнение, че името на тези езици може да идва от името на остров Balcia, споменат от Плиний Стари в неговата "Historia naturalis" ("Естествена история"). Коренът *balt- очевидно първоначално е обозначавал отсечена затворена част от морето, която еднакво може да бъде свързана с Куршската лагуна или със затворената част на Гданската лагуна. Ако това е така, тогава елементът *balt- се оказва свързан с други „блатни“ обозначения, простиращи се в ивица от южното крайбрежие на Балтийско море до Средиземно море. Преди появата и одобрението на съвременното име (понякога малко по-късно) са използвани такива обозначения на тези езици като латински или лето-литовски. В литературата балтийските езици понякога се наричат айстийски, по името на племето айстийци (Ести, Аести). Балтийските езици традиционно се разделят на източнобалтийски и западнобалтийски. Съществува и разделение на езици на вътрешното ядро и езици на външния пояс.
ЗЕМГАЛСКИ ЕЗИК–осветен. žiemgalių kalba,ltsh. zemgaļu valoda. Мъртъв балтийски език. Племенен езикполугалианци. Северната част на земгалския ареал се намира на територията на Латвия, южната част - на територията на Литва. Има гледна точка, според която семигалският е бил по-близо до литовския, отколкото до латвийския и куршския. Те са склонни да виждат обяснението за това в принадлежността както на земгалския, така и на литовския към източнобалтийската група (за разлика от куршския). Редица мистерии в историята на формирането на общия латвийски език са свързани със семигалския субстрат.
КЪРШИЙСКИ–осветен. kuršių kalba,ltsh. kuršu valoda. Мъртъв балтийски език. Езикът на куршите. Когато се разделя на западната и източната балтийски групи, куршският език обикновено се отнася към последната, въпреки че се изразява мнение за първоначалната принадлежност на куршския език към западните балтийски езици.
КУРШКИ ЕЗИК НА КУРШСКАТА КОСА–лит. kuršininkų kalba,ltsh. Kuršu kāpu valoda, kursenieku valoda,немски. Nehrungskurisch.Варианти: наречие course(e)niekov. Говорещите този диалект – kursisk(a) valuod(a) – Kursenieki (лит. kuršininkai,лтш. kursenieki,немски. Kuhren) започват да се преместват в Куршската коса през 15 век. от западните райони на Курония (съвременна западна Латвия, Курземе). По това време латвийският език вече се е разпространил в Kuronia, но Kursenieki запазват много архаизми и рефлекси на куршския език и също така са изолирани от последващите нововъведения в латвийския език. Въпреки факта, че този диалект структурно е част от латвийската система като цяло, самите говорещи не смятат своя език за латвийски. Според набора от характеристики се смята, че този диалект е най-близък до куршските диалекти на среднолатвийския диалект, но е възможно и влиянието на ливонския диалект. Днес, в състояние на изчезване.
ЛАТГАЛИЯ–Латга. latgalīšu volūda,лит.latgalių kalba,латгалскиlatgalīšu valoda,пол.język латгалски,бяллатгалски език,немскиLettgallisch, Latgalisch,английскилатгалски, летгалски,френскиle latgalien. Наименование на идиом, използван от част от латвийския етнос, живеещ предимно в източната част на Латвия - Латгале. Няма консенсус сред лингвистите относно статута на латгалския идиом. Ареалът на латгалския език е дълбоките латгалски диалекти на горнолатвийския диалект, които са широко разпространени на територията на Латгале. По този начин тази област не включва диалектите на североизточно Видземе в околностите на Алуксне и Гулбене, които са силно повлияни от среднолатвийския диалект и латвийския литературен език и се различават значително от повечето латгалски диалекти в Латгале. Литературният латгалски език функционира на цялата територия на историческа Латгалия (според Алтмаркското примирие от 1629 г.), включително в околностите на Крустпилс, където са широко разпространени селонските диалекти. Областта на латгалския език граничи с дълбоките селонски диалекти на източна Земгале, които са много близки до дълбоките диалекти на Латгале. Принадлежи към източната група на балтийските езици. Диалектите, лежащи в основата на литературния вариант на латгалския език, са продължение на езика на древното източнобалтийско латгалско племе. Има флективна структура с елементи на аналитичност. Латгалският литературен език се формира на базата на диалектите на Южна Латгалия поради активната работа на местните свещеници. Според схемата на В. Рука в Латгале се разграничават централна, северна, югозападна и (юго)източна група диалекти.
ЛАТИШКИ–Лит.latvių kalba,Литскиlatviešu valoda,Полскиjęzyk łotewski,БялЛатвийски език,НемскиLettisch,АнглийскиЛатвийски,Френскиle lettertone. Езикът от източната група на балтийския клон на индоевропейското езиково семейство (срв. литовски). Това е официалният език на Република Латвия. Има три основни диалекта: среднолатвийски, ливонски и горнолатвийски. Диалектите са взаимно разбираеми. Съвременният латвийски език се основава на среднолатвийския диалект. Успоредно с писмената традиция на общия книжовен латвийски език, от 1730 до 1961 г. и след 1989 г. се издават книги и вестници на горнолатвийски диалект; в латгалия се нарича латгалски език. Латвийският е флективен език с елементи на аналитичност. В латвийския език номинативната структура на изречението. Вижте Също латвийци.
ЛИВОНСКИ ДИАЛЕКТ–лит. lyviškoji tarmė,ltsh. либиски диалекти. Диалект на латвийския език заедно с горнолатвийския и среднолатвийския. Формирането на ливонския диалект е повлияно от субстрата на ливонския език, който принадлежи към семейството на фино-угорските езици и сега е почти напълно асимилиран в латвийския език. Ливонският диалект се говори в северната част на Kurzeme и в северозападната част на Vidzeme. Диалектите на ливонския диалект са разделени на две групи: видземски и курземски (тамски) диалекти. Ливонският и среднолатвийският заедно понякога се наричат долнолатвийски за разлика от горнолатвийския.
Български–Лит. prūsų kalba,ltsh. prūšu valoda, senprūšu valoda,пол.język pruski,бел.български език,немскиAltpreussisch, Preussisch, Prussisch,английскистаропруски,френскиle vieux prussien.Варианти: старобългарски език. Мъртъв език, принадлежащ към западната група на балтийския клон на индоевропейското езиково семейство. Българският език има редица съществени общи елементи с куршския език.В рамките на западнобалтийския (периферен) клон той е най-тясно свързан с ятвингите. Що се отнася до много по-ранна епоха, българският език в рамките на същия клон би могъл да има най-близка връзка с езиците на судините (ятвягите) и галиндите, още по-рано с праславянската принадлежност на „периферно-балтийската” диалектна държава и, както се предполага, с финландоезичния етнос, който по-късно тук изчезва. В генетичната перспектива на българския език особено внимание заслужават онези многобройни примери, когато, за разлика от източнобалтийските езици, той съвпада със славянските. Българският езиков материал ни позволява да говорим за принадлежността му към два различни диалекта: самбийски и помесански. Паметници на българския език: речник на Елбинг, речник на Симон Грюнау, три катехизиса и няколко много кратки фрагмента. Първият катехизис е публикуван от Ханс Вайнрайх в Кьонигсберг през 1545 г. През същата 1545 г. Вайнрайх публикува втория, коригиран катехизис. Вторият катехизис е езиково много различен от първия; основава се не на диалекта на което и да е място, а на определена осреднена „обща самбийска“ норма; има същия състав като първия и също като първия е анонимен. Третият катехизис или „Енхиридион“, който е превод на „Малкия катехизис“ на Лутер, е издаден от Йохан Даубман в Кьонигсберг през 1561 г. Преводач на български език е Абел Виле. Вижте Вижте също Пбългари, Новобългарски език.
САМБИЙСКИ ДИАЛЕКТ–осветен. Sembos tarmė,ltsh. Сембаски диалекти.Варианти: Самландски диалект. Наречие на българския език, вероятно отразено в трите катехизиса. Разпространен е на Самбийския (Земландски, Калининградски) полуостров, в северната част на ареала на п-българския език, между курш.Гдански залив.
CELON-Осветен. sėlių kalba,ltsh. seļu valoda.Варианти: Celic. Мъртъв балтийски език. Езикът на племето Сел (Селон). Смята се, че към средата на XIV век. езикът на селата изчезна: в северната част той претърпя летизация и беше заменен от съответните диалекти на латвийския език, а в южната част се разтвори в литовския език. В литовско-латвийската перспектива езикът на селата има характеристики на преход между тези два езика. В същото време той споделя редица характеристики със семигалския. Изказва се и мнение за високата степен на близост на езика на селата с куршския; има редица паралели с бълг.
). Знакът на острата интонация винаги се поставя над първия компонент на дифтонгите и дифтонгичните комбинации, знакът на циркумфлекса - над втория. Знакът за гроб също обозначава ударение върху къси срички. Сричковите интонации характеризират дългите ударени срички. Вижте също акут и циркумфлекс. Влатвийскисричките, съдържащи дълга гласна или тавтологична комбинация от кратка гласна сl,ļ,m,n,ņ,rмогат да бъдат интонирани по различен начин, т.е. произнася се с гласова модулация на интензивност и височина. Всеки диалект има своя собствена интонационна система. Най-старата е системата на среднолатвийския диалект, където са запазени три основни интонации, всяка от които има своя история на развитие и съответства на определени интонации в сродни езици: дълга, прекъсваща и низходяща. Всички други иновационни системи са с по-късно образование. Понастоящем има изравняване на интонациите, тъй като в речта на повечето оратори, поради съвпадението на определени видове интонации, се различават само две интонации. Съвременната ортоепична норма позволявасистема от две интонации – дълга и кратка, която все повече се разпространява в книжовния език. Влатгалскияима две сричкови интонации - низходяща (обозначена с надпис `) и прекъсната (обозначена с капачка ^), а в някои периферни диалекти низходяща и възходяща.