Банката изпрати данъчно писмо Как да разрешим спор с банка - Как да разрешим спор с банка
Банката изпрати данъчно писмо
И ще започнем с едно такова писмо, изпратено от Сбербанк до своя клиент. Вече имам един материал за подобна ситуация на моя уебсайт, предоставен ми от клиент на тази банка. Ако желаете, можете да прочетете. Като цяло трябва да кажа, че (според моите наблюдения) Сбербанк е лидер в подобни измами. Поне подобни писма от други банки не попадаха в полезрението ми.
И така, получили сте писмо като това и не знаете какво да правите? Нека се опитаме да го разберем.
Подчертах някои точки в писмото, за да ги намерите по-лесно. И да започнем по ред:
За да не бъдем неоснователни, нека се обърнем към член 41 от Данъчния кодекс на Руската федерация
1. В съответствие с този кодекс икономическата изгода в пари или в натура се признава като доход, взет предвид, ако е възможно да се оцени и доколкото такава изгода може да бъде оценена и определена в съответствие с главите „Данък върху доходите на физическите лица“, „Данък върху доходите на организациите“ от този Кодекс.
2. За целите на този кодекс не се признава за доход (икономическа изгода) получаването на имущество от действителния му собственик от номиналния собственик, ако това имущество и неговият номинален собственик са посочени в специална декларация, подадена в съответствие с Федералния закон „За доброволното деклариране на активи и банкови сметки (влогове) от физически лица и за изменение и допълнение на някои законодателни актове на Българската федерация“.
Параграф 8 от прегледа гласи:При решаването на въпроса за получаване на доход от гражданин при отписване на дълга му като лош, е необходимо да се установи реалното съществуване и наличието на документални доказателства за дълга.
В допълнение, облекчаване на дълговена гражданин да плаща за банкови услуги може да се дължи на факта, че разпоредбите на договорите за заем (например относно плащането на редица банкови комисионни) противоречат на законодателството за потребителския кредит и нарушават правата на гражданите - потребители на банкови услуги. В такава ситуация отписването на дълга в счетоводството на банката не се дължи на опрощаване на дълга, а на първоначална липса на задължение на гражданина - кредитополучателя да заплати съответните суми на банката, което също изключва възникването на обект на данъчно облагане за гражданина.
Въпреки че, струва ми се, всичко това е много добре планирана акция за събиране на данъчни плащания от населението. Сигурен съм, че 50 процента (някой ще каже - "Оптимист"), след като получи такова писмо, просто ще плати. И никой няма да разбере законността на действията на банката и данъка, и още повече, да поиска връщане на надплатени суми. И няма да се учудя, ако това наистина е заговор на най-голямата банка с държавата (Все пак данъчните са държавен орган).
Остава да разберем ситуациите, когато кредитополучателят действително има доход:
Както писах по-горе, това е ситуация, когато банката отписва (опрощава) лоши задължения, за които е имала пълното право да натрупа. Да кажем - основния дълг и натрупаната лихва. Тук кредитополучателят несъмнено е получил доход: получил е заем, но не му е върнат и му е опростена лихвата, която е длъжен да плати на банката за ползване на заема (задължение, произтичащо от договора). Възползвайки се от това, някои банки започнаха "доброволно" да отписват неустойки и наказателни лихви при завеждане на искове, а след това да подават информация на данъчните власти, че въз основа на това кредитополучателят има доходи. Но нека се обърнем към параграф 8 от прегледа. Там всичко е казано. В допълнение, кредитополучателят има право да намали неустойката всъд на основание член 333 от Гражданския кодекс на Руската федерация. И за това той трябва да подаде молба до съда. И ако съдът признае санкцията за несъответстваща на извършеното нарушение, тогава тя ще бъде намалена, което в светлината на данъчното законодателство означава липса на какъвто и да е доход, тъй като начисляването на санкцията е незаконно и не е имало задължение за плащане. Същото важи и за намаляването на неустойката от страна на банката по доброволен принцип. Самият той реши да намали наказанието, което наложи извън граница и в разрез със закона.
Друга ситуация, когато кредитополучателят има доход, е ако условията на договора предвиждат някаква комисионна (законова) и банката отпише нейния дълг като несъбираем. Например комисионна за обслужване на лична сметка или сметка с банкова карта (дебитна и дебитна с лимит на овърдрафт (но не кредитна карта)). Тук е безсмислено да спорим.
И последната ситуация, която знам:
Така че, ако съдът присъди на кредитополучателя неустойка и / или глоба, тогава тези суми са негов доход и той е длъжен да плати данък върху тях в размер на 13%. Иначе държавата ни просто няма да оцелее. По този въпрос горепосоченият преглед (точка 7) също съдържа много кратко обяснение от Върховния съд:
Плащанията на санкции и глоби, направени на граждани във връзка с нарушаване на правата на потребителите, не са освободени от данъчно облагане. Паричното обезщетение за неимуществени вреди, изплатено на гражданин, не се облага с данък.