Банков ликвиден риск
Финансова академия към правителството на България
Институт за преквалификация и повишаване на квалификацията на кадри
По темата: банков ликвиден риск"
Фамилия и инициали на слушателяКоломицев В.Н. (2гр.)
I. Увод, стр. 1 - 3
II. Ликвидност - като един от основните критерии за оценка на финансовата стабилност на банката:
1. Мястото на ликвидността в търговското финансово управление
банка и системата от критерии, определящи нейната надеждност, с. 4-13
2. Понятие за ликвидност и фактори, определящи нейното ниво, стр. 13-21
3. Управление на банковата ликвидност:
3.1. Теории за управление на банковата ликвидност, стр. 22 - 24
3.2. Методи за управление на банковата ликвидност, стр. 24 - 27
III. Показатели за ликвидност, тяхното определение и оценка:
1. Нормативно регулиране на показателите за ликвидност:
световен опит и българска практика, с. 28 - 34
2. Анализ на ликвидността на базата на изчисляване на коефициенти на ликвидност, стр. 34-41
3. Автоматизирана система за изчисляване на икономически показатели, стр. 41-46
IV. Използване на методи за анализ на ликвидността на примера на Московско-Парижката търговска банка. 1. Използването на методи за анализ на ликвидността въз основа на материалите на Московско-Парижката търговска банка, стр. 47 - 57 стр. 58 - 64
Библиография. Приложения.
Така в момента около 30% от банките имат уставен капитал под 500 милиона рубли, което при сегашните условия очевидно не е достатъчно за устойчива работа. Има рязък спад в рентабилността на банковите операции, повече от 800 банки (около 36% от общия им брой) приключиха годината със загуби. Делът на нерентабилните банки надхвърли съответния дял на индустриалнитепредприятия. През последните три години Централната банка е отнела банкови лицензи на 312 банки, което е 12,5% от общия брой на кредитните институции. Най-интензивно банките са лишавани от лиценз през 1995 г., когато са отнети 225 лиценза. (11, стр. 1)
Ситуацията на финансовия пазар се усложнява от факта, че непрекъснато нарастващата неспособност на търговските банки да извършват плащания и да издават дългосрочни заеми за развитие на реалния капитал неизбежно ще се отрази на платежоспособността на предприятията и ще провокира допълнителен спад в производството.
При тези условия проблемът за оценка на финансовата стабилност на търговските банки е особено остър: разработването на система от критерии, които определят надеждността на банката, и методи за извършване на анализ според тези критерии.
Едно от основните условия за устойчивото развитие на всяка банка и на банковата система като цяло е усъвършенстването на подходите за управление на финансите на търговските банки.
Финансовият анализ в търговската банка като неразделна част от управлението на нейните операции включва:
- определяне на стойностите на показателите, характеризиращи изпълнението на установените от регулаторните органи стандарти за дейността на търговските банки;
- определяне и анализ на показателите за ефективност на процеса на управление на капитала (собствените средства) на банката;
- извършване на изчисления, свързани с определяне стойността на собствените и привлечените средства на банката;
- определяне и анализ на показатели, характеризиращи процеса на управление на активите и пасивите на банката като цяло и управление на определени видове нейни активни операции, като се отчита осигуряването на ликвидността на инвестираните в нея средства;
- анализ на факторите, влияещи върху финансовото състояние и дейността на банката;
-извършване на изчисления, свързани с определяне на рентабилността на различни активни операции на банките както на етапа на тяхното планиране, така и по време на текущото управление.
При извършване на финансов анализ в търговска банка трябва да се има предвид, че на първо място естеството и количествените стойности на показателите, характеризиращи ограниченията, наложени от регулаторните органи върху дейността на търговските банки, са различни в различните страни и могат да се променят. Второ, в допълнение към показателите, характеризиращи изпълнението на стандартите на регулаторните органи, финансовият анализ в търговска банка може да определи и анализира различни допълнителни вътрешни показатели и стандарти, свързани например със структурата на активите и пасивите, съотношението на капитала и пасивите на банката, планираната рентабилност на банката като цяло и за определени видове нейни операции и подразделения и др.
Финансовото управление на търговската банка като цяло и финансовият анализ като неразделна част от него са сложни взаимосвързани процеси. В тази връзка представянето на компонентите на цялостния процес на управление на финансите на банката и съответно на финансовия анализ, резултатите от който са необходими за осигуряване на това управление, като независими един от друг, е по същество невъзможно. Това се потвърждава от факта, че в литературата могат да се срещнат термини като „управление на активи“, „управление на пасиви“, „управление на активи и пасиви“, „управление на капитала“, „управление на рентабилността“, „управление на ликвидността“, „управление на банковия риск“, като при разглеждането на едни и същи въпроси, свързани с банковото финансово управление, могат да се използват различни наименования. В същото време в различни раздели на източниците могат да бъдат разгледани едни и същи въпроси на банковия мениджмънт.операции (финанси на банката) с неизбежното обсъждане в една или друга степен на други взаимосвързани аспекти и представяне на някои отделни въпроси от съответния финансов анализ.
Една от най-важните области на финансовия анализ е анализът на ликвидността на търговската банка, т.е. оценката на способността на банката да изпълни своевременно задълженията си да върне инвестираните в нея средства с плащането на подходящо възнаграждение.
Целта на тази работа е, след като се запознахме с основните понятия и принципи на анализа на ликвидността на търговска банка, ясно да покаже необходимостта от такъв анализ и да използва резултатите от него за подобряване на ефективността на решенията, взети за управление на финансовите ресурси на банката.
За постигането на тази цел концепцията за ликвидност се разглежда като един от компонентите на единна система за оценка на финансовата стабилност и надеждност на банката. В статията се анализират съществуващите международни стандарти в тази област, разработени от Базелския комитет по банков надзор и регулиране.
Основната задача на работата беше да се изследва влиянието на факторите, които определят нивото на банковата ликвидност, и възможностите за по-гъвкаво управление на ликвидността, а оттам и по-ефективно финансово управление на търговска банка. За тази цел бяха разгледани съществуващите в световната практика теории и методи за управление на ликвидността, възможностите за използване на техните елементи при извършване на практически анализ в банката.
Когато анализирате ликвидността, не можете да пренебрегнете съществуващите регулаторни документи, разработени от Централната банка на Руската федерация и регулиращи основните показатели за ликвидност с цел повишаване на финансовата стабилност както на отделните банки, така и на банковата система като цяло. Анализ обачеикономически стандарти, определени от централната банка, е необходимо, но не достатъчно условие за оценка на реалното ниво на ликвидност на търговска банка. Ето защо в статията са разгледани редица показатели, които позволяват да се оцени степента на банкова ликвидност по отношение на влиянието на различни фактори върху нея, и се показват възможностите за автоматизиране на изчисляването и анализа на изследваните показатели.
Методологията за извършване на анализ на ликвидността беше разгледана на примера на Търговската банка Москва-Париж.
стр. Ликвидност - като един от основните критерии за оценка на финансовата стабилност на банката.
1. Мястото на ликвидността във финансовото управление на търговската банка и системата от критерии, които определят нейната надеждност.
Финансовият мениджмънт на търговската банка е сложен взаимосвързан процес на управление на формирането на банкови средства - собствени (капитал) и привлечени (пасиви) - тяхното пласиране по време на различни активни операции. Освен това банките могат да получават приходи от други операции, които не са пряко свързани с привличането и пласирането на средства (финансово посредничество, финансови консултации и др.).
Целта на управлението на финансите на банката е реализиране на печалба, при спазване на ограниченията, наложени от регулаторните органи, както и допълнителни вътрешни ограничения, които могат да бъдат установени от ръководството на банката. Трябва да се има предвид, че на първо място финансовите транзакции почти винаги са свързани с риск. Рискът означава, че може да бъде реализирана печалба, по-малка от очакваната, или че операцията ще доведе до загуба. Следователно мерките, предприети за намаляване или пълно елиминиране на риска при конкретна финансова транзакция, ще увеличат потенциалната печалба.По този начин, неразделна част от управлението на финансовите транзакции, за да се гарантира тяхната доходност, е приемането на мерки, които намаляват степента на риска, свързан с тях.