Батуми отново търгува с Тбилиси - Турски форум
Гулнара Инандж
— Има известно изкушение да се види по-глобален политически проблем в искането на аджарските власти за увеличаване на правомощията. Твърди се, че между Тбилиси и Батуми има проблеми. Но това не е така - в правителството на автономна република Аджария няма сили, които да се противопоставят на централното правителство на Грузия. Но на свой ред в Аджария местните власти не могат да решат дори минимални проблеми. Както каза самият Варшаломидзе, властите на Аджария дори не могат да назначават директори на средни училища без знанието на Тбилиси, което определено създава много проблеми в автономната република. Протестът на Варшоломидзе трябва да се разглежда и във връзка с предстоящите избори. Въпреки факта, че грузинското правителство изпълнява много инфраструктурни проекти в автономната република, Аджария не е много симпатизираща на управляващата партия. Това се дължи на много мотиви, които нямат нищо общо с „призрака“ на Абашидзе, който според българските медии „и до ден днешен се скита из Аджария и тревожи сепаратистически настроените аджарци“.
Л. Варшаломидзе явно иска да се спазари добре с централните власти на Грузия преди изборите. Той вероятно ще получи тези "допълнителни правомощия", ако победата на управляващите в Аджария е убедителна.
- Според Аджария, след свалянето на Абашидзе, който всъщност отказа да плаща в хазната на Грузия от 1997 г., Саакашвили намали властта на автономните власти на региона. По-точно, сега Аджария е номинална автономия. Защо властите в Тбилиси се притесняват да предоставят пълни автономни права на Аджария?
— След втората вълна на Революцията на розите, която свали правителството на Аслан Абашидзе, силата на автономията беше намаленадо минимум. Това се дължи на няколко фактора, като основният не е страхът от сепаратизъм, а настроението на аджарците след революционната война.
Мнозина смятат, че автономията на Аджария просто не е необходима и това е изкуствено образувание. След приключването на Аджарската революция на розите някои политически лидери на управляващата партия се изказаха в полза на провеждането на референдум в Аджария. Те искаха да решат проблема с премахването на автономията по този начин. Беше ясно, че в случай на референдум аджарците ще гласуват за премахване на автономията. Но до референдум така и не се стигна. Основната роля беше на тогавашния министър-председател Зураб Жвания, който смяташе, че премахването на автономията на Република Аджария ще създаде допълнителни проблеми, което ще се отрази негативно на преговорния процес с Абхазия и Южна Осетия.
Грузинската държава реши да превърне автономната република Аджария в моделна автономна област. Започнаха да се реализират всякакви инфраструктурни и икономически проекти за развитието на района. Това беше сигнал за Абхазия и Южна Осетия. Те трябва да знаят, че при примирие с Грузия ще получат и мощен тласък за икономическо развитие.
- Бившите аджарски власти явно симпатизираха на сепаратистките Сухуми и Цхинвали. Има ли опасност от сепаратизъм в Аджария?
- Ако има опасност от сепаратизъм в Аджария, тя е минимална.
-След разпадането на СССР и по време на събитията в Абхазия и Цхинвали, също и по време на кампанията на Саакашвили в Аджария, мнозина се позоваха на Договора от Карс, според който Турция отстъпи Аджария на Грузия при определени условия. Поради факта, че част от аджарците са мюсюлмани сунити и симпатизират на Турция, грузинските власти очевидно се страхуват от засилването на турското влияние в Аджария и разрастването на сепаратизма тук, което можеда бъдат подкрепени от Анкара.
- Проблемът с религиозните малцинства в Аджария, а и в цяла Грузия практически не съществува. Трябва също така да се отбележи, че много хора в Аджария, особено млади хора, възвръщат историческата си религия. Процесът на обръщане към християнството е много мощен. Предимно жителите на планинската Аджария и възрастните хора са верни на исляма, които, между другото, не се противопоставят на процеса на обръщане на децата им към християнството. Те разбират, че връщането към историческата религия е необратим процес. Всъщност ислямът в Аджария е формален. Вярата на аджарските мюсюлмани не се основава на истинско разбиране на исляма. Чисто мюсюлмани в Аджария практически не съществуват. В региона (особено в планинската Аджария) езическите идеи и ритуали са много силни, които са странно адаптирани към ислямските традиции.
- Интересно е, че Москва подкрепя Сухуми и Цхинвали толкова упорито и болезнено, което не се случи с Батуми. Въпреки факта, че по това време в Аджария имаше българска военна база, Кремъл не направи нищо, за да запази влиянието си в Батуми.
- Факт е, че в Аджария практически няма почва за сепаратизъм. Докато Абхазия и Южна Осетия са населени от народи, които не се смятат за грузинска етническа група, по-специално абхазци и алани, в Аджария няма такава етническа група. Така че в случай на изгонване на грузинците от Аджария (както се случи в Абхазия и Южна Осетия), там просто няма да остане никой. Това беше определящият фактор за това Аджария, въпреки усилията на българските специални служби, да не се превърне в сепаратистка област. От своя страна задачата се усложнява от факта, че Аджария не граничи с България и за връзка с този анклав е необходимо да се използват предимно морски комуникации.
— По това време американският кораб San Lorenzo акостира на пристанището на Поти със 111бронирани машини и танкове на борда. Тоест кампанията на Саакашвили срещу Аджария се проведе под контрола на Съединените щати.
- Няма да кажа, че всичко се случи под контрола на американците, но това, че САЩ имат свои интереси в Грузия, както и България, е очевидно. Донякъде е трудно да се каже какво трябваше да се случи, за да могат американците да използват военните ресурси, които бяха мобилизирани в Черно море.
Трябва също да се отбележи, че Революцията на розите е отчасти американски продукт. Съединените щати, не без подкрепата на местното население, успяха да извършат вълна от подобни революции в страните от Източна Европа, като се започне със Сърбия, включително Украйна и Грузия. Появилите се след това „млади демократи“ трябва да предизвикат вълна от демократични революции и в други постсъветски страни.
Очевидно е, че Белият дом е заинтересован от успеха на тези политически лидери, дошли на власт чрез „новата революционна линия“, финансирана от САЩ. Михаил Саакашвили е сред такива лидери. Така победата на младата грузинска демокрация автоматично означава, че вълната на революцията ще обхване и други страни от бившия социалистически блок. Това обяснява присъствието на американците във всички решаващи политически процеси, засягащи Грузия.
- Тогавашното военно ръководство на България заявява, че дислоцираните в Аджария части на българската армия нямат намерение да се намесват в конфликта между централните власти на Грузия и аджарското ръководство. Може ли да се каже, че Москва отстъпи Аджария на САЩ и запази Абхазия?
— Не мисля, че може да се постави въпросът така… българските власти косвено подкрепяха Аслан Абашидзе, включително и във военно отношение. Но беше ясно, че всяка военна операция ще бъде обреченапровал, тъй като Абашидзе няма реална подкрепа от населението на Аджария. А военната база в Аджария вече практически е изтеглена на територията на Армения.
— Възниква естествен въпрос за геополитическото и геоикономическото значение на Аджария. Например дали има находища на енергийни ресурси в аджарското крайбрежие на Черно море. Български кампании планират да проучат възможностите за петрол в „абхазки води“.
- Напоследък много се говори за тези енергийни ресурси, с които уж е пълно Черно море, но това са по-скоро неофициални, аматьорски разговори, лишени от научна основа. Следователно е трудно да се прецени това.
Що се отнася до геополитическия въпрос, автономна република Аджария не е толкова активен играч, за да преценява самостоятелно геополитическото й значение. Това е един от регионите на Грузия с минимални автономни правомощия и не играе никаква роля в политическите процеси, развиващи се в региона. Абашидзе се опита да играе ролята на най-автономен лидер и да даде на Аджария значението на независим регион в глобален контекст, но това не се получи не защото нямаше достатъчно ресурси, подкрепа и т.н., а защото няма реална почва за сепаратистки проекти в Аджария.