Бебешките гърчове са страшни
Тогава синът ми Илясик беше на 1 година и 9 месеца. Прилоша ми малко. Температурата беше 37 за половин ден.
И тримата бяхме вкъщи. Съпругът играеше със сина си. Сготвих храна.
Тя влезе в стаята и седна на леглото. Синът ми върви към мен.
И тогава рязко, странно, се огъва и пада назад. Гърло на пода.
Дори не разбрах какво има. Съпругът сграбчи сина си в ръцете си и той, като парцал, беше някакъв вид накуцващ.
Просто беше ужасно. Тичам, нещо оплаквам. Съпругът някак бързо осъзна, че трябва да държи езика си, за да не се слее.
Извиках линейка. Тя тичаше в ужасна паника между къщата и улицата.
Нямаше линейка от векове (всъщност карахме 10 минути)
Иляска просто, сякаш мъртъв. Вярно, очите му бяха отворени и той мигаше. бавно така.
Само по този знак разбрах, че е жив.
Лекарите пристигнаха. Веднага поставиха някаква инжекция на сина ми, от която той започна да плаче.
Никога през живота си не съм се радвал да го чуя да плаче.
Биха ми и някаква инжекция, защото истерията беше страшна. Не можах да измисля нищо. Казват ми: - Трябва спешно да отидем в болницата.
И аз събирам някои неща, ще отворя килера, но не разбирам защо. Тогава сестрата рязко каза, така че веднага се опомних: -Бързо, завийте детето в одеяло и бягайте към линейката. Нямаме много време.
Заведоха ни в инфекциозната болница (в най-близката, в болницата за възрастни) Там капеха 4 или 5 часа.
Преди това не знаех, че децата, за да не се съпротивляват и да не се движат, правят Relanium и след това поставят капкомер. И така, имам го, сякаш е в делириум. Това е толкова страшно.
Те също така го диагностицираха с конвулсии, на фона на рязко повишаване на температурата.
Заведоха ни в детската стаяинфекциозен. Температурата изобщо не пада 39,9-41,5. Докато капе, изглежда, че започва да намалява, след което отново се издига.
Имаме много познати. Целият град беше въоръжен. Тогава мениджърът дойде при мен и каза: -Кажете на роднините си да не свързват никой друг, който просто не ми се обади. Ние правим всичко по този начин.
Излезе за около 5 мин. Идва и носи чаша студена вода и оцет. На главата беше поставен лед. Както тя ми обясни, за да не се отразява високата температура на мозъка. И водата с оцет също не трябва да е топла в никакъв случай. Поне на стайна температура.
О, и ние се борихме с тази температура. Около 6 сутринта температурата спря да се повишава и синът ми заспа.
На сутринта, когато станахме, с ужас забелязах, че говорът му беше станал някак много бавен и разтегна думите. Връщам се при лекаря. Тя каза, че заради Relanium е като упойка.
Докато бях в болницата, научих, че гърчовете са много чести при децата. Никога не съм чувал за такова нещо в живота си.
Знам какви крампи стават като дърпа крака. Всичко става на залог, но да куца. дори не знаех.
В болницата лекарят каза, че в никакъв случай не трябва да позволяваме повишаване на температурата над 38. Започнете да събаряте по-рано.
Когато ги изписаха от болницата, Иляк беше хулен цяла седмица. Въпреки че дадох линекс. Вече се предадохме отново на инфекциозния ход. Но имаше много добър лекар. Тя каза: -Дай ми един пакет ЕНТЕРОЛ. Веднага му го дадох вкъщи. След това вече нямаше диария. Никой лекар не ми е казвал за това лекарство. Сега винаги имаме ентерол в нашата къща. И се спасяваме.
Това е толкова ужасна история, която ни се случи. Разбира се, всички емоции не могат да бъдат предадениправ текст, но аз и съпругът ми почти умряхме.
Написах този пост, за да знаят тези, които не знаят, че това се случва. Не дай Боже някой да преживее това, но предупреденият е предвъоръжен.