Беляева Наталия, Поети от военната вълна на българската емиграция, сп. Литература № 18
Иван Елагин и Николай Моршен
Всички живеем, наближавайки момента на сбогом, Всички се страхуваме да си тръгнем, без да оставим следа. Е, време е да напиша последната си книга - Книга за това, което се сбъдна ПО ПЪТЯ ТАМ. Иван Елагин
В клоните на олеандъра славеят трепери. Портата се затръшна с тъжно тропот. Луната залезе зад облаците. И аз съм Завършвам земния си път през мъките. Вървейки през мъките, които видях насън - С изгнание, любов към теб и грехове. Но не съм забравил, че ми беше обещано да бъда възкресен. Завръщане в България – в стих1.
Това стихотворение е в съзвучие с епиграфа към нашия урок. И наистина, за поетите както от втората, така и от третата вълна на българската емиграция най-важното беше да не загубят нишката, която ги свързва с родината, защото тя е благодатна почва за творчество. В стихотворенията на много поети има ехо със световната културна традиция, формулирана от Пушкин: „Не, няма да умра цял...“ Българските поети, живеещи далеч от родината, наистина искаха да оставят следа в литературата и благодарение на него „да се върнат в България“.
За да създадете емоционално настроение, можете да започнете миниатюрен концерт, в който ще прозвучат няколко стихотворения от поети от втората и третата вълна на българската емиграция, например Иван Буркин, Валентина Синкевич, Иван Елагин, Николай Моршен, Игор Михалевич-Каплан. В стиховете им се вижда както влечението към българската традиция, така и явните черти на авангардната поезия. За да направим това, ще се спрем по-подробно на работата на Иван Елагин и Николай Моршен. Материали за Иван Елагин можете да намерите в онлайн библиотеката http://imwerden.de/, както и на сайта на онлайн енциклопедията „Кръгосвет“ (http://www.krugosvet.ru/enc/kultura_i_obrazovanie/literatura/). Материали заН. Моршен можете да намерите в Уикипедия (http://ru.wikipedia.org/wiki/), както и в книгата „Николай Моршен. Повече от плен: Стихове ”(Съставител В. Агеносов. М .: Съветски спорт, 2000 г.).
Основните теми в лириката му са традиционни: любов и смърт, живот и природа, пътища на войната и тежки житейски изпитания, поет и поезия, носталгия. (Четене на стихотворението „Вече последният пехотинец падна ...“.)
Вече и последният пехотинец падна, Последният пилот се хвърли в морето, И купища траверси димят по релсите, И телта съхне по оградата. Те мълчат, свидетели на бедствието. И те забравят за борбата и разпада И този резервоар, стърчащ от водата, И този мост, който е паднал на колене. Но тежък е денят на пробудената земя. Крановете вече се въртят в пристанищата, Къщите стоят на патерици... Градовете лекуват там раните си. Отново ще има строителство и събаряне. И мъжът върви по пътя към къщата. Ще почука и ще отвори майка си. Той ще отвори вратата за сивокосо момче.
• Какво е общото между това стихотворение и текстовете на „военните” поети?
• Кои образи ви се струват най-силни, вълнуващи?
Поетът тълкува войната като трагедия на България и на целия 20 век. В поемата му реалностите на следвоенния живот се превръщат в живи метафори на битието, разказващи за силата на живота и неговото неизбежно прераждане след всякакви изпитания.
Поетът непрекъснато изтъква неестествеността на престоя си в Америка, като възкликва: „Да ме наричаш емигрант // Поет - каква мура. ” („Ние сме свикнали с всички ереси ...”). Той отказва да приеме американския начин на живот, подчертава безнравствеността на буржоазния живот, чувствайки се като зъбно колело в сатанински механизъм, летящ в бездната. (Четене на стиховете „Слушай, ще кажа всичко, без да се крия ...“ или „До Гринуич Вилидж.“)
В по-късни стихове той обобщава своя творчески път,разбирайки тези морални ценности, на които е бил верен през целия си живот. Интересното е, че в тъканта на едно от по-късните си стихотворения той умело включва имената на стихосбирките си: „По пътя оттам”, „Нощни размишления”, „Полет покос”, „Змей на покрива”, „В преддверието на Вселената”, „Под съзвездието на Секирата”. (Четене на стихотворението „Днес вече не се надявам на чудо ...“.)
Днес вече не се надявам на чудо, Моля се на Бога бедата да не ме сломи, Всичко, което можах, казах НА ПЪТЯ ОТ ТАМ, Едва сега вече съм на път за там. Заглавието на книга е пикантна храна за предположения. Само името ми говореше за това как, Как животът продължава по пътя от гробището, Други значения се залепиха за името по-късно. Тук на последния мост на границата на България Побеснялата карета изтрака колелото си. Оттогава виждам само НОЩНИ ПОЛЕТИ, Просто обикалям вселената в кос полет. Струва ми се, че и днес чувам, Как проклетата карета ръмжа по моста, Нека тичам под защитния покрив в гръмотевична буря, Само ДРАКОН седи на моя ПОКРИВ. Като дете близо до къщата се издигаше снежна преспа, Днес планина от небостъргачи гледа през прозореца към мен. Все още се въртя и въртя в ЗАЛАТА на ВСЕЛЕНАТА, А над мен СЪЗВЕЗДИЕТО НА БРАВИТЕ виси. Ние всички живеем, приближавайки момента на сбогом, Всички ни е страх да си тръгнем без следа. Е, време е да ми напишеш последната книга - Книгата на сбъдналото се ПО ПЪТЯ ТАМ.
• Как да разбираме думите „Всичко, което можах, казах ПО ПЪТЯ ОТ ТАМ, // Едва сега вече съм на път за там…”?
• Какви философски мотиви забелязвате в това стихотворение?
• Как един поет осмисля и оценява своя жизнен и творчески път?
И все пак, преди смъртта си, чувствайки живота като чудо, дадено от Бога, Елагин пише финалачетиристишие:
Тук всичко е чудо: и хората, и земята, И звездният шум на миговете. И само смъртта може да се нарече чудо — Няма нищо по-обикновено на света.
Безплатни доведени деца на робската земя Ние отровихме - с хрътки, циан, Изтъкани - с измама, с ласо, Накърнени - с презрение, капан. Само те не можаха да ги опитомят. След като издрънча коланите и въжетата Или счупи лапата, вълкът Отдалечи се от всякакво обучение, Както повелява генетичен дълг. Хладнокръвно клатушкан, С вълчи паспорт, вълчи път От плен до такова мълчание, Където вълк вие в отчаяние. За да според предопределението И противно на глухата ера, Вълчи пеене и лунна светлина - С твоето вълче слънце! - упоен, Пропадане във вълча яма със съзнание за Гибел, тайни, копнеж. Иле зад леден хълм Изгуби се в българските снегове, Околев с недовършена линия, Като с кост в кървящи зъби.
• Как, според поета, трябва да се държи човек при всякакви обстоятелства?
• В какви поетически образи е въплътена тази идея в стихотворението?
• С каква цел поетът въвежда в тъканта на стиха стилистично намалена лексика, изпълва света на лирическия „аз” с „натуралистични” образи и картини? Какво обяснява „твърдостта“ на собствения му поетичен свят?
• Докажете, че стихотворението може да се причисли към философската лирика.
Николай Моршен е поет експериментатор. Можем да кажем, че той имаше вътрешно виждане, тъй като видя и искаше да върне думите към първоначалния им смисъл. Във всяка дума поетът се опитва да намери скрито „съзвучие“ и диалектиката на природата (тук трябва да дадете информация за работата на Ф. Енгелс с такова име) се стреми да я предаде в нейното отражение в думи - „диалексика“. (Четенестихотворение "Диалексика на природата"
Ще погледна по-отблизо думите, Ще слушам, ще се приближа - Виждам минус-плюс, Чувам плюс и минус. Да вземем например ласкателството И монетата с глас: Ласкателството има рима, Но монетата няма.
В несъществуването има да има, И в глухотата има ухо, В любовта дебне да бие, В ада - парче от духа.
Всяка от частиците Има свой собствен анти-, Стълбите имат проснат, А Данте е скрит в педант. Кой е Данте? поет! Той е талант и имигрант, Следователно, да или не Съдържа се и в Данте.
Играта с думите, характерна за постмодерната поезия, е любимият похват на Николай Моршен. (Четене на стихотворението „Бяло върху бяло“.)
Зимата дойде в суровост И донесе сняг. Цялото поле беше покрито със сняг, Бяло-бяло, плитко-ваширено, На полето, сняг-голо, И над закътана пътека, Над незабележима бримка, Снежно гладко, снежна преспа, Почти безсмислено, Тук-тук, тук-там Пътека от снежен сокол тече Като зимни глифове, Снежни египетски митове. В гората има малко дъбове, Снежно, снежно. Закачете всяко коледно дърво Снежни карамфили, снежни топки. И бор със снежна глава Стои по-изправен от копие. Тишина при движение. Снеграфика. Снежна топка.
В свят, където зелено и младо Сърцето е в годините си, В свят, където няма елин, Няма евреин,
В свят, в който нещата се обръщат по различен начин Проклетата въртележка, Само Дантес Мартиничи И уцели целта. Но оплакванията са неуместни - Например, ако да, само ако Жертвата щеше да им избяга Съдбата на Абел. По-добре в ковчег от Каин! По-добре Кандид, отколкото бандит, Който е неспокоен В убийци цял живот да ходи! Изобщо нямаше да е забавно, Щеше да е пълен скандал, Ако Цветаева - обесена А Манделщам - заточен. Изглежда на Всевишния Изворът е ясенстрофа, И всичко е наистина за най-доброто В най-добрия от всички светове.
• Какъв според вас е източникът на оптимизъм в късната лирика на Моршен?
Урокът може да бъде завършен с работилница, която включва самостоятелен анализ на стиховете на Елагин и Моршен по въпроси на учителя. Работата може да се организира в групи.
Задачи за групова работа
Група 1. Анализ на стихотворението на Иван Елагин "Не познавам горчивината на носталгията ...".
Не познавам горчивината на носталгията. Харесвам другата страна. От всички - отдавна изоставени - България Липсва ми българският прозорец. Помня го и до ден днешен, Когато се смрачи в душата ми — Прозорец с голям кръст в средата, Горящ прозорец вечер.
• На какво се превръща „българският прозорец” в символ за лирическия „аз”? Спомнете си стихотворенията на български поети, където „образът” на прозорец носи важно семантично натоварване. Кое?
• Каква връзка вижда поетът между понятията „прозорец” и „кръст”? Само външно ли е?
• Възможно ли е след прочита на стихотворението да се съгласим, че поетът е бил „непознат с горчивината на носталгията“? Или все още не е преодолял „болестта по родината”? (Въпрос за дискусия.)
Индивидуална домашна работа Сравнете стихотворението на Иван Елагин със стихотворението на М. Цветаева „Копнеж по Родината! За дълго време…".
Група 2. Анализ на стихотворението на Николай Моршен "За звездите".
Сутрин, три пъти седмично Ще се забавлявам с моята мила Муза, Там ще си легна отново И ще се разбирам с жена си.
Поетите бяха очаровани от пророчествата За внезапна смърт, яростно В обедната жега на долината в Дагестан Или в зелената вечер под прозореца. Влечеше ги да пишат, като на двубой Поетът изпуска пистолета си на снега, Предскажете как е станало в действителност, Няма да умралегло, в дива пропаст, Повторете: — … време е Създателят да върне билета. Но да бъдеш пророк, макар и малък, И мъдри астролози не са дадени. И извикай с прибързана дума Нещастието не е чудно. Ние не можем да прогоним бедите, които са се появили, Въпреки че можем да си спомним друга звезда: Хъркане пет минути след вечеря И лутане насън по пътеката на Державин в зелената Звънка, където Животът на певеца течеше като чудо, Подробно, плавно, но не бързаше. Имаше жена в леглото, Бог е навсякъде И вкусът на безсмъртието продължи на устните.
• Какво значение придобиват те в контекста на стихотворението на Моршен?
• Как разбирате заглавието на стихотворението? За какви звезди става въпрос?
• Възможно ли е да се намерят прилики в това стихотворение с лириката на постмодерни поети?
• Как Моршен интерпретира традиционния за българската поезия образ на поета-пророк в стихотворението? Може ли да се твърди, че не е съгласен с предшествениците си? (Въпрос за дискусия.)
Индивидуална домашна работа. Сравнете стихотворението на Николай Моршен със стихотворението на Г.Р. Державин „За себе си“, редове от които са взети като епиграф към стихотворението „За звездите“.
Бележки
2 Виж: Агеносов В.В., Анкудинов К.Н. Съвременни български поети: Антология. стр. 28–33.