Безплатно. част 14
6. Тайната е разкрита. Хвърлих чантата си на дивана и се отпуснах до нея. Десетчасовият полет беше труден, особено след такава бурна нощ. Поглеждайки към телефонния секретар, който мигаше като жертва, трябваше да стана. - Е, какво друго му трябва? Нямаше ме само за ден! Натиснах копчето и свалих водолазката си. Разцепване на главата. - Елис! Къде си? не мога да ти се обадя! - развълнуваният глас на майката, - Набери ме. Сега съм в Италия. Въздъхнах. Какво е този път? Седнах отново на дивана, започнах да събувам дънките си, опитвайки се да издърпам стегнатия плат от краката си. Скърцане. - Елис! Това е Аш! Последни новини от церемонията. И новината, трябва да се признае, не е утешителна... Наберете ме. Знаех, че няма да е добре. Ех... Облегнах се и с мъка смъкнах коварния крачол от единия крак. Скърцане. - Алис! – разгневеният глас на бащата ме накара да замръзна на място, - Щом си решил да отмъщаваш по този начин, значи си избрал грешната посока! Гласът изрева в слушалката като реактивен двигател. Пребледнях. Какво стана? – Ако ми окажете честта да се появите в офиса в 2 часа, ще съм ви много благодарен! - подскочи ме пукането на изоставена тръба. Погледнах часовника си. Остава час. Скърцане. - Елис... - Виновният глас на Патрик. - ако още не сте видели вестниците, по-добре ги вижте... Скочих от дивана. Какво става? Втурнах се към вратата към вестника, през която прекрачих безопасно, точно по издутите дънки, които ме влачеха и ме караха да се спъвам. Стискайки я в ръцете си, бях изненадан. На първата страница аз... - О, мамка му. аз си отдъхнах. Това е много, много лошо. Сега разбирам защо майка ми е развълнувана, баща ми е ядосан и защо Патрик има толкова виновен глас. В огромна снимкана първа страница в колата, целунахме Патрик. Целувката едва ли беше приятелска. Заглавието гласи, че младата наследница на Cooper Holding и водеща на риалити шоуто Gossip се забавлява с бизнесмен и най-мачо мачото в Ню Йорк зад гърба на баща си. Пребледнях. Майкъл! Сигурно е видял вестниците. Плъзнах се по стената на пода и облегнах глава назад, затваряйки очи. Това е всичко. Сега той определено няма да повярва, че няма нищо между мен и Патрик. И аз самият го обвиних в двуличие!
Влязох в кабинета на баща ми в пет без два. За посещението си избрах строг млечен костюм с черна ивица на пет сантиметра от ръба на сакото и полата от Chanel и класически обувки в млечен цвят с черна вложка от модна къща Balenciaga. Вързах косата си на стегната коса. Минимум бижута, само диамантени обеци и същата висулка на тънка верижка в плитко деколте. - Добър ден, г-це Купър. Секретарката ме поздрави. - Мила, Тина. Г-н Купър е тук. - Да, мис Купър, той има г-н Парисън. Преглътнах. Чакат ме. - Докладвай, че съм дошъл. - казах с твърд глас. - Добре, - Тина вдигна телефона и набра номера, - г-н Купър, мис Купър се появи. Дори по телефона го чух да лае, за да вляза. - Влез - кимна Тина. - Благодаря, - усмихнах се насила. С няколко шумни вдишвания пред вратата влязох вътре. Баща седеше на масата, Патрик седеше свободно на фотьойл, кръстосани крака. - Добър ден, Господи. — поздравих, докато гордо преминавах през кабинета към бюрото на баща ми. Патрик и баща му се изправиха. Все пак правилата за приличие все още съществуваха, дори когато баща ми беше бесен. - Добър ден, госпожице Купър - поздрави официално Патрик. Бащата мълчеше. - Мога ли да седна? -Гледайки го в очите, попитах. Той спокойно посочи един стол. - Благодаря, - потънах грациозно в един стол, събирайки краката си заедно и скръстявайки ръце на коленете си. Целият ми образ и изражение на лицето показваха, че нямам намерение да се признавам за всички смъртни грехове, че имам гордост и че нямам намерение да скандализирам. Бях делови, уверен и малко надменен. - Алис ... - започна бащата. Тонът му ме накара да се почувствам студена, но не го показах външно. - Да? Повдигнах брадичка и извих вежда изненадано. - Може би можете да ми обясните какво е това? - той хвърли пред нас на масата вестник, който вече бях научил наизуст вкъщи. - Нека обясня. — започна Патрик. - Добре...опитай се да ми обясниш защо най-добрият ми приятел целува дъщеря ми насред града през деня. - изръмжа бащата. - Доколкото знам, Елис и аз вече сме възрастни. Видях баща си кипящ, но мълчалив. - Да, харесвам Елис и започнах да я ухажвам. Очите на баща ми се разшириха от възмущение. - Побъркан ли си? – изрева той, - Ти си на моята възраст! - И така, да омъжиш дъщеря си за лигав Воровски е нормално, но ако твоят приятел и партньор започне да се грижи за нея, това лошо ли е? Мислех, че баща му просто ще го удуши сега. - Слушай! - Станах от стола. „Аз не съм кост, за която да се караш. - обърнах се към Патрик, - Много съм поласкан от вниманието ти, Патрик, честно казано, но никога няма да те приема като мъж, ти завинаги ще останеш семеен приятел и партньор на баща си. Съжалявам за тази целувка. Обърнах се към баща си. „Съжалявам, татко, не трябваше да се поддавам на натиска на Патрик. Не исках да съм в тази позиция и не исках да създавам неудобства на никого. Беше глупаво, непростимо и неприемливо. Нямах право да опетнявам репутацията тине сега, не и в случая на Воровски. Ако можех да върна всичко назад, преди да кажа не на Джон, първо бих говорил с теб. Но бях бясна и правех глупости. Съжалявам за това и това. - Казах всичко това със спокоен премерен тон, нека нямам и най-малката възможност да се прекъсна или да спра. "Сега трябва да тръгвам. Гордо се обърнах и излязох през вратата. - Не те оставих да си тръгнеш! Чух студения глас на баща ми зад мен. Спрях и обърнах глава в неговата посока. „Уволнявам те от компанията“, каза той меко. „Сега нямаш нищо общо с нея. Прекалено дълго търпях детските ти лудории, пиенето и безкрайните връзки, но това се превърна в преразпределение. Срамувам се, че имам такава дъщеря. Съжалявам, че не спасих фирмата. Думите му ме удариха като камшик, ранявайки и душата, и плътта. Стоях там, стиснах здраво зъби, за да не избухна в плач. - Адам беше по-добър от теб и точно защото не шегувах с него, той израсна достоен човек, въпреки че вярваше, че не го харесват. А ти си разглезено момиче, което дори скъп костюм няма да промени и няма да направи истинска дама. Винаги ще бъдеш разглезена и разглезена и оставена сама, защото никой нормален мъж не иска да живее с теб до края на дните си. Дори за Патрик ще бъдеш просто играчка, повярвай ми, познавам моя приятел. - Патрик просто сведе очи, - А вашият брак с Воровски ... Да, грешах, исках да спася живота си ... във фирмата ... и бях заслепен от провал. Да, постъпих егоистично, като не взех под внимание вашето мнение. Но никога не бих се осмелил да направя нещо в твоя вреда. Би било по-добре да изгоря, но видях усмивката ти. И нищо не си разбрал. И сега мисля, че този отвратителен за теб брак би бил единственият за теб. Не заслужаваш повече. Преглътнах трудноплач. Баща ми ме смяташе просто за курва, която не е достойна нито за нормален мъж, нито за фирма, нито за цялата сила, изразходвана за мен ... - Съжалявам, че съм ти баща ... - той се отпусна на стола изтощен. „Сега можете да си вървите. Колкото мога да събера спокойно, се обърнах и си тръгнах. - Елис! Изчакайте! - Патрик се втурна след мен, - Е, ти си глупак! - хвърли той на баща си. Изхвърчах от офиса. - Елис! - Остави ме на мира. Сълзи потекоха по лицето ми, - Не ме докосвай! Мразя всичко! Мразя! Избутах Патрик и се втурнах надолу по стълбите. Сълзи напълниха очите ми, ръцете ми трепереха. Той...Той просто каза, че не съм достоен за живота, който имам, и че изобщо не съм достоен за това име. Прекарах живота си, използвайки парите на баща ми. Какво е "Клюки"? Капка в морето. Това е за душата, нищо повече. Какво е университетско образование? Просто опит да докажа на себе си, че струвам нещо и да хвърля диплома в лицето на баща ми, че парите му не са напразни. Да, успях в това, но не отдадох значение на факта, че голямата заслуга за това е негова. Любовта му в детството ми изглеждаше нещо ненужно и натрапчиво, в младостта си той ме разглези и се отдаде на всичко, всички желания и капризи, а когато рязко ограничи достъпа, се обидих и смятах, че той просто е станал егоист. Едва сега разбрах, че опитът да ме омъжиш за Воровски, за да спасиш компанията, е бил добре обмислен пиар ход. Той никога не би ме разочаровал и не би ме продал за пачка пари, много пари. Той беше хитър, когато ставаше дума за фирмата, и беше истинският глава на семейството. И той обичаше Адам, но се опитваше да не го разглези, за да не го разглези, като мен. И той ме смяташе за достоен, докато търпението му се прекъсна и лудориите ми не стигнаха до връзката с Патрик. Това беше последната капка. Сега съм за негопросто разглезена, нещастна дъщеря, която не се интересува какво се случва с него. Той трябва да е бил прав. Опитах се да бъда независим, свободен и безразличен. Винаги съм крил чувствата и емоциите си. Използвах мъже, сменях ги като ръкавици и никога не съм мислил за спасяването на династията. Сега не се чувствах успяла жена, а мръсно момиче в скъпи дрехи. Какво направих сам? Нищо. Завърших университет? Така че бях длъжен да го направя и баща ми плати за това. Оказа се добър журналист? Може би. Но ако не бяха парите на баща ми, никой нямаше да ме забележи. "Клюки" също е създаден с парите на баща му. Плат? Отново баща. Чак сега мога да си го позволя... Татко... татко... татко... Той си затваряше очите за купоните в младостта си, за мъжете, които напускаха спалнята ми сутрин. Моят апартамент беше единственото ми постижение, което купих с честно спечелени пари. Моята инвестиция. Сега трябва да му се отплатя и да докажа, че не съм просто разглезена кучка, а сериозна възрастна жена. Нека последната ми глупава шега е състезанието, но ще спечеля договор за баща си с Адамс и ще запазя компанията. Може би си мислите, че сега съм малко влюбен в опонента си, но той вероятно сега ме презира толкова, колкото и баща му, така че нямах какво да губя. Качих се в колата и потеглих към океана. Той винаги ме утешаваше и ми даваше сила. Сега имах нужда от него повече от всякога. - Аш, какво се случи? По пътя набрах номера на директора си. - Елис! Това е катастрофа! Поклатих глава. Нищо не може да бъде по-лошо сега. - В номинацията "Най-добро риалити шоу" вместо "Клюки" поставиха "Готвач"! Усмихнах се горчиво. Миранда. Това можеше да се очаква. Тя знае как да удря по-силно. - Всичко е наред, Аш, така или иначе ще бъдем там! - Елис, толкова съжалявам! Мислех,преди търга ще вземем премия... - Все пак ще спечелим, Аш... Ще победя Gossip на максимум! Ще се видим! - Затворих и натиснах газта до пода, втурвайки се по магистралата със скорост 200. След като отбих отстрани на пътя, останах зад волана. Слънцето коварно се скри зад облаците и се надигна силен вятър, който разпръсна вълните. Защо се случи това? В крайна сметка се опитах да стана по-добър. Да, не исках сериозна връзка и сменях мъжете, но наистина ли е възможно да се постави клеймо заради това? Все пак обичам работата си, влагам душата си в Клюки. Да, почти не се занимавах с делата на компанията, но затова реших да продам любимото си въображение, за да се впусна в семейния бизнес. Жалко, че започнахме да общуваме толкова малко с баща ми. Трябва да поговорим сърдечно, но сега вероятно вече няма да се получи ... Той е твърде горд, за да сключи мир, аз съм твърде упорит, за да призная, че беше прав. И Майкъл! Не можех да си представя какво да правя с всичко това. Ще се видим само на церемонията. Е...нека се опитаме да поправим ситуацията.