Библейска история на Стария завет -11
Моисей дойде в Египет. По това време там вече царувал друг фараон. След разговор със старейшините на еврейския народ, Моисей и Аарон отидоха при царя на Египет и от името на Бог поискаха от него да пусне евреите от Египет.
Фараонът отговори: „Не познавам вашия Бог и няма да пусна еврейския народ да си отиде“ и заповяда евреите да бъдат потискани още повече.
Тогава Мойсей, по заповед на Бог, донесе последователно десет язви върху Египет, тоест големи бедствия, така че фараонът да се съгласи да пусне еврейския народ от египетската земя. И така, според словото на Мойсей, водата в реките, езерата и кладенците се превърна в кръв; градушка и скакалци унищожиха растителността; имаше тридневна тъмнина в целия Египет и т.н. Но въпреки тези бедствия фараонът все още не пусна евреите. Започвайки от втората екзекуция, той викаше Моисей всеки път, молеше го да се помоли на Господа и да сложи край на бедствието и обеща да пусне евреите; но веднага щом екзекуцията спря, фараонът отново се закоравя и отказа да ги пусне. След това дойде последната, десета, най-ужасна екзекуция.
Преди десетата язва Господ заповяда на евреите да изберат едногодишно агне (агне) за всяко семейство, да го заколят, изпекат и да го ядат с безквасен хляб и горчиви треви, без да трошат (трошат) костите; с кръвта на агнето намажете стълбовете на вратите и напречните греди. Евреите направиха точно това.
Тази нощ Ангелът Господен порази всички първородни в Египет, от човек до добитък. Минаваше само онези къщи, на вратите на които имаше знак с кръв (първородният се наричаше първи, тоест най-големият син). В цял Египет се надигна вик. След това фараонът извика Моисей и му нареди да напусне Египет с еврейския народ възможно най-скоро.
До шестстотин хиляди души излязоха с Мойсей, без да се броят жените и децата. Мойсей взе със себе сикостите на Йосиф, както самият Йосиф заповяда преди смъртта си. Веднага след като евреите тръгнаха от Египет, пред тях се появи стълб, който беше мътен през деня и огнен през нощта. Той им показа пътя.
Денят на избавлението на евреите от египетско робство остана завинаги паметен за тях. Господ установи на този ден основния старозаветен празник, който Той нарече Великден. Думата "Великден" означава: преминаване, т.е. избавление от беда (разрушителят минава покрай еврейските жилища). Всяка година вечерта на този ден евреите клаха и приготвяха пасхалното агне и го ядяха с безквасен хляб. Този празник продължи седем дни.
Пасхалното агне, с чиято кръв еврейските първородни бяха избавени от смъртта, представляваше самия Спасител Исус Христос, Божият Агнец, който взема греховете на света, чиято кръв освобождава всички вярващи от вечна смърт.
Самата старозаветна еврейска Пасха предобразува нашия Нов завет, християнската Пасха. Както тогава смъртта минаваше покрай жилищата на евреите и те се освобождаваха от египетско робство и получаваха обетованата земя, така и на християнския Великден, Възкресение Христово, ни отмина вечната смърт: Възкръсналият Христос, като ни освободи от робството на дявола, ни даде вечен живот.
Христос умря на кръста в деня, когато беше заклано пасхалното агне, и възкръсна веднага след еврейската Пасха - затова възкресението Христово винаги се празнува от Църквата след еврейската Пасха и се нарича още Великден.
ЗАБЕЛЕЖКА: виж реф. 4, 29-31; гл. 5-13.