Библейски фразеологични единици
I. Класификация на библейските фразеологични единици в българския език
II. Съвременни тенденции в използването на библейски фразеологични единици
2.1 Нарастващ интерес към Библията и библейските изрази
2.2 Библейска фразеология и проблеми на речевата култура
За фразеологията са написани много книги, статии, дисертации, но интересът на учени, изследователи и просто небезразлични към тази област на българския език не пресъхва. Известният датски лингвист Ото Йесперсен в зората на века нарече фразеологията „деспотично капризно и неуловимо нещо“. Има огромен брой източници за появата на фразеологични единици. Една от тях е Библията. Библията е не само Светото писание, знамето на християнството, набор от правила за живот, „явление с най-висша духовна стойност“, както каза Михаил Афанасиевич Булгаков, но и историческа хроника, изключителен литературен паметник. Известни са повече от двеста различни библейски фразеологични единици. Стабилните изрази, излезли от Библията, са различни както по своя характер, така и по отношение на активността на употреба: някои от тях са често срещани - без колебание, спънка и т.н., други - са станали архаизми - клепачите на Аредов. Фразеологичните единици се различават и по характера на връзката си с библейските текстове. Много от тях не се срещат в Библията във формата, в която ги използваме, но се основават на нейния сюжет, включват библейски имена в състава си: Юда целува, пее Лазар. Има и фразеологични единици, които са вербално подобни на текста на Библията, но там те се използват в прякото значение - крайъгълният камък, а не на този свят.
И накрая, има метафорични изрази, които са станали фразеологични единици: солта на земята, камъните викат и др.
Учените отдавна изучават въпросите на етимологията и морфологията на фразеологичните единици и този аспект на лингвистичните изследвания е повече или по-малкостепен осветен задоволително.
I. Класификация на библейските фразеологични единици в българския език
1.1 Фразеологичните изрази се свързват както със Стария, така и с Новия завет.
Например изразът да погребеш таланта, така казват за човек, който не развива естествените си способности, пренебрегва това, с което е надарен. Може да изглежда изненадващо, че думата талант в този израз първоначално е означавала парична единица. Една от евангелските притчи разказва как някакъв човек, заминавайки за далечни страни, раздал пари на своите роби. Той даде пет таланта на един роб, три на друг и остави един талант на последния роб. След като се върнал от пътуването си, той извикал робите и ги попитал как са се разпоредили с парите. Оказа се, че първият и вторият са вложили парите си в бизнеса и са на печалба. А третият зарови таланта в земята и, разбира се, го запази, но не го увеличи по никакъв начин. Нужно ли е да казваме кого собственикът похвали и кого осъди? Изразът да заровиш талант в земята ни напомня, че трябва да използваме своите дарби, таланти, да ги разкриваме пред хората, а не да ги оставяме да загинат в нас. В съвременния език думата "талант" придоби ново значение: "талант, способност", а изразът "зарови таланта в земята" вече означава "оставете способностите неизползвани, не развивайте, не ги прилагайте".
Освен това изразът да допринесеш е израз за човек, който е взел възможно участие в някакъв бизнес, можем да кажем, че той е допринесъл за този бизнес. Този израз е евангелски по произход. Една от притчите разказва за бедна вдовица, която, докато събирала дарения, пуснала само две малки монети (на гръцки - лепта) в купата. Нейното дарение, въпреки привидната си скромност, се оказа по-голямо и по-важно от много богати дарове,защото идва от чисто сърце. Този, който без да извършва грандиозни и забележителни дела, действа искрено и честно, допринася за общата кауза.
първоначалната стойност на оборота може да бъде различна, понякога любопитна.
II.Съвременни тенденции в използването на библейски фразеологични единици
2.1 Активиране на интереса към Библията и библейските изрази.
Уместността, модерността на всяка дума или израз винаги се тества на практика, тоест чрез реално съществуване в речта на хората. Това е напълно вярно по отношение на фразеологичните обрати, връщайки се към библейските текстове. Тъй като животът на един език се регулира от много фактори, включително екстралингвистични, не е изненадващо, че политическите промени в страната ни от края на 80-те години на миналия век оказват влияние върху речта на нейните граждани. Отклонението от атеистичната идеология, връщането към християнските ценности естествено повлия на активирането на използването на библейски изрази в живата реч. Сега публицистиката се превърна в сферата на най-широко използване на тези фразеологични единици. Изрази от Стария и Новия завет могат да бъдат намерени ежедневно на страниците на вестници и списания, в радио и телевизионни предавания. Те издават публичната реч живост и точност, образност, предизвикват сложни емоционални асоциации. Освен това, ако по-ранните библейски поговорки са били използвани главно като „разрушени орнаменти на речта“, то в момента те придобиват граждански звук, те се основават на тях в социална и политическа борба.
2.2 Библейска фразеология и проблеми на речевата култура
Разрушаването на високия стил на речта в полза на субективно-личностния стил ни лиши от езика, адресиран до Бога, фокусирайки вниманието на носителите на езика върху баналните „средства за комуникация“. В крайна сметка това намалявастилистично ниво на езика, обеднява възможностите за изразителна реч. Разбираема е горчивината, с която веднага след революцията в началото на нашия век Михаил Пришвин възкликна: „Чакахме пророците, но дойдоха икономистите!“ мечтаейки за пророците и призовавайки тяхното идване, ние просто сме длъжни да запазим за тях език, достоен за техните речи.
Не си струва да споменаваме такива обичайни изкривявания на значението на зададените изрази като „нещо го надделява“ в смисъла на „натиска“ вместо „трябва, трябва“ в съответствие със значението на старото „дните на злобата му преобладават“ (тоест всеки ден има своя грижа).
Много е трудно да се разбере вестникарският израз "месианска дейност на проповедниците": става дума за месията - Христос, докато това е мисионерската дейност на нашите съвременници. Дикторът по телевизията провъзгласява: "Днес е денят на св. Андрей Първосътворени!" - смесване в употребата на думата "първосътворен" с Първозвания (т.е. първозвания).
Думите на Еклисиаст „Защото в многото мъдрост има много скръб“ все повече се тълкуват по модерен начин: „В многото знание има много скръб“. Голямата заблуда на съвременния рационализиращ ум. Знанието е толкова далече от мъдростта! Няма нищо тъжно в "множеството знания" - освен че е тъжно, че е толкова повърхностно.
Трудно е да се съгласим с факта, че някой ще може да "направи значителен принос" - все пак приносът е точно най-малката монета по стойност.
„Гласът на викащия в пустинята“ не се нуждае от обяснение, това вече не е гласът на викащия в празнотата. Освен това има и по-невероятни примери; като фразата „И окото на викащия в пустинята все още блестеше самотно“. (Гал Н. Я. думи живи и мъртви. Книга. - М., 1987)
„Поставянето на крайъгълния камък на преден план“ е дори по-трудно от викането в пустинята, пише В. В. Колесов. - Този "камък"„се превърна в препъникамък за толкова много наши писатели, които се втурнаха към старите речници в търсене на толкова любими за тях клишета. Въпреки че това не им пречи да смесват Валаамовото магаре и Буридановото магаре в ярост на знанието!
Формата на древните изрази, устни, особено писмени, също е изкривена. Знакът на времето, а не знамение, е толкова широко разпространен, че е невъзможно да се борим срещу него, както очевидно е невъзможно да се премахне вулгарното "предоставяне". Но прехвърлянето на стреса от корена към наставката също е един от признаците за отслабване на високия стил в полза на ниския: осигуряване, защото да се гарантира единството на основата с всички промени във формите; да се осигури, защото стремеж, движение, въртене и др. - единството на суфикса е по-важно от разнообразието на корена.
В публикацията на мемоарите на Коровин старата московска църква „Утоли моите скърби” е обозначена като „Утоли моите скърби”, т.е. сякаш "утолява скръбта". Съвременен писател е убеден, че „не знаеш своето“ и „не знаеш своето“ са напълно различни изрази, въпреки че в действителност и двата се връщат към старославянското „не знаеш своето“ в църковнославянско произношение и „не знаеш своето (с ят)“ - в разговорния български. Ето още един пример от същата серия. Според един журналист върху възпоменателния медал е изписано: „Блажени гладните и жадните, които са царството небесно“. Тук формата yakaya е съставена от две думи – от съюза yako и указателното местоимение i (което означава „те“), а буквално краят на фразата се превежда по следния начин: „защото тяхно е царството небесно“. И в трите примера старите форми на винителния падеж в множествено число (моя, моя, мен) днес вече не се възприемат като граматични - това е като че ли външен признак, показващ древността на израза; и в резултат доривизуално, изкривен образ на стара поговорка, понякога дори с нарушаване на нейния смисъл.
Библията е една от най-четените книги в света.
Повече от три хиляди години Библията оказва и продължава да оказва огромно влияние върху духовното, морално и културно развитие на човечеството, кара хората да се замислят за живота си, предоставя модели за усъвършенстване на тяхната душа, ум и мотиви. Библейските сюжети, идеи, образи проникват в тъканта на произведения на световната литература, музика и изобразително изкуство; ние оцветяваме ежедневната си реч с тях, често без да знаем източника.