Библията е свещена книга и паметник на културата
1. Структура на Библията.
1.1. Свещеното писание на Стария завет;
1.2. Светото писание на Новия завет;
2. Преводи на Библията
2.1. Превод на 70 тълкувателя (Септуагинта)
2.2. Превод на латински от И. Стридонски ("Вулгата")
2.3. Превод на български (Синодален превод)
3. Значението на Библията.
1. Структура на Библията.
Библията в превод от гръцки означава „книги“. Тя е уникална
На първо място, неговата цялост. Книгата е писана повече от 1500 години.
държавници, учени. Тези книги са писани на три континента - в
Азия, Африка и Европа; на три езика: на иврит (това е езикът на Стария завет), на ин
Ханаански (арамейски), книгите на Новия
Завет (гръцкият е международен по времето на I. Христос).
Свещените книги са разделени на две големи части: книгите на Стария завет
(които са написани преди раждането на I. Христос) и книгите на Новия завет (които
са писани след раждането на I. Христос). Основната идея на всички свещени книги
изкуплението на човека от Бог. Тя минава като червена нишка през цялата Библия, от
първата книга – Книгата Битие до последната – Откровението на Йоан Богослов.
Старият завет е писан в продължение на повече от хиляда години, най-ранният
текстът, включен в състава му, е Победната песен на пророчицата Девора (Книга на съдиите),
религиозните учени датират от 13 век. пр. н. е., а най-късните книги – към III – II век. пр.н.е.
Дълго време библейските истории се предават устно. Техен
първите записи, според легендата, датират от 8-7 век. пр.н.е. (Книги на Исая, Притчи, 69
песниПесен и Еклисиаст). Около 444. пр.н.е. бил съставен писмен канон
Петокнижието и то придобива силата на неоспорим закон. Това събитие е свързано с
името на свещеник Ездра. Канонизиране на останалите старозаветни книги
продължава до III – II век. пр.н.е. Текстът на Стария завет е написан на
Гръцки текст на Новия завет (с изключение на Евангелието на Матей,
което според легендата е написано на иврит или арамейски)
е бил класическият гръцки език. Беше разговорно
ежедневен език от 1 век сл. н. е., разпространен в гръко-римския свят и
известен в науката под името "koίνή" т.е. „обща реч“.
Основата на новозаветните книги са Евангелията, които са написани в
период от 40 до 90 години. AD Посланията на апостолите, според теолозите, са написани в
период от средата на 1 век. AD Последната книга от канона на Новия завет е Апокалипсисът.
апостол евангелист Йоан Богослов. Приписва се на 68 г. сл. Хр. (място на писане
остров Патмос край бреговете на Мала Азия).
За по-лесно четене текстът на Светото писание е разделен на глави. Това
разделянето често се приписва на доминиканския кардинал Хю (1263), който
го развива, докато композира симфония към латинската Вулгата. Как мислят
изследователи, това разделение е направено от архиепископа на Кентърбъри
Стивън Лангтън c. 1228 Подразделения на стихове, вече приети във всички
издания на Новия завет, е извършено в гръцкия текст от Робърт Стивън и
им е представен през 1551 г.
1.1. Светото писание на Стария завет.
Старият завет се състои от 39 канонични и 11 неканонични книги.
Те се делят на "законодателни"(5 книги), "Исторически" (19),
„Поучение“ (7) и „Пророческо“ (19).
1. „Законодателна“ (Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие).
2. „Исторически“ (Исус, Съдии, 1 Царе, 2 Царе, 3 Царе,
2 Царе, 1 Летописи, 2 Летописи, 1 Ездра, 2 Ездра, 3-70
Аз съм Езра, Нехемия, Рут, Естер, Юдит, Табит, 1-ва Макавейска, 2-ра
Макавей, 3-ти Макавей).
3. „Поучение“ (Йов, Псалтир, Притчи Соломонови, Еклесиаст, Песен
песента на Соломон, мъдростта на Соломон, мъдростта на сина Исус
4. „Пророчески“ (Исая, Еремия, Плачът на Еремия, Посланието на Еремия,
Варух, Езекил, Даниил, Осия, Йоил, Амос, Авдий, Йона, Михей,
Наум, Авакум, Софония, Агия, Захария, Малахия).
1.2. Свещеното писание на Новия завет се състои от 27 книги.
„Законодателна“ (4), „Историческа“ (1), „Поучителна“ (21), „Пророческа“ (1).
1. „Законодателна“ (4 Евангелия: Матей, Марк, Лука, Йоан).
2. „Исторически“ (Деяния на апостолите).
3. „Поучително“ (7 католически послания: Яков, 1-во Петър, 2-ро Петър, 1-во
Йоан, 2 Йоан, 3 Йоан, Юда и 14 послания на апостол Павел: 1-во до
Коринтяни, 2 Коринтяни, Галатяни, Ефесяни,
Филипяни, Колосяни, 1 Солунци, 2
Солунци, 1-ви Тимотей, 2-ри Тимотей, Послание до Тит, Послание до
Филимон, Послание до евреите).
4. „Пророчески” (Апокалипсис – Откровение на Йоан Богослов).
2. Преводи на Библията.
2.1. Превод на 70 тълкувателя („Септуагинта”). Старозаветен текст
е достигнал до нас не само в оригинал, но и в много ранни преводи.
Един от най-важнитебиблейският превод е Септуагинта (превод
70 тълкувателя) е старогръцки превод на Стария завет. През първите векове
През християнската ера Септуагинта е била използвана и от гръкоговорящите евреи и от много
християни. Предназначена е за евреите, които са живели в Египет и е преведена на
управлението на фараона Птолемей Филаделф (285-246 г. пр. н. е.).
Гръцкият е един от основните езици на Римската империя и за първи път
векове от християнската ера, заедно със Септуагинта, няколко други
Гръцки преводи на Стария завет.71
По-късно, когато християнството се разпространява широко сред народите
Средиземноморието и Близкия изток, Старият завет е преведен на латински,
Сирийски и египетски (коптски) езици.
2.2. Превод на латински от И. Стридонски ("Вулгата").
Както вече беше отбелязано, преводът на гръцки език на Стария завет беше
извършен през III век. пр.н.е. Новозаветните книги са написани на гръцки език
език, защото в този период (I в. сл. Хр.) е общоприето, разговорно и
Започвайки от II век. от н.е. започват да се появяват различни преводи на Библията
латински език. Имаше нужда от единен стандарт за цялата Църква
текст. Около 384 г. папа Дамас инструктира своя секретар да подготви
Латински текст на Новия завет. Този превод е направен от Джеръм Стридон
(340-420) в началото на V век. Неговият латински превод, т. нар. Вулгата, до
досега се приема като официален текст на Библията на римски
Католическа църква. От него са направени много други преводи, вкл
включително основните европейски езици.
През 2 век започва преводът на Библията на сирийски език.арамейски диалект
(тоест езикът, говорен от самия Дж. Христос). Макар че
древният сирийски език е престанал да се говори, преводът на Библията е направен от
през 4 век и известен като „Пешито“, продължава да се използва и през
богослужение в Сирия, Иран, Индия и други страни.
В Египет официалният църковен език беше гръцкият, но с
проникването на християнството в южните райони на страната, имаше нужда от
Египетски (коптски) превод. Този превод е започнат през 3 век. коптски
Библията все още се използва в богослужението днес.
2.3. Превод на български (Синодален превод).
През IX век. Текстът на Библията е преведен на славянски. Този превод
извършено от "просветителите" на славяните братята Кирил и Методий. Вашият превод
Библии на славянски те направиха с помощта на измисления от тях славянски
азбука. Езикът на тази Библия започва да се нарича църковнославянски. През 1582 г. в имението 72
княз Константин Острожски, пълен църковнославянски
Библията, която получи името "Острожска Библия".
С указ на императрица Елизабет през 1751 г. е публикуван внимателно
коригирана църковнославянска Библия, т. нар. "Елизабетска", текст
който беше сравнен със старогръцкия превод Септуагинта. Елизабетинска
Библията, почти непроменена, все още се използва в богослужението на българите
Голям принос в превода на Библията от църковнославянски на български
езикът е предоставен от Българското библейско дружество. Работил по превода
професори на Петербургската, Московската и Киевската духовни академии. Беше
превежда Новия завет и части от СтарияЗавет (Петокнижие, кн
Исус Навиев, Съдии, Рут, Псалми). През 1818 г. Новата
Завет на български.
През 1826 г. е забранена дейността на Българското библейско дружество.
указ на император Николай I. Библейското дружество е закрито, но делото
преводът на Свещеното писание на български не е спрян.
След различни дискусии в синодалните среди предложението спечели
Московският митрополит Филарет (Дроздов) ще започне превод на Светото писание
български език. В същото време досегашната филологическа работа по
превод на текстовете на Стария и Новия завет.
През 1876 г. е публикуван пълният текст на превода на Библията на български език. Това
превод, известен като "Синодален", сега е единственият
общоприет превод на Светото писание на български език.
Освен „синодалния” превод на Библията са предприети и други преводи
частни лица, сред тях най-известните, преведени от К.П. Победоносцева - Обер-
Прокурор на Светия синод до XIX - началото. XX век, но този превод е по-малко успешен и не
получено разпределение. Правени са и опити за превод на бълг
писатели – Василий Жуковски и Лев Толстой.73
Общобългарски поместен събор 1917-1918 също реши да започне
превод на Светото писание, но революционните събития попречиха на тези планове да бъдат изпълнени
и гражданска война в страната.
Така нареченият "превод Париж-Брюксел", или превод
епископ Касиан (Безобразов). След войната в Париж превод
екип, ръководен от епископ Касиан. Тази група включва не само
Православни, но и протестанти. В неговияпревод, те се постараха
се доближава до съвременния говорим език. Правени са опити
превод на свещеното писание на украински.
Старият и Новият завет са преведени от украинските писатели П. Кулиш, И.
Нечуй-Левицки и И. Пулюй. През 1882 г. е преведен Старият завет, а през 1903г
3. Значението на Библията.
Библията е една напълно изключителна и неизчерпаема книга в духовно отношение
интелектуален план. Книгата, в която според изследователите „казва всичко
както за Бога, така и за човека.
Според християнската доктрина, тя съдържа знанията на религ
порядък, „разкрита истина“, в която нашата умствена дейност
намира храна за размисъл.
Много представители на културата и изкуството видяха в него източника на своя
творческо вдъхновение. Той е в основата на европейското изкуство.
Без нея нито Микеланджело, нито Рембранд, нито Греко биха били чиито
произведения, на които се възхищаваме днес. Творчеството се основава на същата основа.
Шекспир, Расин, Данте и Достоевски. Библията през вековете е напуснала
далеч зад всички други печатни книги, беше и си остава най-четената
Като се имат предвид всички печатни издания на Библията, можем да заключим, че общият тираж на нейния
достига почти милиард копия. В превод съществува от почти
(Сенегал), на фламандски и бретонски. Библията позволява най-трудните 74
въпроси в живота ни помага да се формират житейски ценности, учи да ценим и
уважавайте всеки човек. То е в центъра на човешката култура.
В него човек намира атмосферата, в която може да се включи
възвишени и вечни, придобиват настоящетодуховно съкровище. За
човешката култура Библията е ценна преди всичко като най-важен източник
знания за античността, като документ с голямо значение за историч
науки. Това е енциклопедична хроника на живота на народите по света и следователно,
един от най-дълбоките корени на съвременната култура. В този смисъл е
трябва да се разбира изявлението на изключителния учен академик D.S. Лихачов:
"Библията е кодът на културата." Подобно на генетичния код, той съдържа, значи
началото, наследено от предците, което определя много черти на миналото
хилядолетия, както и самия начин на живот, и стила на мислене на повече от половината
човечеството на “християнския свят”, определи миналото и здраво навлезе в него
1. Библия. Книгата на Светото писание на Стария и Новия завет. – Брюксел,
2. Библейска енциклопедия.// Българско библейско дружество.
3. Свещеник Алексей Емилянов. Текстология на Новия завет. // Православен
Свети Тихонов богословски институт.
4. Религията в историята и културата. - Москва, 2000 г.
5. Обяснителна Библия. А. Лопухин в З.Т. - М., 1904-1913 (Препечатка. Стокхолм,
Библия, Канон, Стар и Нов завет, Септуагинта, Вулгата, Синодален