Билет 23 Дихотомията на Сосюр
пример за комуникативносъперничество
пример за комуникативносътрудничество
2-ра половина на 20 век – дизайн на джендър лингвистика.24. Концепцията и теорията на сричката
Сричкатане е езикова единица, а единица за произношение, с изключение на китайския. Единична речева единица от продуктивна гледна точка.Сричката имаядро(сричкова) ипериферия. сричка:
Отворена, непокрита - сричката няма сричкообразуващ елемент ("ма"), затворена, непокрита ("ам").
Трудности: Трудно е да се определят граници. Не винаги е ясно къде свършва. На тези въпроси. Какво представлява сричката в атрикулацията-акустика 1. Йесперсен - теорията на сонорната вълна. Сричките имат различна звучност, което означава различна звучност. Отворените гласни имат най-голяма звучност, след това средните гласни, тесните гласни, съгласните, глухите, гласните, глухите. Сричковите срички (според степента на разпространение в словообразуването) са широки гласни, средни гласни, сонанти, прорези, никога - стоп. Сричката е комбинация от най-звучния звук с по-малко звучните. Не дава отговор на въпроса къде минава сричковият участък. 2. Теорията на мускулното напрежение французин Grammont, академик Shcherbov. Сричковата структура на сричката е като пулсация. Импулс, състоящ се от повишаване и намаляване на мускулното напрежение. И по този начин става ясно къде се намира тази част от сричката.
Сричката -е най-малката произношителна (артикулационна) единица на речта. Може да се състои от един или повече звуци. В сричката има:
Върхът е сричкообразуващ елемент. Това се случва, когато една сричка се състои от една гласна.
Периферията е несричков елемент. Това се случва, когато в една сричка има няколко гласни
Сричкаизследвани само въз основа на неговите фонетични характеристики:
Две теории за сричката:
Ото Йесперсен - подходи към сричката от акустична гледна точка. Той обърна внимание на различната звучност (звучност) на отделните звуци. Експериментално той открива теорията: