Билет 23 Концепцията за "морфема"
Най-малката смислена част от дума, която има значение, е морф. Формите на думите се състоят от морфи, т.е. всяка дума се състои от поне един морф (вчера, където). За българския език са характерни 2-3-морфни думи (рек-а, стен-к-а).
Когато анализираме една дума, ние я разделяме на морфи. Морфемата е най-малката значима част от думата.
Ленинград-ециЛенинград-ц-а
В първата двойка думи различни морфи представляват една и съща суфиксна морфема, а във втората двойка различни морфи(извара-иизвара-)представляват една и съща коренна морфема.
По този начин морфемата е обобщена единица, а морфът е специфичен представител на морфема, открита при разделяне на дума.
Морфите, изграждащи словоформите на българския език, се делят на коренни и афиксални. Афиксалните се делят на префиксални, суфиксални, интерфиксални, постфиксални и флективни.
Корените са морфеми, които могат да се използват в речта самостоятелно или придружени от един от видовете афикси - флексии. (Аз, ти, стен-а). Корените съдържат основния елемент на лексикалното значение.
Флексиите са такива морфи, при замяната им се случва промяна в род, число, случай, лице:sten-a - sten-e, red-th - red-th.
Флективните морфи се намират в края на словоформата; след тях могат да се появяват само морфи–sya, -s, -to, -orи др.
Основата е част от словоформата без флективен и следфлективен морф (игра,основа - playj).
Афиксалните морфи са морфи, които не присъстват във всяка словоформа, те съдържат допълнително значение. Те са префиксни и сложени.
Афиксалните морфи, които се появяват само между две прости основи като част от една сложна основа, се наричат интерфиксални (морски е-продукти).
Целта е да разберете от какви морфеми се състои една дума. Този анализ трябва да се основава на резултатите от словообразувателния анализ. Само чрез разбиране на това как се образува една дума, човек може правилно да я раздели на морфи. При извършване на морфемен анализ трябва да се отделят всички значими части на думата, т.е. всички морфи, съставляващи думата.
При морфемния анализ се разграничават следните части: префиксraz-(raz-toe), корен-toss-(toss-toss-s), наставка-to-(pod-race), окончание im.p. мерна единица-a(leg-a). От гледна точка на морфемния анализ, основата на думатаscatterсъдържа 3 морфеми (префикс, корен и наставка).
Билет номер 24. Исторически промени в морфемния състав на думата (опростяване и преразпределение).
В съвременния български език основен организиращ словообразуването елемент е основата (непроизводна и производна). С течение на времето много основи са загубили ролята си в основата на думата. И така, в основата на думата запад морфематаza-губи значението на префикса и тази основа става непроизводна.
Промените са причинени от следните причини:
Промяна на лексикалните значения на основите, които преди са били свързани като производни и непроизводни.
Крило(птици) иверанда(част от къщата). Семантичното им съотнасяне в съвременния български език, за разлика от старобългарския, липсва, т.к. тези думи имат различни значения. Следователно основите на думитеwingиporchне корелират като основите произведен и произвеждащ, а основатаporch-oе непроизводна основа.
Промяна на звуковия състав на думите. Пример: думиdrag, envelop, shell, cloudса еднакви коренни думи, но тяхната морфологична структура е различна. Първите 2 думи ще бъдат производни, а последните 2 непроизводни поради фонетичната промяна в основата на тези думи.
Отпадане от речника на корелативно генериращи основи или сродни думи. Пример: думитериза(търкайте- парче плат) икочияш(яма- спирайте на пътя на ямата) не са примери за непроизводни думи, т.к.ямитъркайтеса отпаднали от българския език.
Опростяването е превръщането на производна основа в непроизводна, загуба на артикулация в морфеми. Благодарение на опростяването езикът се обогатява с непроизводни, коренни думи и по този начин се образуват нови словообразувания.
Основите на думитедворец, червенбяха опростени, тъй като в процеса на използване тези думи загубиха връзката си по смисъл с думите, въз основа на които са образувани (двор, красота).
Повторно разлагане - преразпределение на морфеми в една дума, което води до факта, че основата, оставайки непроизводна, подчертава други морфеми в своя състав.
Основата на думата ardor вече подчертава наставката-nost, а не-ost, тъй като прилагателните, от които е образувана основата (hot), не са често срещани в съвременния език. Наставката-ностпроизлиза от наставката-ости е комбинация от наставката-н-,, отрязана от основата на прилагателното, и наставката-ост.
Образуването на наставката –ност(от –ост) е израз на своеобразен процес, съпътстващ повторното разлагане на осн. Този процес се състои в поглъщането от един словообразуващ елемент на друг, който е част от образуващата основа, или в разтварянето на такъв елемент вкорен. В основата на думатародсе разграничава наставката–lisch-,, която включва наставката–l-,принадлежаща към основата на думатарод, която е изгубена в съвременния език.
Повторното разлагане на основите обогатява езика с нови словообразуващи афикси и словообразуващи модели, които с течение на времето стават продуктивни: наставки–мастило-(прашинка),-точки-(кост) и др., по-рядко префикси:под-, без-(пренебрегван, отслабен). Много често различни аналогии водят до опростяване и повторно разлагане на основите: думатаотвори, образувана от корена-крадец-чрез префиксаот-, е повлияна от думатасъздай. Аналогиятаотваряне-отварянедоведе до факта, че основата на думата отваряне беше разбрана като формация с префиксo-и в езика възникна нова основа за словообразуване (срв.създавам, преструвам се, че създавам).