бяла чапла (Egretta alba),хранене на чапли, птичи колонии чапли, местообитание на хищници, пиленца
След като са се нахранили и починали,белите чапли бавно се отправят към дълбините на защитени гъсталаци, където, заобиколени от непроходими тръстики, сред наводнената върбова гора, има гнездяща колония,
Да влезеш в колонията, дори да знаеш мястото й, е трудно.
С вик, помагайки си с криле, гугутка тича през водата и се скрива в гъста стена от зеленина. Гребенест гмурец с раирано пиле на гърба се гмурка във водата с уплаха. Все по-звучен глух шум. В обсега се откъсват гъсталаци, изцяло покрити с водна леща. Зад него са възлести върби със стърчащи настрани сухи клони, с пречупени върхове. По клоните и стволовете на дърветата има бели ивици птичи изпражнения. Гнездата на корморани потъмняват с шапки. Няколко гарвани прелитат със силно грачене. Уплашена от появата на човек, една лиска излетя от гнездото и с тревожен вик изчезна в гъсталаците. Гарваните веднага се спускат към гнездото. Една врана летеше с яйце в човката, друга, трета. Полагането го няма. Ето защо човек трябва да се появи на местата за гнездене на колонии от птици само когато пилетата се излюпят и пораснат, когато набезите на гарваните не са опасни за тях.
В короните на дърветата се чуват разтревожените гласове на възрастни птици, тихото чуруликане на пиленца. Пиленцата на всички чапли и хлябове вече са пораснали, не се страхуват от гарвани.
В завеси от опашка и тръстика чаплите живеят рамо до рамо с червените си сестри. Голямата предпазливост кара бялата чапла да се отдалечи от шумните братя. Да, и храната край бреговете на множество острови е по-добра. Все по-често се срещат малки колонии в крайбрежната част на делтата. Далеч от каналите, където бръмчат моторите на рибарите, по плитчините и в тръстиката на островите, селищата на белите чапли са малко по брой гнезда. В крайна сметка, колкото повече птици са на едно място, толкова по-често привличат вниманието.от хора. А това е опасно. И така колониите на чаплите са разпръснати из цялата делта на Волга.
В малко населено място има не повече от двадесет гнезда. Те са в тръстиките, не са високо над водата. Едната съдържа бледосини яйца. Големи, почти оперени пилета - в друга. Гнездовият период на чаплите е значително удължен. Но какво е това? В едно от гнездата останките от черупката. Не прилича на врана, сивата врана кълве широка дупка в средата на яйцето, а тук яйцата са изгризани. Между бучките запушвания от миналогодишни стари тръстикови стъбла. На места образуват плътен настилка от донесени от вятъра стъбла, премесени, частично изгнили, но все още здрави. Именно през него енотовидното куче влиза в колонията. Тя е докарана в делтата на Волга в края на 30-те години. Сега той е станал толкова плодотворен, че вреди много, особено на птиците, гнездящи на земята. Но как този разбойник е попаднал тук, на десет километра от брега, остава загадка.
Най-накрая стигам до гнездото на белата чапла. Съдържа три доста големи разрошени пиленца. Насочват човките си към мен и се подготвят за защита. Вадя от джоба си клещи и алуминиеви халки. На всеки пръстен има номер и серия, както и думите: "Информирайте Москва". Като се изхитрих, хващам една мацка. Той болезнено се забива в ръката си с остри нокти и я стиска силно. И клюнът му се стреми да вземе лицето му. Чаплите знаят как да се защитават.
Бързо слагам пръстена, затягам го с клещи и се опитвам да вкарам недоволното, чуруликащо, избягало пиленце в гнездото. Правя същото с останалите и се отдалечавам от гнездото. Водата е почти до кръста, но вече не е толкова хладна, колкото през май. Възрастни птици в тревога с вик кръжат над мястото за гнездене. Опитвам се да напусна колонията възможно най-скоро.
Предстои лято, излитане на млади птици от гнездото, първите самостоятелни полети.
И пролетта пак ще дойдеи бели криле ще се стопят в далечината над тръстиките в плавен полет. Облечени в чудесен тоалет, птиците ще се суетят в гнездата, поразявайки окото с необичайната си украса - егрети. Именно заради тези красиви пера на бялата чапла съдбата на бялата чапла е трагична.
Привличайки със своята грация и красота, ажурни чапли на чапли, крила на рибарки, пера на други птици украсяваха шапките на модниците в Европа и Америка. Заради каприза на модата, в името на изпълнението на капризите, изстрели гърмяха през всички сезони.
Водещи български учени, обзети от тревога за съдбата на птиците, през 1912 г. организират експедиция до делтата на Волга. Той се ръководи от професор Борис Михайлович Житков. Тук той видя разрухата на уникална природа, масовото унищожаване на птици. В книгата "За лова и опазването на птиците в делтата на Волга" той пише: "Да се надяваме, че след време в България ще бъдат основани обширни държавни резервати, подобни на северноамериканските, предназначени за опазване и развъждане на животни и птици."
Но мечтите на учения се сбъдват едва през 1919 г. със създаването на Астраханския резерват. Тогава чаплите са били на ръба на изчезване. Оцелелите птичи гнезда са взети под охрана. Това не закъсня да повлияе на увеличаването на добитъка. В защитени защитени територии чапли, хлябове, лопатарки отново образуваха колонии, започнаха тихо да се размножават. До 1935 г. броят на белите чапли в резервата вече е достигнал 1070. Сега в делтата на Волга има повече от пет хиляди от тях. Те вече не са в опасност. Чаплите, подобно на други птици, се разселват широко извън резервата, образувайки многобройни колонии в култуци и на острови в крайбрежната част. Те обаче са запазили най-голяма предпазливост и щом видят човек, се стремят да отлетят.
Д. Бондарев, сп. "Млад естествоизпитател" - 1987-4