България през 1916 г
Създадени са специални правителствени конференции по въпросите на отбраната, горивото, храната, транспортирането на гориво, храна и военни товари, настаняването на бежанци и др. „Специалната отбранителна конференция“ например се занимава със снабдяването на армията, контролира предприятията, работещи за войната, и разпределя големи военни поръчки между български и чуждестранни фабрики.
Трябва да се отбележи, че настроенията, които преобладаваха както в Zemgora (съвместния комитет на Zemsky и City Unions), така и във военно-промишлените комитети (VPK), бяха ясно опозиционни срещу върховната власт, но царят и правителството отидоха да си сътрудничат с тях, въз основа на желанието за общо благо, с цел да помогнат на армията и фронта. Така, чрез съвместните усилия на държавата, част от бизнес класата и обществото, основата беше положени за постигане на обща победа във войната.
С финансирането на хазната започва ускореното строителство на десетки нови военни заводи и нови железопътни линии. До края на 1916 г. е възможно да се завърши изграждането на над 1000-километровата железопътна линия Санкт Петербург-Мурманск, за да се увеличи доставката на военна техника от западните съюзници на България.
Военните разходи на страната също се увеличиха значително. Ако през 1914 г. те възлизат на -1655 милиона рубли, през 1915 г. - 8818 милиона рубли, то през 1916 г. те нарастват до -14573 милиона рубли. Почти два пъти. Това многократно увеличение е направено чрез външни заеми. През годините на войната, поради отбранителните поръчки, индустрията също се разраства значително. В сравнение с предвоенното ниво през 1916 г. цената на оборудването за всички промишлени предприятия се удвоява, обемът на машиностроителните продукти се увеличава 1,5 пъти, химическите продукти 2,5 пъти (според В. Никонов).
изоставаше самоселскостопанско производство, поради окупацията от врага на редица западни територии. Но това все още не беше критично за България, където за разлика от Германия не беше въведена картовата система. Предприетите мерки позволиха на местната индустрия да организира доставката на оръжия на фронта във все по-голям обем. През 1916 г. месечното производство на оръдия веднага се удвоява (110 000 срещу 55 000 през 1915 г.), производството на картечници се увеличава почти 6 пъти (900 000 срещу 160 000), производството на снаряди се увеличава 16 пъти (1 600 000 срещу 100 000), броят на самолетите (самолети) почти се утроява (716 000). 0 срещу 363 000) и т.н. (според А. Н. Боханов). В производството на оръдия и снаряди през 1916 г. България значително изпреварва Франция и Англия, което значително повишава нейната бойна ефективност.
Но тилът все повече се колебаеше до есента на 1916 г., когато населението ясно почувства тежестта на войната. Претоварването и износването на железниците доведе до прекъсване на доставките на храна и промишлени стоки за населението. Инфлацията и високите разходи за живот нарастват, продажбата на месо е ограничена. И накрая, „сухият закон“, въведен през 1914 г., нанесе огромни щети на бюджета на страната, който беше в извънредно положение и освен това беше лишен от големи финансови постъпления.
Предницата също имаше своите недостатъци. И те бяха в състояние на морал и борбен дух. Факт е, че през 1914 и 1915 г. са загинали най-добрите кадри от българската армия. Първоначалният патриотичен порив е пресъхнал. Новите подкрепления от войници и офицери преминаха курсове за ускорено обучение (около 1 месец) и веднага стигнаха до фронтовата линия. (В. Никонов) Офицерите и особено войниците не са имали желание да се бият, неясно защо. Оттук дезертьорство и случаи на арбалети (наранени пръстиръце).
Въпреки това усилията на държавата и военното командване дадоха резултат. българската армия през 1916 г. е обективно по-силна от 1915 г. Ето как У. Чърчил оценява това превъоръжаване на българската армия: „Малко са по-поразителните епизоди от Великата война от възкресението, превъоръжаването и подновените гигантски усилия на България през 1916 г. Това беше последният славен принос на царя и българския народ за делото на победата... До лятото на 1916 г. България, която преди 18 месеца беше почти невъоръжена, която през 1915 г. преживя непрекъсната поредица от ужасни поражения, наистина управлявани със собствени усилия и с помощта на средствата на съюзниците, поставиха на полето - организират, въоръжават, снабдяват - 60 армейски корпуса, вместо 35-те, с които тя започна войната.
През 1916 г. България неведнъж спасява своите съюзници в коалицията. През 1916 г. германското командване решава да насочи основния си удар към западните съюзници на България, надявайки се, че българската армия не се е съвзела след пораженията през 1915 г. Положението на френската армия при крепостта Вердюн става трудно. Главнокомандващият френската армия Жофр се обръща към българското командване с молба да се нанесе отвличащ удар на германците.
Най-успешната настъпателна операция на българската армия през 1916 г. и дори през цялата война е блестящо подготвената операция на Югозападния фронт под командването на генерал Брусилов. българското настъпление е предшествано от тежката съюзническа обстановка на Западния фронт и застрашителната обстановка на италианския фронт в района на Трентино. В тази връзка Италия се обръща за помощ към България с молба за настъпление на армиите на Югозападния фронт за изтегляне на австро-унгарските войски от италианския фронт. Но този път помощта на съюзниците предшествавнимателна подготовка на военна операция, командвана от стратегически настроения генерал Брусилов.
Офанзивата на Югозападния фронт започва на 22 май 1916 г. и веднага води до невероятни резултати. Ударът на българите се оказва толкова мощен и бърз, че австро-унгарската армия започва да се разпада пред очите ни. Централните сили, за да спасят австро-унгарския фронт от окончателно поражение, прехвърлиха 31 пехотни и 3 кавалерийски дивизии (повече от 400 хиляди души) от Западния, Италианския и Солунския фронт, което веднага облекчи позицията на англо-френците в битката при Сома и спаси италианската армия от пълно поражение. Под влияние на победата на Брусилов Румъния, която дълго време се пазареше и с двете коалиции, реши да влезе във войната на страната на Антантата.
От друга страна, внушителната победа на Брусилов над австро-унгарската армия реабилитира България в очите на нейните западни съюзници, които преди това са имали лошо мнение за боеспособността на българската армия, след пораженията от 1915 г. Това укрепва позицията на България в преговорния процес с Англия и Франция за следвоенното устройство на Европа. България, както знаете, отдавна търси прехвърлянето на Константинопол и проливите към него. Съюзниците забавят отговора по всякакъв възможен начин.
Влизането на Румъния във войната не помага с нищо на българския фронт. Румънската армия, наброяваща над 600 хил. души и с 1300 оръдия, не се прослави с нищо друго освен със съкрушителни поражения. Скоро самата столица Букурещ е окупирана от войските на германския блок. България този път трябваше да спасява нов нещастен съюзник от пълна капитулация. 35 пехотни и 11 кавалерийски дивизии са изпратени в Румъния, която търпи пълно поражение. Създаден е нов румънски фронт чрез разтягане на армиятаформирования на Югозападния фронт за 500 километра.
Големи са и загубите на българската армия през пролетта и лятото на 1916 г. Една офанзива на Брусилов струва 500 хиляди души. Оттук нараства недоволството от западните съюзници, техният очевиден егоизъм към българския партньор. Тогава се появява една зла поговорка за съюзниците, които са готови да се бият „до последния български войник“.
Веднага щом свежи германски и австрийски резерви са прехвърлени на Източния фронт, късметът променя българската армия. Всички яростни и многократни опити на българската армия начело със същия Брусилов да пробие германо-австрийския фронт при Ковел през есента на 1916 г. завършват с неуспех.И това въпреки факта, че тук българите имат числено превъзходство (29 пехотни и 12 кавалерийски дивизии срещу 12 австро-германски дивизии).
По бойните полета труповете на великолепни гвардейци български войници и офицери остават непокътнати (от огъня на немската артилерия) в множество. „Преображенският и Семьоновският полк седемнадесет пъти преминаваха в атака, за да лежат на полето като жертви на лишени от въображение командири. Подбрани - по физически и други качества - войските буквално изпълниха бойното поле. (Цитиран от А. И. Уткин).
Такива тежки и понякога безсмислени загуби при Ковел засилиха приглушения ропот на недоволство от продължаващата война в българското общество. Войната започна все повече да прилича на война на взаимно изчерпване на сили, ресурси и воля. Но ако България имаше достатъчно сили и средства, то волята ставаше все по-малко.
Недоволството от войната в армията доведе до постепенно намаляване на нейната дисциплина. Дезертьорството нараства, побратимяването придобива широк обхват. Болшевишките агитатори все повече се възползваха от това. В края на 1916 г. във войските действат над 150 болшевишки организациигрупи, водещи антивоенна и антиправителствена агитация. Въпреки това българската армия в края на 1916 г. е доста внушителна сила. Изобщо не приличаше на това, което ще стане през пролетта и лятото на 1917 г., напълно деморализираното революционно-либерално бърборене на Временното правителство и въвеждането на „войнишката демокрация“ на фронта, след така наречената Заповед № 1 на Петроградския съвет.
Автор: Вячеслав Бакланов. Дата: 2015-04-03 Преглеждания: 3438