България успя да се възползва от Протокола от Киото
Тази година е краят на Протокола от Киото, към който България се присъедини преди 8 години.
Тази година е краят наПротокола от Киото, към който България се присъедини преди 8 години. През 2008 г. трябваше да бъдат пуснати в действие механизми, които ще направят възможно намаляването на промишлените емисии в атмосферата от предприятията в развитите страни. Повечето експерти смятат, че това не е постигнато. Но от друга страна България, на която между другото се предричаха големи икономически проблеми заради присъединяването към Киото, успя да спечели милиони евро „по протокола“. Общата печалба на нашите предприятия от това споразумение може да достигне над 1,5 млрд. евро. Въпреки това ръководството на България е решено да не подпише„Киото-2”. Защо?
На въпросите на "СП"отговаря Алексей Кокорин, ръководител на програмата за климата на българския клон на Световния фонд за дивата природа (WWF).
"СП": - Едно време се възлагаха големи надежди на Протокола от Киото. Какъв е резултатът?
- Като цяло Протоколът от Киото изпълни мисията си. Ясно е, че това е продукт на 90-те. Целта на протокола беше да популяризира проблемите на климата. — Да раздвижа мравуняка. И се случи. Дори в Съединените щати, които представляват почти една четвърт от световните промишлени емисии и които в същото време отказаха да подпишат протокола, имаше голям обществен интерес към "проблема с CO2". Това в крайна сметка се отрази на финансирането на науката за климата.
Но всичко това е вчера. Днес светът се нуждае от ново споразумение, което да включва всички големи държави и което да намали емисиите на CO2 в атмосферата "в планетарен мащаб". Като цяло Протоколът от Киото не беше предназначен за това.
"СП": - Едно време ниестрахуваха се, че с присъединяването си към Протокола от Киото България ще обрече икономиката си на стагнация...
- Рупорът на това мнение беше г-н Иларионов, бивш съветник на президента на България. Още тогава много икономисти му възразиха, че времето на СССР с неговата тежка индустрия, с огромен военно-промишлен комплекс е отминало. Сега икономиката се развива по други закони. И ето какво виждаме днес: БВП на България надхвърли нивото от 90-те години. А броят на индустриалните емисии в сравнение с началото на "нулата" е нараснал несравнимо по-малко. Това е типично явление за постиндустриалните страни.
"СП": - От друга страна казаха, че "Киото" може да направи България богата...
- Да, на едно от заседанията на Държавната дума през 2004 г. имаше прогнози, че страната ще забогатее с цели 10 милиарда долара поради това, че ще продаде т. нар. квоти на други страни. Залогът беше, че България през следващите години няма да достигне "тавана" на индустриалните емисии, който ни е определен от протокола. И тези страни, които искат да надхвърлят този "таван", ще ни плащат за правото да използваме нашия "недостиг". Такава всъщност е въздушната търговия.
Това обаче бяха наивни предположения. Наличието на безплатни квоти в България изобщо не означаваше, че някой ще ги купи.
Теоретично квотите могат да бъдат продадени на същата Япония или Германия. И нещо подобно се случи в европейската практика. Украинците продадоха малко "въздух" на японците, чехите и поляците направиха допълнителни пари на ирландците. Но тези сделки бяха по-скоро символични, полублаготворителни. И европейците нямаше да играят "на голямо". Наистина, лесно е да се разбере тяхната логика: просто да платиш за квоти означава да признаеш, че българите са подписали споразумението при изгодни условия, а японците например саглупаци, които не са изчислили всички последствия и сега са принудени да плащат пари на други страни за правото да развиват своята индустрия.
Друго нещо са така наречените проекти за съвместно изпълнение (СИ). Вече тези проекти носят много пари на българските предприятия. А общият доход може да надхвърли милиард и половина евро.
"SP": - Обяснете.
- Това са реализирани проекти на наша територия, с помощта на които се намалява броят на индустриалните емисии в атмосферата. В същото време те се финансират изцяло или частично от европейски държави.
Например Архангелската целулозно-хартиена фабрика започна да отоплява повечето си котелни с дървесни отпадъци. Даже е изгодно за предприятието - да използва практически безвъзмездно гориво. Но у нас, както знаете, до последно се опитват да живеят и работят по стария начин. Следователно дървесните отпадъци изгниеха на земята или изгоряха за нищо, а целулозно-хартиената фабрика беше изразходвана за закупуване на въглища. Сега, когато производствената система е преработена, компанията спестява пари.
"SP": - И какво общо има това с Протокола от Киото?
- Факт е, че когато дървесните отпадъци се изгарят в производствения процес, емисиите във въздуха се считат за нулеви. Както знаете, дървото абсорбира въглероден диоксид по време на растеж. Изгаряйки дървесината му, ние просто освобождаваме приблизително толкова въглероден диоксид обратно в атмосферата, колкото е погълнал. Освен това в същия период от време на развитие на планетата (времето на растеж на дърветата) - 50-100 години. Това е голяма разлика от въглищата, които са се натрупвали милиони години, а ние ги изгаряме в огромни количества през последния век и половина. Затова проектът за модернизация на Архангелския целулозно-хартиен комбинат беше одобрен в рамките на Киото. Всички разходи на предприятието в този случай бяха компенсирани от европейците.
Като част от"Киото" за сметка на европейците в България модернизира и много ТЕЦ, прехвърляйки ги от въглища на газ. Много СИ се прилагат за използване на свързани газове при производството на въглеводороди.
Има и такъв необичаен проект. В Приморския край има част от тайгата с размери около 50 на 100 километра, която отдавна е обект на око от компании за дърводобив. Но тази територия принадлежи към традиционното местообитание на удеге, малък далекоизточен народ. В тези гори те събират ядки, лечебни билки и ловуват. С помощта на WWF те се опитват да защитят тази гора чрез съдилищата. Подадохме документи за одобрение, за да признаем опазването на гората, която абсорбира CO2, като проект по Протокола от Киото. Ако това се случи, общността на удеге ще може да издаде договор за наем за 49 години. А европейските купувачи на CO2 ще плащат наема.
"СП": - Тоест излиза, че България има двойна полза от "Киото". Европейците изглежда доброволно инвестират в подобряването на нашата екология. Защо им трябва?
- Под влияние на Протокола от Киото в Европейския съюз се разви система, при която предприятията поемат задължения за намаляване на емисиите в атмосферата. Освен това, ако компанията превиши лимита си, ще трябва да плати огромна глоба - 100 евро за всеки допълнителен тон емисии. Затова те прибягват до така наречената европейска търговска система на квоти. Ако дадено предприятие е инвестирало в намаляване на емисиите на CO2 в България, има право пропорционално да увеличи броя на своите емисии. Между другото, европейският пазар също има свой пазар за квоти - много предприятия там отдавна са модернизирали производството си и замърсяват атмосферата дори по-малко, отколкото им е позволено. Но в Европа цената на тон CO2, изхвърлен в атмосферата, сега е 7-8 евро на тон. Всичко свързано с БългарияЕвропейците го смятат за рисковано. Следователно цената е двойно по-ниска. Тези предприемачи, които искат да спестят пари, купуват квоти от нас.
Европейският съюз, когато се намеси във всичко, това бяха техни собствени мотиви. Те искаха да сведат до минимум зависимостта от вноса на енергия, доколкото е възможно. Това може да стане чрез повишаване на енергийната ефективност на производството. Енергийната ефективност и емисиите на CO2 са изключително взаимосвързани неща. Ясно е, че да се правят такива неща е много трудно. Ако окажете натиск върху бизнеса, той може да се обиди и чрез своите лобисти в политиката да създаде много проблеми на правителството. Но когато има Протокола от Киото, който казва, че намаляването на емисиите чрез модернизиране на производството е благородна кауза, която подобрява околната среда по света, бизнесмените имат съвсем различно отношение.
"СП": - Колко ЗОО вече са въведени в България?
- По този въпрос, нашият бизнес и служители впрегнати за много дълго време. Законовите разпоредби бяха преработени три пъти. И накрая, в края на миналата година, "да вървим". И то с такава скорост, че всички бяха изненадани. Преди година имаше около 30 проекта, а сега има 150 проекта с общ обем над 50 милиона тона въглероден диоксид.
"SP": - Голяма неприятност е началото. Явно в близко бъдеще България тепърва ще започне да печели милиарди от екология?
- По-нататъшното насърчаване на проекти за съвместно изпълнение е практически невъзможно. С удоволствие купувахме и купувахме квоти. ЕС обаче вече реши в никакъв случай да не ни взима нови проекти. Ако се съгласим да подпишем Киото-2, европейците ще се съгласят да продължим старите проекти. Това ще ни донесе още около половин милиард евро. Разбира се, българските предприемачи, които са опитали вкуса на "парите от Киото", не са против този вариант.Но президентът на България има своя гледна точка. Той смята, че Киото-2, от една страна, ще наложи нови задължения на България, а от друга, няма да реши проблема със замърсяването на атмосферата в световен мащаб. И има известна логика в разсъжденията му: ако искаме да намалим емисиите по света, тогава не можем без ново споразумение, което да включва Съединените щати, Индия, Китай и други големи държави. А "Киото-2" е твърде местен проект "за вътрешна европейска употреба". Но от моя гледна точка тук няма противоречие – Киото-2 по никакъв начин няма да попречи на подготовката на „глобално споразумение“.
От своя страна европейците не са толкова нетърпеливи да ни примамят в Киото-2. Точно обратното.
SP: Защо?
- Те вече разбраха, че такива страни като България, Украйна генерират твърде много разрешителни за емисии в атмосферата. Но тяхната цел не е да ни финансират, а да преформатират собствената си индустрия. Често за европейските бизнесмени е по-лесно да плащат за PSO в България, отколкото да възстановят собственото си производство. Следователно първоначалната задача на ЕС - с помощта на споразуменията от Киото да повиши енергийната ефективност на производството си и в крайна сметка да намали зависимостта от внос на енергия, не се решава.
"СП": - Напоследък темата за антропогенното влияние върху климата някак избледня в сянка. Фактът, че човечеството е в състояние да промени климата, все повече се говори със скептицизъм и дори с обещания за глобално охлаждане в близко бъдеще.
Мнозина по света разбират, че е необходимо да се намалят емисиите в атмосферата. В края на 2015 г. ще бъде направен опит за подписване на нов договор, който да влезе в сила след 2020 г. Какво ще излезе от това - ще видим.
"SP": - Има ли надежда, че човечеството в крайна сметка ще успее да минимизира антропогеннияфактор, влияещ върху климата?
- В постиндустриалните страни, където населението практически не расте, а индустрията е подредена по такъв начин, че вече не се произвежда нещо фундаментално ново, а само старите стоки се заменят с нови, този процес вече е в ход. Това се отнася до голяма степен и за България. Нашите емисии в атмосферата растат 7 пъти по-бавно от растежа на БВП. Влияние оказва и насищането на световните пазари със стоки. България например може да произвежда значително повече метал. Но те или няма да го купят от нас, или ще го купят на много намалена цена. В тази ситуация почти всички развити страни.
Дори Китай, който изгражда индустрия в абсолютно изражение, започва да „намалява емисиите“. Държавата изисква от китайските предприемачи постепенно да модернизират производството. В противен случай в крайна сметка китайските продукти ще останат непотърсени.
От друга страна, има страни като Индия, където десетки, ако не и стотици милиони хора все още отопляват домовете си с тор. В Индия, разбира се, искат да създадат нормална енергийна индустрия. И те ще го създадат най-вероятно на най-евтините за тях австралийски въглища. И това драстично ще увеличи промишлените емисии. И има много страни, които биха искали да опитат от предимствата на цивилизацията. Малко вероятно е те силно да се съобразяват с околната среда. Следователно е твърде рано да мечтаем за глобална екологична икономика.
Програмният директор на Грийнпийс България Иван Блоков заявява, че Протоколът от Киото не е успял да намали индустриалните емисии в атмосферата.
- Първо, защото протоколът не беше ратифициран от индустриални гиганти като САЩ и Китай. Последните, напротив, значително увеличиха емисиите през този период.
Преговорите от последните години показват, че никоя от страните освен ЕС и малкиостровните държави, които са силно засегнати от глобалното затопляне, не са готови да се откажат от емисиите, за да спрат затоплянето. Има класическа демонстрация на егоизма на правителствата и парламентите на повечето страни.
В същото време днес температурата на планетата се е повишила с един градус спрямо средновековната. Ако средната температура се покачи с още 2 градуса, бореалните (доминирани от иглолистни) гори ще загинат. И ако до 6 - човечеството няма да може да оцелее.
Глобалното затопляне има и друга негативна страна - увеличаване на броя на природните бедствия: торнадо, наводнения, суши. В България природните бедствия са се увеличили с повече от една трета.
Помощ за SP
Индустриалните страни поеха основните задължения: Европейският съюз трябваше да намали емисиите с 8%, САЩ - със 7%, Япония и Канада - с 6%, страните от Източна Европа - средно с 8%. България се ангажира да запази средните годишни емисии през 2008-2012 г. на нивата от 1990 г.
Развиващите се страни, включително Китай и Индия, не поеха ангажименти.