Българин в Турция
Как ще се отразят изострените отношения с Турция на гражданите на България, които живеят там, имат семейства, работа, бизнес, малки апартаменти и големи къщи? Самите те все още не знаят това, но е очевидно, че сега това е най-важният въпрос за тях. Какво да правя? Разговаряхме с хора, изпаднали в тази трудна ситуация.
Дял:
Сергей, предприемач:
Пикът на моето предприемачество дойде през 90-те години. Тогава бизнесът трябваше да бъде раздаден, имаше късмет, че поне не на безценица. През 2000-те години инвестирах пари в различни проекти, предимно успешни, купих недвижими имоти, включително къща в Турция. Сега водя донякъде пенсионерски живот и основното за мен е качеството на този живот. В това отношение Турция е много удобна страна: там се живее добре и бизнесът бавно върви, което ви позволява да спестите пари, които инфлацията би изяла в България. От няколко години живея дълго време в Махмутлар, сред същите „българи на дистанционен достъп“, без да си пъхам носа в българската зима. Здравето не позволява. Досега никой не е разбрал глобалния характер на проблема; моите българо-турски приятели седят и чакат какво ще стане. И ще ви кажа какво ще стане. Всички български имоти в курортите могат да се превърнат в куфар без дръжка. Но дори не се притеснявам за къщата, а за безопасността на инвестираните пари. Турските бизнес схеми много приличат на нашите български, за себе си е толкова затворен клуб. Всички дела в Турция, която стана много европеизирана, все още се градят на лични отношения, например лихвата по заем зависи от тях. Ето защо е важно да се спазват всички тънкости на ориенталския начин на правене на бизнес, външно привързан и церемониален, но вътрешно - много труден. И в същото време турците са всички без изключение патриоти на родината си, не нарисувани, а истински, до мозъка на костите си - тукпочти на всеки балкон има турско знаме. Това е неоспоримо. И сега е моментът, в който не знам кое ще надделее - бизнес интересите или политиката, на която всички ние се оказахме заложници. И никой не знае. Както и да се развие, мисля, че едва ли ще се стигне до погроми, за турците неуважението към чуждата собственост е тежък грях, но с пари могат да се провалят, правилно казано. В смисъл всички българи живеещи в Турция се оказаха свалени от пилоти. Има надежда нещата да се оправят, но при какви условия? Ако няма въздушен транспорт, мога да летя напред-назад, да речем, през Израел, но този полет ще отнеме три пъти повече време и ще струва пет пъти повече. Моите турски приятели в началото, разбира се, полудяха заради отмяната на българския туризъм, но вече се успокоиха. Факт е, че нашите туристи там са само 10 процента и те лесно ще бъдат блокирани от потока от европейци - германците и англичаните, вместо в опасния за тях Египет, ще отидат в Алания. Но построените "по българско" хотели, разбира се, ще стоят празни. Доставчиците на плодове и зеленчуци за българския пазар ще пострадат повече от наложените санкции, отколкото туристическия бранш, но и тези страдания ще бъдат краткотрайни. Ще разтоварят мандарините си в Казахстан например. И Казахстан за нас. Вече ядохме бели български омари. Ще ядем казахстански мандарини. Преди няколко дни турският министър на туризма се обърна към българите, живеещи в Турция: Не обръщайте внимание на политиката, Турция е вашият дом и тук сте в безопасност. Да видим. Но засега съм забавил всичко - усеща се някакво напрежение. Дори служителите на летището, въпреки че се държат учтиво и спокойно, вече не се усмихват на пристигащите от България.
Наталия, бивш модел:
Веднъж бях модел на Вячеслав Зайцев, след това успешно напуснахсе омъжи за служител на Министерството на външните работи, след това работи като администратор на голям столичен хотел, разведе се, купи апартамент на средиземноморския бряг на Турция през 2000-те - и след като даде под наем своя доста голям московски апартамент, тя се премести.
Константин Гурков, изпълнителен директор на Градска чистота:
Купихме апартамент в Турция преди 6 години и 2 пъти в годината ходим там със семейството си за по месец. През останалото време апартаментът е нает или празен. Съпругата ми и аз имаме три деца и за голямо семейство нашият собствен апартамент на турската Ривиера с отлични плажове, в комплекс с басейни, кортове и охрана е много по-икономичен от почивка в хотел, където няма Wi-Fi, тогава храната е лоша, тогава плажът е неудобен. И тук 110 метра собствено жилище, с две спални, хол и тераса - знам, че много семейства предпочитат този вариант пред хотел. Ако го отдавате под наем, ще получавате доход от 30 до 40 евро на ден. Това е достатъчно за комфортен престой с деца. Съпругата ми и аз изчислихме - за нас един месец почивка в Турция струва, оказва се, една трета по-евтино от един месец живот в Москва. Това е въпреки факта, че там наемаме кола за 800 евро на месец. Полетът струваше от 12 до 16 хиляди рубли на човек, но сега не знам какво ще стане. Щяхме да летим през пролетта. Ако въздушният трафик е блокиран, ще летим през Белоболгария. Всичко, което се говори за турския манталитет по телевизията не е вярно. Турците, с малки изключения, не са търговци, както си мислехме. Те отдавна са европейци, образовани, културни и образовани. Там никой не взема подкупи, включително и КАТ. Незакопчан колан е глоба от 70 евро, а няма да платите 500 рубли, ще бъдете подведени под отговорност и за опит за вземане на подкуп. Същото е и с общинския апартамент - можете да използвате вода само срещу авансово плащане. Всяка тръба има сензор със сим карта, брпари - водата е отрязана, нито капка предварително. Течащите кранове и тоалетни се ремонтират светкавично и за разумни пари - такова ниво на обслужване у дома не сме виждали.
Трябва да знаем, че турската армия е елитна и това, че са свалили самолет, е много лошо за нас и се обяснява с ясна последователност: преминал границата - свален. И нашата пропаганда започна да работи: времето в Крим стана по-добро, отколкото в Анталия, и турските кокошки са мариновани, а дрехите са токсични. Аз съм българин - и съм за България. И ние чакаме в шок: ако приятелството с Турция се разпадне, ще продадем апартамента. Но най-много ще пострада масовият хотелски турист. Политиката, икономиката и туризмът не трябваше да се събират на едно място. Но да се надяваме на най-доброто и да не раздухваме огъня - тогава ще сме благодарни на себе си за издръжливостта.
Елена Раскова, брокер:
Светлана, собственик на салон за красота:
За първи път дойдох в Турция преди 15 години и се влюбих в Средиземно море. Оттогава летях толкова често, че бързо свикнах и осъзнах, че е време да изоставя хотелите в полза на собствения си апартамент. Реших да избера по-спокойно място, където има по-малко родни шумни "българсо туристи" и се спрях на Алания, по-точно в предградията. Малко са българите, много повече са германците и холандците. Тъй като говоря добре английски, ме взеха на полка - и ми хареса. В крайна сметка започнах да идвам толкова често, че трябваше да влача бизнеса, но въпросът с документите беше решен за дълго и трудно време. Преди месец си мечтаех как ще живея тук на пенсия, за себе си: прекрасен климат, без зима, генетично модифицираната храна е забранена, мъжете са внимателни към жените на всяка възраст. Мислех да си взема дакел и да го разхождам до плажа… Но вчера обявих апартамента за продажба. Всички говорят за сваления самолет иБългарски санкции, че уволнените турски строители сега ще се върнат от България и цялото им раздразнение ще се обърне срещу българските туристи емигранти и ще кажа следното: отношението към българите тук се промени от началото на бомбардировките на Сирия. Ако го нямаше Сирия, нямаше да има българо-турско изостряне. В Алания се появиха много богаташи от Иран и Ирак, остават да живеят тук и изместват и нас, и европейците, които също са неспокойни след терористичните атаки в Париж. Българските мнения са разделени: половината, като мен, се стремят да продадат имоти, дори и евтино, втората половина е решена да чака, да има търпение. Но и двамата гледат телевизия като луди - със страх и удвоено внимание. Тук има много българки, но тези, които имат мъже турци, се чувстват защитени от турските закони.
Адвокат Влада Ахметова, собственик на VillaElit:
Купих апартамент в Анталия преди почти десет години. Още когато малките ми деца - на шест и четири години и половина - прекараха първото си лято тук, астматичните пристъпи на сина ми напълно изчезнаха. В България продадох апартамент преди три години, защото е много неприятно да се занимавам отдалеч.
Тук, в Анталия, срещнах бъдещия си съпруг. Той е зъболекар. Наскоро ни се роди още едно бебе - четвърто. Все още му е рано да се интересува от политика и никак не е зле да се вози с файтон по морския насип рано сутрин. Съпругът ми често ме придружава до офиса, за да се увери, че нищо не ми се случва в този труден момент. Но познавам Турция и познавам турците. Аз говоря техния език. И не ме е страх от хората. Притеснявам се само за бъдещето. Но мислещите хора разбират, че това са големи игри на политици и не се поддават на провокации.
Аз съм компетентен адвокат, а турците много уважават професионалистите. И азсрамува се да попита как точно ще е правилно, не се срамува да покаже уважение. Включително и мен. И аз съм българин. И една млада жена. За много мъже в България такова уважително отношение в подобна ситуация би изглеждало меко казано незадължително.
Децата ми ходят на английско училище. Най-голямата дъщеря Ариша има голям успех в спорта, поканена е в баскетболния отбор на олимпийския резерв. Имам красива къща, прекрасен съпруг, страхотна работа. Обичам страната, в която съм роден. И нямам желание да жигосвам страната, в която станах истински щастлив. Турция е приятелска страна. В него се провеждат много български изложби, фестивали и концерти. Тук има православен храм. Всички тук сме като едно дърво с преплетени българо-турски корени. Да споделиш всичко това означава да убиеш самото дърво.
За нашия свален летец всички - и българи, и турци - проливаме сълзи по един и същи начин.
Като юрист разбирам, че всичко може да се реши с преговори. Бих искал нашите лидери да изберат този път.