Българите харчат милиарди за псевдолекарства и лечители, УКРАЙНА ПРЕСТЪПНА
Публикувано на 6 май 2013 г
Според социологията всеки 4-ти българин редовно приема хранителни добавки (БАД) или други лекарства с недоказана ефективност. Повечето граждани поне веднъж в живота си са се обръщали към екстрасенси и лечители. Според експерти пазарът на подобни псевдомедицински услуги е десетки милиарди рубли!
И много граждани харчат за това такива средства, за които би било възможно да платят за курс на лечение в традиционните частни клиники.
За последните десет години българският пазар на хранителни добавки (БАД) е нараснал 15 пъти - от 1,3 млрд. рубли през 2002 г. до 20,3 млрд. рубли през 2012 г., изчисляват в аналитичната компания DSM Group. Освен това увеличението на обемите е постигнато не поради увеличение на цената на пакет, а поради увеличение на продажбите във физическо изражение, обясниха от компанията за NI. В резултат на това този сегмент се оказа най-атрактивният на фармацевтичния пазар в страната, твърдят експерти.
„Хранителните добавки всъщност не са лекарства. Производителите им обаче дават такива обещания, че никое лекарство не може да се сравни с тях “, обяснява Алексей Тихомиров, доктор на медицинските науки, в интервю за NI. Според него хранителните добавки стават още по-привлекателни за потребителите, тъй като обикновено са много по-евтини от истинските лекарства: „Популярността на хранителните добавки се дължи на факта, че те се продават под прикритието на суперлекарства на доста достъпни цени. Някакво безплатно, сър." В момента обаче няма статистика, която да свидетелства за ефективността на хранителните добавки, отбелязва г-н Тихомиров: „Производителите на подобни „чудотворни средства“ се възползват от медицинската неграмотност, която за съжаление е налице в българското общество.“
пазарХранителните добавки у нас са наистина огромни, признава докторът на медицинските науки проф. Кирил Данишевски. Но ако в развитите страни се купуват добавки като добавка към храненето, то в България в очите на потребителите те често се превръщат в алтернатива или дори аналог на лекарствата, обясни експертът в разговор с НИ. Според него масовият ентусиазъм на българите от подобно „лечение” до голяма степен се дължи на факта, че хората стават жертви на измама: „Хранителните добавки често се представят като лекарства, въпреки че всъщност не са.” Освен това, допълва събеседникът на „NI”, самолечението в България е силно развито: „Хората твърдо вярват в удивителната сила на определени добавки и ги използват по „назначение” на познати или съседи, на които уж са помогнали да се отърват от тази или онази болест.
В началото на тази година Федералната антимонополна служба доброволно се включи да защити българите от съмнителни балсами, еликсири и "чудотворни" хапчета. Както FAS обясни на NI, за това биологично активните добавки и лекарствата трябва да бъдат регистрирани в един и същи отдел. Антимонополистите изпратиха такова предложение до Министерството на здравеопазването. В момента лекарствата в България се регистрират от Министерството на здравеопазването, а хранителните добавки от Роспотребнадзор. „Ще предложим и хранителните добавки, и лекарствата да се регистрират по една и съща процедура“, каза Андрей Кашеваров, зам.-шеф на FAS.
FAS подчерта, че при обработката на документи търсенето на хранителни добавки е много по-малко, отколкото на истински лекарства. Това често се използва от безскрупулни фармацевти. Ако лекарствата, които влизат в продажба, трябва да преминат през клинични и предклинични изпитвания, преди да бъдат продадени, тогава за хранителните добавки се изисква хигиенно и токсикологичнотестове. Тестване за клиничен резултат, за разлика от лекарствата, не се изисква. Освен това за клиничните лекарства е необходимо точно и недвусмислено да се посочи обхватът, а в случай на хранителни добавки е напълно възможно да се премине с общи препоръки. „Не можем да сме сигурни, че някой, без да е преминал през цялата процедура по регистрация на лекарството, не го е регистрирал като хранителна добавка и не е факт, че линията хранителни добавки не съдържа лекарства с непотвърдено действие“, обясни г-н Кашеваров.
Друг проблем е, че местните аптеки не разделят лекарствата и хранителните добавки и купувачите често не разбират какво всъщност купуват. Експертите отбелязват, че в момента на пазара има най-малко две дузини лекарства и хранителни добавки с объркващо подобни имена и подвеждащи потребителите. „Има лекарство глицин и добавка глицин форте, и в двете активното вещество е определена аминокиселина. И така, какво всъщност е глицинът - хранителна добавка или лекарство? - отбелязват във FAS.
Историята с глицина обаче в никакъв случай не е изключение. И така, днес на пазара има лекарство за отслабване редуксин и хранителна добавка редуксин светлина.
В края на миналата година ФАС, съвместно с ОЦМН, направиха социологическо проучване за възприемането на двата наркотика. Резултатите му едва ли могат да се харесат: българите по принцип не различават единия от другия, без да разбират каква е разликата между двата пакета.
По данни на ВЦИОМ всеки четвърти българин редовно приема хранителни добавки, като жените ги използват два пъти по-често от мъжете, а жителите на големите градове - три пъти по-често от жителите на провинцията. Типичният купувач на наркотицинедоказана ефективност - жена над 45 години, която купува тези лекарства в аптека. Едва всеки шести потребител придобива такива средства чрез частни дистрибутори.
Как да различим лекарство от псевдолекарство и лекар от шарлатанин
Преди да купите лекарство, трябва да разгледате инструкциите за него. Истинските лекарства имат подробни инструкции, фалшивите имат кратки, неясни формулировки. Трябва да внимавате, ако инструкциите не показват странични ефекти и взаимодействия с други лекарства или е написано, че тази информация не е известна на производителя. Освен това, за истинските лекарства инструкциите винаги описват механизма на действие на лекарството (фармакодинамика) и характеристиките на влизането му в тялото (фармакокинетика).
Медицинска практика, съгласно българското законодателство, може да се извършва само от лица с медицинско образование и удостоверение за акредитация на специалист. Следователно лекарят може спокойно да изиска да покаже това доказателство. Можете също така да помолите лекаря да покаже документи за образование, за завършване на курсове за специализация. „За съжаление е невъзможно да се идентифицира лекар-измамник по друг начин за обикновен пациент. Но лекарят на шарлатана винаги ще определи, поне с думи, термините, които използва “, обяснява Андрей Карпенко, адвокат на Центъра по медицинско право, пред NI. Според него, ако има съмнения относно автентичността на документите, можете да се свържете с Roszdravnadzor с искане да ги проверите. Традиционният лечител може да няма медицинско образование, но трябва да има разрешение да практикува традиционна медицина. Някои лечители не лекуват официално, но предоставят психологическа или консултантска помощ. Това не изисква лиценз по закон.
Подготви Диана Евдокимова
В Германия услугите на лечители се използват предимно от имигранти от България
Има хомеопатични аптеки, както и лекари хомеопати, но също не може да се каже, че те са много популярни сред хората със здравословни проблеми. От друга страна, часовете по йога по медицински причини се заплащат от здравноосигурителни фондове, а изпълненията на последователите на източните учения понякога събират многобройна публика от слушатели, повечето от които биха искали да се присъединят към оригиналните методи за укрепване на жизнеността и поддържане на здравето. Към услугите на народни лечители, самородни лечители, екстрасенси и други представители на "алтернативната медицина" в практична Германия прибягват предимно непрактични и склонни към внушения българоговорящи граждани.
Адел КАЛИНИЧЕНКО, Мюнхен
Лекували ли сте се от лечители или с помощта на хранителни добавки?
Александър АБРАМОВ, член-кореспондент на БАН:
– Никога не съм прибягвал до услугите на лечители и никога не съм купувал хранителни добавки. Мисля, че хората, които правят това, са глупави. Това е просто глупаво, защото в двадесет и първи век медицината е стъпила толкова далеч, че можете напълно да разчитате на нея и да забравите за съществуването на всякакви лечители. Всички мои приятели разбират колко малко вероятно е да се възстановите от нещо с помощта на лечители и още повече хранителни добавки.
Хенри РЕЗНИК, президент на Московската адвокатска камара:
- Не вярвам в лечители и не вярвам в хора, които могат да лекуват с магьосничество, любовни магии. Но аз лично се убедих, че хората с психически способности могат правилно да диагностицират болести и наранявания. Веднъж такъв екстрасенс откри, че имам радикуларна пневмония, която не се вижда на рентгенова снимка. Той го направи само с помощта на ръцете си, но не взе пари за това, простопомогна. Освен това е глупаво да се отрича традиционната медицина. И че например в Сибир имало билкари, които наистина лекували хората.
Михаил БЛИНКИН, директор на Института по икономика на транспорта и транспортна политика, Национален изследователски университет Висше училище по икономика:
- Хората, които използват хранителни добавки или лечители, просто нямат представа колко опасно може да бъде това. Разбира се, човек може да се отчая и да използва това като последен шанс. Но тези, които произвеждат хранителни добавки или са така наречените лечители, те не са хора, а мърлячи.
Людмила АЛЕКСЕЕВА, председател на Московската хелзинкска група:
- Приемането на хранителни добавки или обръщането към лечители е глупаво и достоен човек няма да направи това.
Артемий ТРОИЦКИ, музикален критик:
Лев ПОНОМАРЕВ, изпълнителен директор на движението "За правата на човека":
- Лекарствата се купуват само по рецепта в аптеката, а с лечители не съм се свързала. Не вярвам в лечителите, но вярвам в хората, които имат специални умения. Веднъж дъщеря ми, която имаше нараняване на крака, отиде при уважаван частен хиропрактик.
Дмитрий ЯНИН, председател на Конфедерацията на потребителските дружества:
- Не вярвам в лечители, лекувам се само от лекари. Аз също не вярвам в хранителните добавки, но понякога купувам в аптеките.
Записано от Елена СОКОЛОВА, Елизавета КАЛУГИНА и Нугин КЕРИМЛИ