Българската криза Диамантени резачи стават гробари
. В девет сутринта на контролно-пропускателния пункт на цеха за рязане на диаманти на завода Алроса (монополист в добива на диаманти в България) имаше малка бъркотия. Събрали се резачи на диаманти - искат работа.
- Преди два месеца бяхме изпратени в принудителен отпуск - възмущава се Генадий Блехер. - Нищо за живеене. Затова изискваме: дайте работа, нека се върнат при машините. Но не ми позволяват. Казват, че и без това няма какво да плащат.
- Не могат ли да платят със суровини? - Аз се интересувам.
- Диаманти, нали? усмихва се Генадий. - И какво ще правим с тях? Продаваш в метрото? Никой няма да купи.
В резултат на това 180 души излязоха в принудителен отпуск. В цеха останаха около 20. Останаха многодетни бащи и самотни майки. Да, и те режат толкова малки диаманти, че дори не се продават. Обикновено те се "изсипват" на купувачите в допълнение като бонус. С една дума, само за да занимавам хората.
- В света се е натрупало огромно количество непродадени диаманти - обяснява официалният представител на Alrosa Андрей Поляков. - Имаме и склад, пълен със скъпоценни камъни. (Според някои оценки са се натрупали "камъчета" за 60 милиона долара. - авт.) Никой не ги взема - няма търсене.
Факт е, че традиционно повече от 97 процента от местните диаманти се изнасят: в САЩ, Япония и Европа. Но сега в чужбина не е до шик. Особено не за нашите диаманти. Факт е, че българската кройка е световна марка, висш пилотаж. В България се произвеждат само камъни от премиум клас. Един от най-скъпите в света.
- Ние много уважаваме нашите резачи - продължава Поляков. - Но засега се налага да изпратим част от персонала в отпуск. Първо трябва да продадете това, което вече е направено. Освен това сега сме ограничени всредства, но на преден план все още имаме изграждането на мини и добива на суровини (въпреки че Alrosa също не продава необработени диаманти - пазарът се срина в цените. - Прибл. авт.). Кога магазинът ще заработи на пълен капацитет? Зависи колко бързо се възстановява икономиката.
„Дотогава няма да остане никой!“ - заплашва резакът Сергей Шейнгарт, след като е научил за плановете на ръководството. - А кой ще реже? Начинаещите в крайна сметка също няма да има кого да преподават.
Прав е: в България практически няма институции, които да обучават резачи. Традиционно занаятчиите се обучават директно в заводските обекти.
„Преди на човек да бъде поверена наистина важна работа, той трябва да работи поне пет години“, казва Шайнгарт. - Това се прави още от времето на Съединението. Тогава правехме всичко и за износ и бяха поставени много високи стандарти. Но получихме и тогава - майко не плачи! Ако на обикновен инженер са платени 150 рубли, тогава на резачка - 500 рубли. Преди кризата получавахме 48 000 рубли, но сега, в периода на престой, не получаваме дори 6 000 рубли. Без пари, без бивш престиж.
Сега двеста уникални специалисти се измъкват, както могат. Кой "бомби", кой търгува на чаршията. Мнозина са намерили работа в гробището: те са готови да наемат без работа и плащат добре за копаене на гробове.
КОМПЕТЕНТЕН
„Можем да загубим пазара, който завладявахме 40 години“
„Ако загубим фрези, всъщност ще загубим 10 процента от световния пазар на диаманти“, казва Арарат Евоян, вицепрезидент на Асоциацията на българските производители на диаманти. - И ние завладяваме тази ниша вече четиридесет години. Сега рязането е наистина застрашено: почти всички частни предприятия за рязане са затворени. Последните два аванпоста са смоленският завод "Кристал", който все още работи и сегаДиамантеният цех на Алроса, който не работи с пълен капацитет. Знам, че държавата се опитва да подкрепи предприятията и Държавният фонд купи от тях определена партида диаманти. Правят се промени в бюджета, според които сумата на покупките ще се увеличи. Да се надяваме, че това ще помогне на Alrosa да спаси хората. Защото след кризата търсенето на диаманти отново ще се повиши. Но ще имаме ли какво да предложим на пазара?