български език (експозиция)
Несравним полет
Беше пролет, но Епифанов никога не беше изпитвал такъв студ в най-суровите дни на зимата, беше подгизнал и замръзнал, влажният, бърз вятър постоянно го пронизваше и тялото го болеше от студ под мокри дрехи.
Това беше четиринадесетото му пътуване, четиринадесетото му и последно тази зима. Колоната превозваше гориво и на всяка цена трябваше да пробие до строителната площадка, в противен случай строителната площадка щеше да остане без гориво до началото на навигацията.
А в природата беше пролет. По трасето на бъдещата железница имаше локви, а размекнатият сняг стана на каша. Решихме да отидем на леда на реката. Под колелата на тежко натоварени коли ледът стенеше и се напукваше, черна вода излизаше от пукнатините, полини се разливаха между хълмовете, пресичащи пътя.
Вече четири дни карат. Епифанов знаеше, че всички са мокри. Но той се чувстваше толкова необичайно зле, че не можеше да повярва, че другите се чувстват по същия начин. Машината изръмжа глухо и трепереше цялата.
В сивата мъгла на студения облачен ден не се виждаше нищо освен далечни и близки хълмове, черни петна вода, които бяха проникнали през тях, и каросерията на предната кола.
Той рязко спря колата и изскочи, защото предната кола закъса докрай. Нещото беше боклук. В продължение на двеста крачки пътят беше наводнен с вода и вятърът вдигаше големи вълни по водата.
Водещият автомобил е тръгнал по обходен маршрут, без път. Камиони, като танкове, се изкачваха нагоре, ревяха надолу, пращейки под тях. Епифанов затвори очи и се хвана за дръжката на вратата, за да изскочи навреме, ако колата не успее.
Внезапно предната кола се натъкна на непреодолима купчина хълмове и снежни преспи. Шофьорите изскочиха с лопати и ломове и хукнаха напред. Те разбиха леда, разчиствайки пътя.
Половин час по-късно друга кола закъса в пукнатина. Изваден пак общсили. И отново, във вече започващия здрач, карахме по нестабилен лед.
И изведнъж - пукот, тласък, звън на консерви. Колата на Епифанов потъва назад. Изскочи и падна до колене във водата. Задните колела бяха във водата, водата клокочеше и клокочеше.
Шофьорите заобиколиха колата, кротко се катереха във водата. Епифанов запали двигателя. Но колелата се въртяха глупаво, не се движеха. Започнаха да носят дъски под колелата. Опирайки се на хлъзгавия лед, те бутнаха колата заедно. Епифанов усети как ледът трепери и се утаява под предните колела. Ужасният трясък едва достигна до съзнанието му, когато в пристъп на отчаяние той дръпна колата напред. и я измъкна от пукнатината. Викаха отзад. В образувалата се дупка се бъркотят няколко души. Те бяха извадени. Нямаше къде да изсъхне.
И на следващия ден двадесет коли отново тръгнаха една след друга. Двайсет шофьори — двайсет комсомолци — караха колите с цялото си тяло, наведено напред, със свити вежди, напрегнати мускули, вперени в грешния път очи, наострили уши — готови на всичко във всеки момент. И всеки, потискайки вътрешния трепет, породен от студ и нервно напрежение, си помисли: „Но ние все пак ще си пробием път. Необходимо".