български и украински език какви са разликите, български седем
Българският и украинският език, които имат общи корени, на пръв поглед изглеждат много сходни. Но не е. Всъщност те имат повече разлики, отколкото прилики.
Един корен
Както знаете, украинският и българският език принадлежат към една и съща група източнославянски езици. Те споделят обща азбука, сходна граматика и значителна лексикална еднородност. Въпреки това, особеностите в развитието на културите на украинския и българския народи доведоха до забележими различия в техните езикови системи.
Първите разлики между български и украински вече се откриват в азбуката. В украинската азбука, оформила се в края на 19 век, за разлика от българската, не се използват буквите Ёё, Ъъ, Yы, Еэ, но има Ґґ, Єє, Іі, Її, които ги няма в българския.
В резултат - необичайно за българското произношение на някои звуци от украинския език. И така, буквата “Ї”, която отсъства в българския, звучи приблизително като “YI”, “Ч” се произнася по-твърдо, както в бял български или полски, а “Г” предава гърлен, фрикативен звук.
Затворете езици?
Съвременните изследвания показват, че украинският език е по-близък до другите славянски езици - белобългарски (29 общи черти), чешки и словашки (23), полски (22), хърватски и български (21), а с българския език има само 11 общи черти.
Някои лингвисти въз основа на тези данни поставят под въпрос обединяването на българския и украинския език в една езикова група.
Статистиката показва, че само 62% от думите са общи за българския и украинския език. По този показател българският език спрямо украинския е едва на пето място след полския, чешкия, словашкия и белобългарския. За сравнение се вижда, че английският иХоландските езици са 63% сходни по лексикален състав - тоест повече от българския и украинския.
Разминаване на пътищата
Разликите между българския и украинския език до голяма степен се дължат на особеностите на формирането на двата народа. българската нация се е формирала централно около Москва, което е довело до разреждане на нейния речник с угро-фински и тюркски думи. Украинската нация се формира от обединяването на южнобългарските етноси и затова украинският език до голяма степен запазва старобългарската основа.
До средата на 16 век украинският и българският език имат значителни различия.
Но ако текстовете от това време на староукраински език като цяло са разбираеми за съвременния украинец, то например документите от епохата на Иван Грозни са много трудни за „превод“ от жител на днешна България.
Още по-осезаеми разлики между двата езика започват да се проявяват с началото на формирането на българския книжовен език през първата половина на XVIII век. Изобилието от църковнославянски думи в новобългарския език го прави неразбираем за украинците.
Например, нека вземем църковнославянската дума "благодаря", от която произлиза добре познатото "благодаря". Украинският език, напротив, е запазил старобългарската дума „дакую”, която сега съществува като „дакую”.
От края на 18 век започва да се формира украинският книжовен език, който, следвайки общоевропейските процеси, постепенно се освобождава от връзките с българския език.
По-специално, има отхвърляне на църковнославянизмите - вместо това се набляга на народните диалекти, както и на заемането на думи от други, предимно източноевропейски езици.
Колко близо е лексиката на съвременния украински език до сериалаИзточноевропейските езици и далеч от българския могат да бъдат ясно показани от следната таблица:
Важна особеност на украинския език е неговото диалектическо разнообразие. Това е следствие от факта, че определени райони на Западна Украйна са част от други държави - Австро-Унгария, Румъния, Полша, Чехословакия. Така речта на жител на Ивано-Франковска област далеч не винаги е разбираема за човек от Киев, докато московчанин и сибирец говорят на един и същи език.
Игра на значения
Въпреки факта, че в българския и украинския език има много общи думи и още повече думи, сходни по звук и правопис, те често имат различни семантични нюанси.
Да вземем за пример българската дума "друг" и сродната й украинска дума "инший". Ако тези думи са сходни по звук и правопис, тогава тяхното значение има забележими разлики.
По-точно съответствие на украинската дума "инший" на български би било "друг" - тя е някак по-формална и не носи такава емоционална и художествена изразителност като думата "друг".
Друга дума - "съжалявам" - и на двата езика е идентична по правопис и произношение, но се различава по семантично значение. в български език съществува като предикативно наречие. Основната му задача е да изрази съжаление за нещо или съжаление към някого.
На украински, използвана като наречие, думата "съжалявам" има подобно значение. Въпреки това, той може да бъде и съществително и тогава семантичните му нюанси се обогатяват значително, ставайки съзвучни с думи като скръб, горчивина, болка. „О, жалко, че трудностите сполетяха цяла Украйна.“ В този контекст тази дума не се използва в български език.
Западен стил
Често от чуждестранни студенти можетеда чуя, че украинският език е по-близък до европейските езици от българския. Отдавна е отбелязано, че преводът от френски или английски на украински в някои отношения е по-лесен и удобен, отколкото на български.
Всичко е свързано с определени граматически конструкции. Лингвистите имат такъв виц: в европейските езици „попът имаше куче“, а само в българския „попът имаше куче“. Наистина, в украинския език в такива случаи, заедно с глагола "е", се използва глаголът "да имаш". Например английската фраза "I have a younger brother" на украински може да звучи както като "I have a younger brother", така и като "I have a smaller brother".
Украинският език, за разлика от българския, възприема модалните глаголи от европейските езици. И така, във фразата „I may tse zrobiti“ („Трябва да направя това“) модалността се използва в смисъл на задължение, както на английски - „Трябва да го направя“. в български тази функция на глагола "да имаш" отдавна е изчезнала от употреба.
Друг показател за разликата в граматиката е, че българският глагол „чакам” е преходен, докато украинският „чекати” не е и в резултат на това не се използва без предлог: „Проверявам те” („чакам те”). За сравнение, на английски - "чакам ви".