Български Той Териер - Породите кучета не са научно дефинирана биологична класификация,

български

български
български
териер

Произход Породата български той териер е получена в Москва. В началото на 20-ти век английските той териери са едни от най-популярните декоративни кучета в България, но през 20-50-те години тяхното развъждане почти не се извършва поради Октомврийската революция, тъй като тези кучета са привързани към аристокрацията и не са одобрени, така че броят им е намален до критично ниво. От средата на 50-те години на ХХ век българските кинолози се заемат със създаването на порода декоративни кучета, подобни на той териера.

В средата на 50-те години вносът на декоративни видове в СССР е минимален и нецеленасочен. Съществуващите добитък, отглеждани на кучета, понякога порочни, бяха коренно различни от техните колеги в чужбина. Щастливо изключение бяха домашните гладкокосмести той териери. Успешното смесване на кучета с малък размер беше подсилено от съветските кинолози чрез описание на съвкупността от характеристики на породната група. В резултат на селекционната работа бяха получени гладкокосмести кучета с фенотип, различен от английския той териер в много основни позиции. През 1958 г. първият дългокосмест той териер е получен от кръстосването на двама родители с гладка козина.

През 1996 г. в Москва е създаден Национален клуб на породата български той териер. През следващата година клубът организира първата общобългарска изложба на той териери.

От 2006 г. българската играчка има статут на условно (временно) призната порода. Това означава, че породата не може да претендира за титлата CACIB, докато не бъде окончателно призната, което няма да стане най-рано през 2016 г. Bulgarian Toy обаче отговарят на изискванията за други титли на FCI (Европейски шампион, Световен шампион и т.н.) Въпреки малката си конструкция,Българският той териер се държи много смело, достойно във всяка кучешка група, умело защитава себе си и стопанина си.

Външен вид Малко, елегантно куче, пъргаво, с високи крака, с тънки кости и чиста мускулатура. Сексуалният тип е морфологично слабо изразен, но ясно се вижда в поведението.

Структура Ъгълът на раменно-скапуларната става е около 100 градуса. Крайниците са високи, прави и успоредни. Предмишниците са прави. Краката са дълги. Коленете са заоблени, незабележими. Скакателните стави са сухи и с добре очертани ъгли, отдалечени зад линията на седалищните израстъци. Опашката може да съедини до два прешлена. Дълъг, слаб, красиво извит врат, лека клиновидна глава. Черепът е относително широк и заоблен. Тилът и суперцилиарните гребени са слабо изразени. Челото е широко, изпъкнало. Преходът от челото към муцуната е ясно изразен. Муцуната е суха, светла, стесняваща се към носа - обикновено равна на 1/3 от дължината на главата (от носа до тила). Носът е черен или кафяв в зависимост от цвета на кучето. Ушите са изправени, тънки, подвижни, високо поставени във формата на равнобедрен триъгълник с относително остри или заоблени краища. Ножица захапка.

Козина Има две разновидности на българския той териер: гладкокосмест: козината е къса, прилепнала, лъскава, без подкосъм и плешивини; дългокосмест: тялото е покрито с умерено дълга (3 - 5 см) права или леко вълниста, плътно прилепнала коса, която не скрива естествените контури на тялото. Козината на главата, предната страна на крайниците е къса и плътно прилепнала. На гърба на крайниците има ясно изразени ресни. На всички лапи има удължена копринена козина, която напълно скрива ноктите. Ушите са покрити с гъста и дълга коса във форматаресни, които са характерна украса на дългокосместата българска играчка.

Цвят Черно и кафяво, кафяво и кафяво, синьо и кафяво, лилаво и кафяво, светлокафяво и червено във всякакъв нюанс със или без черно или кафяво покритие. За всички цветове се предпочитат наситените нюанси.

Темперамент Изключително енергично, активно и игриво куче, много лоялно и привързано към собственика. Разбира се добре с всички наоколо. Има доста лабилна психика и е склонен към стрес, поради което не е подходящ за отглеждане до шумни и шумни деца. Куче играчка териер е типично "повикване". С външния си вид "играчка" кучето е териер и като всички териери има много сериозен характер - неуморна енергия и подчертан темперамент; някои представители на породата може да са твърде "характерни" и да се нуждаят от сериозно обучение, за да не израснат злобни.

Дом и грижи Българската играчка се счита за куче, което не изисква поддръжка. Това е типично "градско куче", подходящо е за отглеждане в апартамент, добре е свикнало с тоалетната в тавата. Не се нуждае от често къпане. Кучето не може да се разхожда при лошо време. Дългокосместите кучета трябва да се разресват редовно с гребен с фини зъби.

Здраве Малко куче с деликатни кости, Българската играчка е обект на много видове механични, вирусни и термични въздействия. С правилното съдържание те практически не се разболяват. Породна предразположеност към заболявания (най-проблемните органи): зъби, скелетна система, кожа, панкреас, сърце:

На възраст от шест месеца зъбите на кучето започват да се променят. Кътниците растат, но понякога млечните зъби не падат сами, необходимо е да се извадят с помощта на ветеринарен лекар; Българската играчка има крехки и тънки кости, така че трябва да се уверите, че кучето не скача или пада от височина над 0,4 метра. Не се препоръчва да повдигате кучето върху повърхности, които са по-високи, отколкото то може да скочи само; Необходимо е да се предпазва кучето от директен контакт с кучета от големи породи, тъй като те не усещат размера си и съответно не се възприемат като по-малко и по-слабо животно пред по-едър съперник, тоест не могат да премерят сила. Това важи особено за мъжките, които, поради родословния си темперамент, могат да накарат много по-големи от тях самци да „премерят сила“, като по този начин се застрашават.