Българските банки са изправени пред структурен ликвиден излишък, Касичка от кризата
Българските банки са изправени пред структурен ликвиден излишък
Структурният ликвиден дефицит на банковия сектор, наблюдаван днес в България, може да бъде заменен от още по-опасна заплаха - структурен излишък. Представители на Асоциацията на регионалните банки на България предупредиха Централната банка за това по време на среща в Държавната дума, като посочиха датата на вероятното начало на този проблем - третото тримесечие на 2016 г.
Под обем на ликвидност Централната банка разбира средства по кореспондентски сметки на кредитни институции в Банката на България. Банките имат бърз достъп до тези пари.И ако банкерите редовно използват тази възможност, това означава, че има структурен недостиг на ликвидност. Структурният излишък, напротив, се характеризира с наличието на постоянна необходимост кредитните институции да депозират средства в Централната банка.
„Причината за образуването на „надвес“ от излишна ликвидност енамаляването на платежоспособното търсене на финансови ресурси “, смята Осадчи. — Укрепването на рублата, причинено от нарастващите цени на петрола, не позволява на банките да насочват ликвидност към валутния пазар. Фондовият пазар също не е много привлекателен за банките. Ако допреди няколко месеца Централната банка беше основният източник на ликвидност за банковия сектор, сега тя загуби тази функция.
Според Асоциацията на регионалните банки най-голям принос за намаляване на структурния ликвиден дефицит през 2015 г. имат променените параметри на фискалната политика. По-специално намаляването на салдата по сметките на правителството в Банката на България увеличи дела на банковия пай с почти 3,1 трилиона рубли. А намаляването на парите в обращение, валутните интервенции и регулирането на задължителните резерви на кредитните институции от Централната банка - около още 1 трлн.
Българската банка отговори натакова забележимо намаляване на структурния дефицит на ликвидност чрез намаляване на размера на средствата, предоставени на банковия сектор с 3,6 трилиона рубли. Това обаче не спря процеса на натрупване на "допълнителни" пари.
"Според предварителните оценки през третото тримесечие на 2016 г. структурният ликвиден дефицит на банковия сектор ще бъде заменен от излишък", прогнозират от асоциацията.
Българската банка смята, че вероятността от този проблем ще зависи по-специално от цените на петрола и сценария, по който ще се развива българската икономика.
Заместник-директорът на отдела за парична политика на Централната банка Александър Полонски каза, че заплахата от структурен ликвиден излишък все още е много вероятно развитие на събитията: „може би, може би не“. В същото време според него в страните, където има такъв проблем - Полша, Южна Корея, Чехия, Израел и Чили - се справят успешно с него.
„Факт е, че с покачването на цената на петрола идват допълнителни приходи в бюджета и необходимостта от изразходване на Резервния фонд намалява. Съответно скоростта на приближаване до ситуацията на структурен излишък намалява“, каза той.
Излишъкът на пари в банковата система е по-лош от техния дефицит, тъй като лишава Централната банка от способността да управлява краткосрочния лихвен процент на паричния пазар и да го поддържа на нивото на основния процент.
„Излишната ликвидност е опасно явление. Той може, например, с обръщане на тенденцията на петролния пазар, да падне на валутния пазар и да предизвика нов срив на рублата“, каза Осадчи.
Регулаторът планира да се справи с това предимно с депозитни операции, като усвои парите на банките, като ги постави по сметки в Централната банка за период от 7 дни. При необходимост депозит"fine-tuning" аукциони със срокове от 1 до 6 дни и операции с облигации на ББ.
Асоциацията на регионалните банки предлага регулаторът също да започне да продава активи в чуждестранна валута от своя баланс. Но те отбелязват, че продажбата на чуждестранна валута от Банката на България трябва да последва конвертирането от Министерството на финансите на суверенни средства, поставени в чуждестранна валута по сметки в Централната банка, в рубли.