Богоявленска нощ - стихотворението на Бунин "Богоявленска нощ" съчинение на Бунин I
Бунин "Богоявленска нощ" - съчинение "Поема на Бунин "Богоявленска нощ""
Тъмна смърчова гора със сняг, като козина,
Изникнаха сиви студове,
В искри скреж, като в диаманти,
Заспали, наведени, брези.
Пред нас е тиха и тържествена картина, космосът на замръзналото пространство:
Клоните им замръзнаха неподвижни,
И между тях на снежна пазва,
Точно през сребърната дантела
Пълна луна гледа от небето.
В начина, по който поетът описва снежните преспи („снежна пазва”), се усеща ехото от вярванията на Богоявление, в които толкова много място е отделено на снега. И така, в някои села в нощта на Богоявление те събираха сняг от купчини, вярвайки, че само той може да избели правилно платното. Някои вярвали, че ако вечерта на Богоявление се събере сняг на полето и се изсипе в кладенеца, то кладенецът ще има вода през цялата година. Смятало се, че този сняг има лечебни свойства.
Гъсталаците на гората бяха покрити с виелица, -
Само следи и пътища се вият,
Бягайки между борове и ели,
Между брезите до порутената портиерка.
Тук за първи път в стихотворението усещаме присъствието на човек – самотен човек, който прекарва предпразничната нощ в гъста гора и наблюдава отдалече светлините на чуждия дом. През неговите очи виждаме заснежена гора:
Спи мистериозно тъмни гъсталаци,
Те спят, облечени в дълбок сняг,
И поляни, и ливади, и дерета,
Там, където някога са бучали потоците.
Зад приповдигнатостта на поетичната интонация сякаш се крие дългогодишен страх на човек от тайните на дивата природа. Безкрайната самота на човек изпълва душата му с напълно земен страх от горските животни:
Тишина - дори клон не хруска!
И може би затова дере
Вълкът си проправя път през снежните преспи
Предпазлива и инсинуираща стъпка.
Тишина - и може би той е близо ...
И аз стоя, изпълнен с тревога,
И гледам напрегнато към гъсталаците,
По отпечатъци и храсти край пътя.
В това очакване на човека има не само страх от горското животно, но и някаква древна връзка с него. И двамата са принудени да се крият в гората от чужди очи. Но човекът се отличава от звяра не само със страха от природата, от тайните на гората, но и с плахото очакване на някакво чудо в нощта на Богоявление:
Светлина от горската стража
Предпазливо и плахо трепти,
Сякаш се е скрил под гората
И чака нещо в тишина.
Тази светлина е като изгубена човешка душа, която копнее за спасение и се надява на Божията милост. Стремежът към Бога звучи във високото и тържествено описание на звездата:
Сияен и ярък диамант,
Сега зелено, после синьо играе,
На изток, при престола на Господа,
Една звезда свети тихо, сякаш жива.
Въпреки че се случва в нощта на Богоявление, неволно си спомняме коледната звезда, която светна при раждането на Спасителя. С Богоявление е свързано и друго знамение: ако в нощта на Богоявление звездите блестят и горят особено силно, значи ще се родят много агнета (агнето е символ на Исус Христос). Звездата Господня, грееща над света, изравнява живите и неживите, грешните и праведните, изпращайки мир и утеха на света:
А над гората все по-високо и по-високо
Луната изгрява и в чуден мир
Леден полунощ замръзва
И кристалното царство на гората!
Тук Бунин говори за известния богоявленски мраз, когато всичко изглежда звънтящо и крехко от студа, когато полунощ изглежда някаква тайнствена повратна точка - към топлина, лято, потоци, които ропотят в дерета. стихотворение„Богоявленска нощ” е написана почти едновременно с разказите „Мелитон” и „Борове”. Следователно между тях има много общо. И в стихотворението, и в разказите суровият и красив горски простор сякаш поглъща човек. В "Мелитон" и в "Богоявленска нощ" е описана "порутена врата", изгубена в могъща гора - символ на самотен човешки живот. И в „Борове” и в стихотворението образът на звезда е сквозен образ. В историята "звездата на североизток изглежда е звездата на Божия трон." Тези експресивни визуални образи служат на общата цел да разкрият неземното величие на небето над тленния свят на хората. Затова стихотворението описва, че долу, под звездата, „светлината от горската стража трепти предпазливо и плахо”. При това, за разлика от разказа "Мелитон", в "Богоявленска нощ" това е безлична светлина, намек за човешката дребнавост и самота пред природата и Бога.
Поемата „Богоявленска нощ” съчетава християнското виждане за света и селското, народно възприемане на природата. Бунин ни показва красотата и величието на природата, вдъхновена от човека и Божия план.