Бордният инженер, който оцеля при катастрофата с Локомотив, даде интервю за ярославския вестник - Ярег -
Единствените, които успяха да излязат от горящия лайнер, бяха хокеистът на отбора на Ярославъл Александър Галимов и инженерът по поддръжка на самолети Александър Сизов. Лекарите не успяха да спасят любимеца на ярославската публика Саша Галимов, който получи изгаряния на 90 процента от тялото си. Но Александър Сизов, който беше откаран в Института Склифосовски с нараняване на главата, фрактури и изгаряния, благодарение на невероятните усилия на лекарите, успя да излезе и да се изправи на крака. Дълго време избягваше журналисти и излишни въпроси. Но успяхме да намерим Александър Борисович, който се съгласи да отговори на няколко въпроса.
- Здравейте! — чу се мъжки глас от другия край на линията.
- Здравейте, Александър Борисович! Как си?
- Нищо, добре е.
– Какво правиш сега? Работи?
– Да, работя като авиомеханик в конструкторското бюро Яковлев.
– Значи не са изоставили авиацията?
- Не. Защо да я изхвърля? Той й даде толкова много години. Но аз вече не летя. Стига, вече отлетя от своето.
– Не си говорил с пресата от дълго време. Защо?
„Пресата просто се държеше лошо. Но не съм се крил от никого. Както живях, все още живея в Жуковски. И след една година интересът на журналистите към мен значително намаля.
– Правили ли сте и пластични операции?
– Не, направих си пластична операция за присаждане на кожа. Но не промених външния си вид. Тоест, лицето беше каквото беше и си остава такова.
– Получихте ли плащане за застраховката си?
- Ако може да се нарече застраховка, значи платена.
– Получавате ли финансова помощ сега?
- Не. Да, сега по принцип не съмнямам нужда от помощ Работя, печеля.
„Въпреки това няма да ви кажа нищо ново. Беше нормален ден, нормален полет. Последното нещо, което си спомням, когато бях в кабината - лайнерът започна да пада към левия борд. После удар - и изгубих съзнание. Фактът, че оцелях е чудо. С такъв и такъв удар, когато от самолета не остана буквално нищо!
- Усетихте ли, че лайнерът се удари в мачтата на маяка?
Не, не почувствах никакъв шок.
- Вие летяхте с Локомотив цяла година, вероятно сте познавали много лично ...
- Да, разбира се, познавах много момчета. Пред мен в самолета винаги седеше Иван Ткаченко, а пред мен беше техникът на отбора Александър Беляев. Често разговарях с тях по време на полетите. Освен това Александър Галимов и Володя Матюшкин (инженер по наземно обслужване на лайнера) седяха един до друг.
– Как се почувствахте, когато се събудихте в болницата?
Трудно ми е да кажа как се чувствах тогава. Първите две седмици бях постоянно под упойка или лекарства.
- Срещали ли сте се с близките на загиналите деца?
- Разбира се, поддържам връзка с близките на членовете на екипажа. Срещаме се, общуваме. И нямаше възможност да се срещна със семействата на момчетата от Локомотив.
- Искате ли да дойдете в Ярославъл?
- Дойдох миналата година преди годината. Може би ще стигна до това.
– Болката в теб притъпи ли се за две години? Съвзехте ли се малко от трагедията?
- Не. Мисля, че тази трагедия не може да бъде възстановена.