Член 77 Данъчен кодекс България с коментар 2019 последни изменения и допълнения, съдебна практика
ST 77 Данъчен кодекс на Руската федерация.
1. Изземването на имущество като начин за осигуряване на изпълнението на решение за събиране на данъци, санкции и глоби се признава като действие на данъчен или митнически орган със санкция на прокурор за ограничаване на правата на собственост на данъкоплатец-организация по отношение на неговата собственост. Изземването на имущество се извършва в случай, че данъкоплатецът-организация не изпълни задължението си за плащане на данъци, санкции и глоби в установените срокове и ако данъчните или митническите органи имат достатъчно основания да смятат, че посоченото лице ще предприеме мерки за укриване или укриване на имуществото си.
2. Запорът върху имуществото може да бъде пълен или частичен. Пълен запор на имущество е такова ограничение на правата на данъкоплатец - организация по отношение на неговото имущество, при което той няма право да се разпорежда с арестуваното имущество, а притежаването и използването на това имущество се извършва с разрешение и под контрол на данъчния или митническия орган. Частичен арест е такова ограничение на правата на организация на данъкоплатеца в по отношение на нейното имущество, при което притежаването, използването и разпореждането с това имущество се извършват с разрешение и под контрола на данъчния или митническия орган.
3. Арестът може да се приложи само за осигуряване на изпълнението на задължението за плащане на данъци, санкции, глоби за сметка на имуществото на организацията данъкоплатец не по-рано от решението на данъчния орган за събиране на данъци, санкции, глоби в съответствие с член 46 от този кодекс и в случай на недостатъчно или липса на средства по сметките на организацията данъкоплатец или нейните електронни фондове, или при липса на информация за сметките данъкоплатска организация или информация относно детайлите на нейните корпоративни електронни средства за плащане, използвани за преводи на електронни пари.
3.1. За да се гарантира изпълнението на задълженията за плащане на данъци и такси, неустойки и глоби от участник в споразумение за инвестиционно партньорство - управляващ партньор , отговорен за поддържането на данъчни регистри (наричан по-нататък в тази статия - управляващ партньор, отговорен за поддържането на данъчни регистри), във връзка с изпълнението на договор за инвестиционно партньорство (с изключение на корпоративен данък върху доходите, възникващ във връзка с участието на този партньор в инвестиционно партньорство споразумение) върху общото имущество на нейния съдружник, както и може да бъде запорирано имуществото на всички управители съдружници. Решението за изземване може да бъде взето по отношение на общото имущество на съдружниците и при липса или недостатъчност на такова имущество по отношение на имуществото на всички управляващи съдружници (в този случай, на първо място, такова решение се взема по отношение на имуществото на управляващия съдружник, отговорен за поддържането на данъчни регистри). Решението за изземване на общото имущество на съдружниците се взема от ръководителя (заместник-началника) на данъчния орган по местонахождението на управляващия съдружник , отговарящ за данъчното счетоводство. Решението за изземване на общото имущество на съдружниците и имуществото на управляващите съдружници може да бъде взето не по-рано от решението за събиране на данъци, санкции, глоби в в съответствие с член 46 от този кодекс и при липса или недостатъчност на средства по сметките на инвестиционното партньорство, лица, които са управляващи съдружници, или при липса на информация за сметките на тези лица.
4.Запорът може да бъде наложен върху цялото имущество на данъкоплатеца - организация.
5. На арест подлежи само имущество, което е необходимо и достатъчно за изпълнение на задължението за плащане на данъци, неустойки и глоби.
Запор върху недвижим имот на чуждестранна организация, която не извършва дейност в България чрез постоянно представителство, ако стойността на този недвижим имот надвишава сумите на събраните за този обект данъци, неустойки и глоби, се налага, ако чуждестранната организация не разполага с друго имущество на територията на България, което може да бъде обложено.
6. Решението за изземване на имущество на организация-данъкоплатец се взема от ръководителя (неговия заместник) на данъчния или митническия орган под формата на подходяща резолюция .
7. Арестът на имуществото на организацията-данъкоплатец се извършва с участието на свидетели. Органът, който изземва имуществото, няма право да откаже на организацията на данъкоплатеца (негов законен и (или) упълномощен представител) да присъства при изземването на имущество. На лицата, участващи в изземването на имущество като свидетели, специалисти, както и на организацията-данъкоплатец (негов представител), се разясняват техните права и задължения.
8. Не се допуска изземване на имущество през нощта, с изключение на неотложни случаи.
9. Преди ареста на имущество длъжностните лица, извършващи ареста, са длъжни да представят на организацията-данъкоплатец (негов представител) решението за изземване, санкцията на прокурора и документи, удостоверяващи техните правомощия.
10. При извършване на запор се съставя протокол за запор на имущество. В този протокол или в приложенотов описа се изброява и описва имуществото, подлежащо на запор, с точно посочване на наименованието, количеството и индивидуалните характеристики на вещите и по възможност тяхната цена. Всички вещи, подлежащи на задържане, се представят на свидетелите и данъкоплатеца - организация (неин представител).
11. Ръководителят (неговият заместник) на данъчния или митническия орган, издал решението за изземване на имота, определя мястото, където да се намира иззетото имущество.
12. Не се допуска отчуждаване (с изключение на извършеното под контрола или с разрешение на данъчния или митническия орган, наложил запора), присвояване или укриване на имущество, което е иззето. Неспазването на установената процедура за притежание, използване и разпореждане с имущество, което е иззето, е основание за привличане на извършителите към отговорност, предвидена в член 125 от този кодекс и (или) други федерални закони.
12.1. По искане на организацията-данъкоплатец, по отношение на която е взето решение за изземване на имущество, данъчният орган има право да замени изземването на имущество с залог на имущество в съответствие с член 73 от този кодекс.
13. Решението за изземване на имущество се отменя от упълномощено длъжностно лице на данъчния или митническия орган след прекратяване на задължението за плащане на данъци, неустойки и глоби или сключване на договор за залог на имущество в съответствие с член 73 от този Кодекс. Решението за изземване на имущество е валидно от момента на изземването, докато това решение не бъде отменено от упълномощеното длъжностно лице на данъчния или митническия орган, което е взело такова решение, или докато посоченото решение не бъде отменено с по-висок данък илимитнически орган или съд. Данъчният (митническият) орган уведомява данъкоплатеца за отмяната на решението за изземване на имущество в рамките на пет дни от деня на вземане на решението.
14. Правилата на този член се прилагат и за изземване на имущество на данъчен агент - организация и платец на такси - организация и отговорен участник на консолидирана група данъкоплатци.
15. Правилата, установени с този член, се прилагат при спазване на особеностите , предвидени в този параграф във връзка с осигуряването на плащането на данък върху доходите на организации за консолидирана група данъкоплатци.
Изземването на имуществото на членовете на консолидирана група данъкоплатци се извършва в същата последователност, в която данъчният орган извършва процедурата за възбрана на имуществото на данъкоплатеца в съответствие с член 47, параграф 11 от този Кодекс.
Коментар на чл. 77 Данъчен кодекс
Изземването на имущество се извършва в случай на неизпълнение от данъкоплатеца в установените срокове на задължението за плащане на данък. В същото време целта на този метод за осигуряване на изпълнението на задължението за плащане на данъци и такси е да се предотврати неизпълнението на това задължение поради факта, че данъкоплатецът крие или укрива имуществото си, което може да бъде събрано.
Изземването на имущество може да се извърши само със санкцията на прокурора, ако данъчните или митническите власти имат достатъчно основания да смятат, че данъкоплатецът ще предприеме мерки за укриване или укриване на имуществото си.
По този начин изземването на имуществото на данъкоплатеца се извършва при едновременно наличие на две условия:
първо, провал от страна на данъкоплатеца(от платеца на таксите) или от данъчния агент, в установения срок, задължението за плащане на данъка;
второ, достатъчно основания да се смята, че посоченото лице ще предприеме действия да се укрие или да укрие имуществото си.
В случай на пълно изземване на имущество се извършва такова ограничение на правата на организацията по отношение на нейното имущество, при което тя няма право да се разпорежда с иззетото имущество, а притежаването и използването на това имущество се извършва с разрешение и под контрола на данъчния орган.
Частичният арест предполага такова ограничение на правата на организацията-длъжник по отношение на нейното имущество, при което е възможно не само притежаването и ползването, но и разпореждането с арестуваното имущество, но отново с разрешение и под контрола на данъчния орган.
Под притежание в гражданското право е обичайно да се разбира фактическото притежание на вещ, създаващо за собственика възможност за пряко влияние върху нея. Владението на вещ е едно от правомощията на собственика, което същевременно е необходимо условие за упражняването на други две правомощия - ползване и разпореждане.
Използването се признава като дейност на собственика, насочена към задоволяване на неговите нужди за сметка на вещта.