Борисовски район
История на селището Крюковски
Долината на река Локня започва да се заселва веднага след основаването на Хотмижск. Местата тук се оказаха благоприятни, сравнително безопасни: от три страни бяха защитени от мощни гори, на запад, на три часа пеша, се извисяваха крепостните стени на Хотмижск, зад които беше възможно да се скрият в случай на нападение от кримските татари. Ето защо на брега на Локня се появяват три села: Крюково, Чуланово и Зибино, обединени днес в едно селско селище.
В първите архивни документи от 1642 г. Крюково се споменава като село Тростная (Тростное). Името Тростная е свързано, очевидно, с тръстиката, която расте по бреговете на Локни. До 1650 г. пристигнаха царски служители, те разпределиха земя на нашето село, направиха преброяване на жителите и записаха село Тростное, Бутовска волост, Обоянски район. По време на Кримската война нашите войници също бяха призовани за война и се биеха на юг, сред войниците беше Крюков Алексей Никитич. Той се бие храбро и получава титлата губернатор, за което е награден от царското правителство и царят му дава родно село, наречено на негово име. Алексей Никитич Крюков отказа да бъде земевладелец, взе сто акра земя за себе си. И по-късно той беше избран за ръководител на град Грайворон. Един от първите заселници на село Тростная е Прокопий Крюков, който е прехвърлен на служба в Хотмижск от Новгород-Северски. Така село Тростная става известно като Крюково.
Почти едновременно с Крюково тук, на брега на реката, възниква село Чуланово. Името си носи от името на първия заселник Мартин Чуланов.
В други, по-трудни условия, се проведе заселването и образуването на Zybino. Първоначално село Хотежская е основано от служители на Хотмиж. По-късно във връзка със заселването на левия бряг на Локни се появява и втори.име - Zybino. Но по името на кого точно се нарича така, все още не е ясно, тъй като в него освен Василий Зибин от Белгород, надарен с местни земи за военна служба, може да бъде замесен и губернаторът на Хотмиж Панкратий Зибин.
Към момента на общото проучване в началото на 80-те години на 17 век село Тростная има 90 домакинства и 590 души от населението, 3952 акра земя и 4 мелници в Локна.
В началото на 18 век селяните започват да продават поземлените си имоти. Според архивни документи през 1710 – 1721г. Княз Меншиков купува 204 четвърти земя от Зибинци (една четвърт е почти десятък). Освен това през 1729 г. имението преминава в ръцете на друг княз - Юсупов. През 1713 г. местният земевладелец Кобелев продава на граф Шереметев за триста рубли седем селски домакинства: 28 души и сто четвърти от земята. И до 1757 г. Шереметиев в селището Зибина вече има 56 домакинства и седем мелници в Локна.
В края на XVIII век в Чуланово е имало 63 домакинства и 196 души селяни - дворци, които са били на държавна заплата. Притежавали са 1628 акра земя. В селото имаше и няколко земевладелски имоти, които се образуваха в резултат на закупуване на земя от местни еднодворци. 134 квартала от земята принадлежат на княз Юсупов, по-малко земя е собственост на граф Шереметьев и капитан Виродов, а 88 квартала принадлежат на местната църква. Но като цяло в Чуланово, както и в съседното Крюково, земевладелството не се разпространи по-нататък и чулановците не познаваха крепостничеството. В паметника на Курска губерния за 1892 г. се споменава, че през 1890 г. в село Чуланово вече има 466 мъже и 457 жени.
В селището Зъбина по това време има 230 домакинства и 3886 декара земя. Десетата ревизия (края на 1850-те) преброява 890 мъжки души в селището Зибина.пол.
В землището на село Чуланово е имало 2 църкви (една дървена - Богоявленската дървена църква, построена през 1866 г. и една тухлена), магазин. На входа на селото до пътя (вдясно) е построена нова тухлена църква. При нея е открито енорийско училище. Децата от предучилищна възраст отидоха в детската стая, която се намираше в къщата на Филип Сафонович Маклаков (където сега е улица Курноскин). Семейството е изгонено, а в къщата е направена детска стая. Ръководителят беше Беседина Ксения Ивановна. Бяха около 20 деца. Тогава детската ясла е преместена по-близо до центъра на селото. В селото е имало и основно училище. Само 4 класа. Много не са проходили или са прохождали, но са изоставени по време на войната. И когато няма ученици, училището е закрито през 1974 г. Намирал се е в сградата на бившата църква, а след това още през 1996 г. сградата на бившето училище е напълно разрушена и демонтирана от жителите на селото. От 1974 г. децата започват да ходят на училище в село Крюково. Но в селото, въпреки че тогава все още имаше училище, останаха неграмотни хора.
След установяването на съветската власт земята е разпределена между селяните. През 1928 г. в Крюково е организирана земеделска артел Десятиполие. През 1929 г. в село Чуланово е създадена колхоза на името на Калинин, от 1932 до 1951 г. в село Зибино има 4 колективни ферми: Третият окръжен конгрес на Съветите, Новият път, Заветите на Илич, Вторият конгрес на Китай. Сложните селскостопански машини работеха на полетата на колективните стопанства, стопанствата на колективните стопанства се увеличаваха всяка година (с изключение на военните години). Животът се оформи към по-добро, появиха се нови квалификации.
През 1939 г. колективизацията в Крюково е напълно завършена. Имаше повече членове на колективното стопанство, а от едно колективно стопанство се образуваха три: "на името на Чапаев", "XVII партиен конгрес", "на името на V.I. Ленин". По това време се формира млечна ферма.
30-те години са не само години на колективизация в провинцията, но и години на културно строителство. Водеше се борба с неграмотността. За да премахнат неграмотността, учители и комсомолци ходеха от къща на къща. През 1932 г. в с. Крюково отвори седемгодишно училище.
Възстановяването и изграждането на разрушените по време на окупацията жилищни сгради се превърна в национална кауза.Минаха тежки години, имаше глад, но жителите се опитваха да оцелеят, работеха ден и нощ, за да възстановят селското стопанство.
През 1950 г. 3 колхоза Крюков са обединени в един колхоз на името на В. И. Ленин.
От средата на 20-ти век се извършва активно благоустрояване на селата Крюково, Чуланово и Зибино. Появяват се все повече обекти със стопанско и културно предназначение. В село Крюково се откриват хлебозавод и селска библиотека, построено е ново училище за 180 ученика. В село Зъбино са построени магазин, офис и медицински пункт. пункт, закупено е двуетажно училище за 200 ученика, гараж за трактори, водоснабдяване, различно селскостопанско оборудване, превозни средства, селскостопанска техника, увеличен е броят и продуктивността на добитъка, старо селско училище е реконструирано в селски дом на културата и селска библиотека. Увеличиха се заплатите на колхозниците. Всяка година чрез профсъюза на най-предните работници се раздаваха ваучери за почивни домове и курорти. Газификацията на селата е в разгара си.
През 1993 г. държавната ферма "Борисовски" е преобразувана в затворено акционерно дружество "Рус". По-късно е преименуван на "Градините на Залесие", който е известен със своите градински насаждения, където се отглеждат ябълки, круши, касис, шпанка, череши.
Днес на територията на селското селище Крюковски работят селскостопански и производствени предприятия. Има два свиневъдни обекта на Kryukovskiy Pig Farm LLC(високоговорител за 4800 глави в самото Крюково и разсадник за 16 000 глави в Чуланово).
На територията на селището започна работа ново предприятие ООО „Фабрика ПС-ПХ „Пектал“.
В село Чуланово беше издигнат и тържествено открит паметник на загиналите воини.
Източници: МБУК „Централна библиотека на Борисовска околия” История на Борисовския край, Борисовска околия – 80 години, 3-то издание.