Божии създания
Нека се запитаме: как възприемаме света, създаден от Бога и различните живи същества, които живеят в него? Правилно ли се отнасяме към всичко и всички около нас? Милосърдни ли сме към онези „земни зверове, небесни птици и (пълзящи), които пълзят по земята” и които според Светото писание са създадени като нас „с жива душа”?
Православието вижда идентичността на човека в неговата космическо-литургична съдба. Бог създаде човека за цар и свещеник на творението, което чрез него трябва да се съедини с Бога и да живее вечно и да бъде в общение със Своя Създател. Като част от литургичното си съществуване първият човек принася себе си и целия създаден свят на Бога с благодарност, хвала и служба [1]. „Така че човек“, пише Св. Кирил Александрийски, - стана отражение на най-висшата слава и образ на божествената сила на земята” [2]. В хода на тази непрестанна райска литургия първосъздаденият човек трябваше да бъде образован и усъвършенстван чрез „попълване на своето богоподобие“. Според преп. Максим Изповедник, Бог създава света и всичко живо в него, а човекът трябва да обедини, освети и обожестви в природата си цялото творение, като го принесе на Бога като космически дар на обожението, което е извършено в пълнота от Новия Адам – Христос.
Библейската история от Книга Битие (гл. 3) обаче ни показва една различна реалност след грехопадението на човека. Космическо-духовната катастрофа - грехопадението - е по същество свободен избор на различен начин на съществуване, преход от лично общение с Бога и любов към природна и екзистенциална автономия. В новата реалност на грехопадението започват да доминират нови, непознати сили – смъртта, злото и тлението. Човешката личност преминава от образа на Бога към образа на греха и започва да живееспоред новите цели и нужди. Човекът се отказва от своята царска и свещеническа служба и достойнство по отношение на творението и всички създания в него. Започва най-мощното и осезаемо проявление на греха – преходът от небесното служение на живия и истински Бог към земното идолопоклонство.
Този дълбоко тъжен факт, осъзнат в духовния опит на Църквата, разкрива истинската причина за сегашното състояние на творението и отношението на човека към него. Именно отказът на човека да действа като свещеник в творението води до погрешно и фатално за моралното му разбиране на Божията заповед да властва над създанията (Бит., гл. 1). Вместо да уважава цялото творение и да предложи света като дар на Бога, човекът започва да живее в него егоцентрично и иска да господства над творението, узурпирайки мястото на неговия Създател.
След грехопадението „връзките на любовта“, които обединяват цялото разумно и нерационално творение, са разрушени. По вина на човека беше нарушена небесната хармония в отношенията между нашите предци и животните. Хората започнали да убиват животни от всякакъв вид, за да ядат месото им, да ги принасят в жертва на своите езически божества и дори просто за забавление – ловът се превърнал в едно от любимите им занимания. Трябва да се отбележи с голямо съжаление, че подобно отношение към животните продължава да доминира в наше време.
Нека си зададем въпроса – трябва ли това да продължава до „края на времето“? Освободени ли сме от задължението да се отнасяме към животните по християнски – като към божии създания с жива душа? Разбира се, че не!
Ако се вгледаме внимателно в иконите, посветени на Рождество Христово, ще видим, че някои животни - овца, крава и магаре, самоотвержени земеделски работници - са били удостоени от Бога да бъдат свидетели на чудотворното Му Рождество заедно с пастирите. Не е случаени това, че Бог по силата на великото Си смирение избира, освещава и благославя обиталището на животните – обора. Самият Създател е предвидил бъдещото избавление за Своите безмълвни създания от тежките последици от грехопадението, като им е обещал „освобождение от робството на тлението“ (Рим. 8:19, 21).
Пред очите ни са примери за истинско християнско отношение към животните. Виждаме ги в живота на просиялите в добродетел Божии съработници и нашите застъпници – светиите. Там виждаме прекрасен мир, хармония и любов между хората и съществата – далечен отглас от райското ежедневие. Божиите светии непрекъснато и неуморно разобличават и осъждат кървавите езически жертвоприношения, лекуват животните, говорят и общуват с тях. И животните, дори хищниците, стават кротки и послушни, служат с любов на светите Божии хора, както някога в рая.
Когато безмилостният езически владетел заповядал да предадат света мъченица Татяна на гладни зверове, за да я разкъсат, лъвът започнал кротко да ближе нозете й. Монах Герасим срещнал в пустинята ранен лъв и го излекувал. От благодарност лъвът започнал да следва Герасим навсякъде и да му служи. За това лъвът получи името "Йордан". Когато монахът се явил пред Бога, лъвът умрял от мъка на гроба му. Гарванът носеше храната на Св. пророк Илия и преп. Павел от Тива. Когато преп. Павел почина и Св. Антоний не знаел как да изкопае гроб без необходимите инструменти, на помощ му се притекли два лъва, които изкопали гроб за Св. Пол. Книгата „Лавсаик” разказва как Св. Макарий Александрийски излекувал сляпо дете на хиена. Тя донесе овча кожа на своя благодетел и коленичи с наведена глава. Великият чудотворец приел снизходително този дар, но забранил на хиената в бъдеще да ограбва овцете на бедните. Тази кожа на Св. Макарий завещава на Св.Атанасий Велики. Мечките донесоха преп. Серафим Саровски мед, с който той лекува гостите си. Вълците се подчинили на Св. Евдокия - игумения на Староладожката света обител. Когато една късна зимна вечер се върнала в манастира, вълци я пазели по пътя. След като стигнала до портите на манастира, животните си тръгнали.
Виждаме как кучета пазят тялото на Св. мъченик Дула, изхвърлен от градските порти, и не позволявайте на птиците да кацат върху него. Едно от кучетата носи в зъбите си пастирски дрехи и покрива с тях тялото на убития мъченик. По Божия заповед Св. Маманту, когато е в пустинята, идват животни и като разумни същества го слушат и му се подчиняват като овце на овчар.
Всички тези примери ни показват, че животните под Божието вдъхновение извършват достойни дела, служейки и помагайки на светите мъже и жени. С добрите си дела те доказват, че наистина са достойни Божии творения. Ние християните трябва да ги обичаме и да се грижим за тях, а не да ги преследваме и убиваме за храна и забавление.
С голямо съжаление трябва да се отбележи, че и днес светлите и блажени християнски празници продължават да се празнуват по езическата мрачна традиция - хората колят животни с празна и упорита надежда, че така ще измолят от Бога живот, здраве и берекет. Когато сте поканени да участвате в такова нечестиво и нечестиво тържество, спрете и погледнете в „тайната стаичка“ на собствената си съвест. Спомнете си какво наистина иска Господ Бог от нас, когато се обръщаме към Него с молба – „принесете жертви на правдата“ (нашите разкаяни и смирени сърца) „и уповавайте на Господа“. „И всички, които се уповават на Тебе, ще се радват, ще се радват вечно и Ти ще ги покровителстваш; и онези, които обичат името Ти, ще се похвалят с Тебе” (Пс. 4:6;5:12).
Бележки
[1] Свилен Тутеков, Литургични промени върху морала, Праксис, Велико Търново.
[2] Оп. Цитирано по: Свети Кирил Александрийски. Духовни мъниста. – В: Свилен Тутеков, Литургични промени върху морала.