Бракът на Дейдара
Глава 7
Едва след като нашият любим разрушител произнесе тези сакраментални думи, той моментално беше нокаутиран от ясния и силен удар на Темари (ако е абсолютно точен, тогава със стоманената част на ветрилото темарин). Веднага младите дами, водени от Шикамару, завлякоха Дейдара в най-близките храсти, от които секунда по-късно се чуха ужасни писъци, писъци и стенания. Изглежда, че многократно сте чували за това, което всеки мисли според най-добрата си разпуснатост. И така, за тези от вас, чиято мярка вече мина всички възможни граници (а също и за Хидан, който веднага се втурна в съседните храсти с фотоапарат), обяснявам. Момичетата и мързеливата Нара се опитаха много разбираемо и с нестандартни изрази да обяснят на Дейдара КАК да направи предложение за брак. И за да не засрамят и без това онемялата булка, просто отведоха русото момче на по-спокойна и интимна обстановка. - И така, първо цветя - театрално прошепна Ино. - О, добре, това съм аз в светкавица! - зарадва се демоманът и извади парче глина, което Сакура веднага грабна от грабливите му ръце. - Жив, глупако! жив! - Тя е такава - Дейдара се обиди и след това, застанал в горда поза, заяви високо. - Да, моето изкуство е по-живо от всичко живо! Няма нищо по-красиво от момента между ... ОУ! - Вече чух - докладва Темари с отегчен вид, сгъвайки ветрилото си - И какво друго има, Шикамару? Какви думи трябва да каже? - Не, откъде да знам? - все пак в света има изрази, които е по-добре да не се произнасят пред доста уморената, гладна сестра на Казекаге от пясъчното село, преминала през четири глупави състезания. След нов ударкато фен на пуд, речникът на Шикамару беше попълнен с един от тях. През следващите два часа тази очарователна група от петима измисли повече или по-малко поносимо изявление за любов, докато Хината и останалите Акацуки се опитаха да отдръпнат Тен-Тен от Джирая, който имаше нещастието да признае, че той е този, който е посъветвал булката на Дейдара. - Или може би е така - гениалният Шикамару издаде друга версия. - Скъпа, щом те видях, веднага разбрах, че не мога да живея без теб. - Проклет оригинал! Разбира се, той самият не би се сетил - не пропусна да се възползва от възможността да се пошегува Темари. „Това ли е всичко, което може да направи най-добрият ум на Коноха?“ - И това, което според мен е дори нищо. Краткостта е сестрата на таланта - каза Дейдара, който вече беше доста уморен от цялата тази суматоха. - Може ли да попитаме Хината? Тя пише поезия - предположи Сакура. - Е, имаш! — мигновено отвърна заклетата й приятелка. - Нейните стихове са подходящи само за плашене на врагове! - О, разбрах! — възкликна атентаторът и дори подскочи от радост, което накара всички да го погледнат подозрително. „Ако настроите стиховете на хинатин към музиката, която Итачи композира, и Ино я изпълни, тогава това ще се окаже голямо мъчение!“ Нещастният шегаджия беше спасен от ужасна и болезнена смърт от Какаши-сенсей, който, без да каже дума, подаде на Дейдара някакъв лист хартия, на който беше написано нещо с тромав почерк. За останалите не беше възможно да видят какво точно, тъй като почти бившият терорист, вече възхитен, се промъкна в най-близката поляна, за да научи текста. Четвърт час по-късно, когато напълно изплашеният Акацуки се скри във всякакви тъмни, мокри, мръсни и други ъгли, а Хината тичаше в кръг за войнствения Ten-Ten, който на свой ред си спомни, честно казано, непарламентарноизрази на Коноха, Дейдара и по някаква причина Рок Лий. Като цяло, когато Сакура все пак успя да почерпи бъдещата булка с валериана, а Акацуки, гледайки предпазливо момичето, което започваше да се успокоява, някои на четири крака, а други на четири крака, изпълзяха до центъра на поляната, най-накрая се появи усмихнат с всичките си тридесет и два зъба (въпреки че в неговия случай вероятно би било по-подходящо да се каже „с всичките деветдесет и шест зъба“) Дейдара. Младият мъж вече се канеше да започне речта, подготвена от Какаши-сенсей, когато забеляза, че стесненият му след всички трудности и катаклизми на този прекрасен ден във всички отношения, както и половин литър валериан, който Сакура изля в нея, спи мирно под едно дърво, отпуснала глава върху свитъци с куни. Тъмнокосият куноичи беше толкова сладък и красив в този момент, че демоманът внезапно осъзна съвсем ясно, че е направил абсолютно правилния избор. Дейдара остана в тази увереност точно до момента, в който момичето се събуди, тъй като с първото си движение тя прикова нещастника към дърво. Леко уплашеният младеж веднага започнал да раздава заучения текст със скоростта на автомат „Калашников“. - Скъпи Ten-Ten, не живях дълго, но успях да видя и създам много... - И колко много успя да разбие, - каза Пейн Какаши в ухото му. - …но целият ми живот преди да те срещна изведнъж ми се стори абсолютно безсмислен. Сега, поглеждайки назад, разбирам, че всичките ми дела бяха само стъпка по пътя към теб ... - Някъде вече съм чувал това - каза Джирая замислено и, като улови погледа на Какаши-сенсей, изведнъж ясно осъзна точно къде. - Ох, какво ще стане сега! - ...устните ти са като дълбок кладенец, от който пиеш и не можеш да се напиеш. Твоите очи са лъчите на слънцето, които ме топлят в снежна буря и осветяват пътя ми в непрогледен мрак ... - Не, аз все ощеопределено брилянтен писател. О, извинявай момче! - ...гърдите и бедрата ви... Разбира се, тези думи може да са последните в живота на демоман, но ... той имаше късмет както обикновено, тъй като Шикамару успя да го удари по нещастната руса глава, преди смисълът на казаното да достигне до десет-десет. - Застанете на колене и повторете след мен: „Тен-Тен, ще ми почетеш ли, като се ожениш за мен?“ на живо! - Шикамару отдавна се е грижил за хубава поляна, където човек може да лежи цял ден и да решава сложни геометрични задачи (той използва облаците като прикритие). - Не мога! Дейдара отвърна с трагичен шепот. - Да, какво можете да направите! На колене, казвам! Ето какво се случва, когато Шикамару изгуби нервите си. - Да, по дяволите! Не мога! – демоманът отчаяно присви очи към кунаите, които много красиво очертаваха силуета му. Шикамару, за съжаление, не оцени усилията му и като целуна отново русата глава, постави демомана в правилната позиция, пъхна три карамфила в ръката му (как са попаднали в тази област остава загадка) и изсъска: - А сега повтаряй след мен!
Глава 8
Глава 9 (тя е последната). За това как се проведе сватбата и кой хвана букета на булката.
И на следващия ден Итачи-сан се събуди с диво главоболие, само по чорапи и в леглото с Ино. Но това, както разбирате, е съвсем различна история.