Брой 12, част 1
ЛИТЕРАТУРНО СПИСАНИЕ "ИДА"
В тихите летни вечери, когато жегата спадне, винаги те влече към размисъл. Някой се опитва да римува живота си, някой мечтае за далечни страни и древни времена, а някой припряно почуква по клавиатурата на компютъра. Понякога става много тъжно, но отминава. Черната ивица ще се промени в сива, а след това розовите венчелистчета ще донесат щастие и хармония в живота. Всичко ще бъде наред! Очакваме новите ви творби! Благодаря ви! С уважение, редакционната колегия.
НОЩТА СЕ НАХВЪРЛЯ ВЪРХУ ГЛАВАТА КАТО ЧЕРЕН НАМЕТ НА ВАМПИР. МИНАВАМЕ ОТСТРАНА ТЕЗИ ИГРИ НЕ СА ЗА НАС.
ПУСНЕТЕ СЕ В ПРЕГРЪДИТЕ НА МРАКА ДРУГ СЕ БОРИ НИЕ СМЕ СВОБОДНИ И ЧИСТИ, МИНАВАМЕ ОТ СТРАНА.
ЕТО МЕ (ХАХА!) БОЛИ МЕ ЗА УШИТЕ СМЯХ
САМО ДОКАТО НЕБЕТОТО СЕ СВЕТЛИ САМО ДОКАТО ПАДА НОЩТА.
ПАК ИЗПАДНА АСО ПИКА ОТ ТЕДЕТО СТАРИ КАРТИ И ПАК ПРОДЪЛЖАВА БРОЕНЕТО: КОЙ ОСТАНА ГЛУПАК. ПОЗНАВА СЧУПЕН КОРАБ - ЖИВОТЪТ Е РЕКА И ТРЯБВА ДА СЕ ПЛУВА НАСЯГАЙ СУРОВИЯ ВЯТЪР, ЗАБРАВЯЙ ТИХИЯ БРЯГ.
НОЩТА СЕ НАХВЪРЛЯ ВЪРХУ ГЛАВАТА КАТО ЧЕРЕН НАМЕТ НА ВАМПИР. МИНАВАМЕ ОТСТРАНА ТЕЗИ ИГРИ НЕ СА ЗА НАС. ДОКАТО ИМАМЕ В ГЪРДИТЕ ТЪНКАТА НИШКА НЕ СЕ КУПА, ВЪЗМОЖНО ДА ПЕЕМ ХИМНИ НА СЛЪНЦЕТО И ЗА НОЩТА ЗАБРАВЯМЕ.
ЕТО МЕ (ХАХА!) БОЛИ МЕ ЗА УШИТЕ СМЯХ
САМО ДОКАТО НЕБЕТОТО СЕ СВЕТЛИ САМО ДОКАТО ПАДА НОЩТА.
. ВСЕКИ ЛОВец ИСКА ДА ЗНАЕ КЪДЕ СЕДИ СИВИЯТ ФАЗАН.
Сив облак и сив ден, Сиви птици летят над къщата, Сив фенер и сива сянка, Сив портиер, работещ с лост.
След дъжд ще отвориш прозореца, И ще се усмихнеш на сивия свят, От чаша ще отпиеш малко вино, Това, което мислиш, че е по-сладко от маршмелоу.
Всеки ловециска да знае Защо в дъгата няма сиво. Всеки ловец иска да знае, Но не всеки ще разкрие тези тайни.
Сив скитник ще размаха опашка, И като изрови някъде сива кост, Ще хапне под най-близкия храст - Гладът и гневът ще утихнат за известно време.
Сив здрач, сив фенер, Дори всички котки са сиви по своему, Сиви сажди и сиви изпарения, Сиви гребла на сива галера.
Всеки ловец иска да знае Защо в дъгата няма сиво. Всеки ловец иска да знае, Но не всеки ще разкрие тези тайни.
Всеки ловец иска да знае Къде дебне сивата птица, Всеки ловец иска да знае Къде спи и какво сънува...
ЗАЩО АЗ НЕ СЪМ ЧУДО (ЛАЯНА)
Защо не съм морето? Тогава щях да пея като мелодична вълна В краката ти щях да се люлея плавно. Защо не съм скръб? Тогава щеше да плачеш за мен И в сълзите ти щях да се разтворя.
Защо не спасих? Златен блясък на пясъка Тогава бих прегърнал краката ти. Защо не съм вяра? Бих пламнал като искра, И с теб минах по всички пътища.
Защо не съм звезда? Бих осветил нощта като ден, Всички твои желания със звездопад. Защо не плача? Щях да се изпаря като сянка, Само леко да докосна очите си.
Защо не съм виелица? Мечтаех за карнавал в южните нощи Мечтаех за дългоочаквана прохлада. Защо не съм чудо? Тогава щеше да ме намериш, За да мога да се появя в живота ти.
БИХ ИСКАЛ ДА РИМУВАМ ЖИВОТА (ВЯЧЕСЛАВ ЕЛИСАВЕЦКИ)
Бих искал да римувам живота, Така че да лежи също толкова гладко. Искам да го пренапиша, Но тетрадката вече е изписана.
И миналото не може да се върне. Грешките от миналото не могат да бъдат коригирани. Времето никога не може да бъде измамено Не може да се обърне.
Мога само да добавя Очертаване на бъдещи линии. Искам да си пожелая, За да не стигна до точката скоро.
ЗАШЕМЕТЯВАЩ (АЛЕКСАНДЪР БЕРГ)
Крехтун, мърморко и просто скъперник Вован, който живееше в съседство Но какъв трудолюбив беше Той ремонтира тоалетни на всички
Бутилка вино - това е плащането И парите, какво да купя с тях Той открадна ябълки от градината Така че същото вино и лека закуска
Той обичаше жена си Елена Не търсеше душата си в нея Разбира се, обичаше да бие И лаеше кучетата пиян
Накратко, Вован живееше като всички останали Работеше, пиеше, биеше се Но нашият Вован умря насън Не изчака жена си от работа
Имаше нужда - да има махмурлук И той изглеждаше във весело настроение Заспа във ваната, качи се да се измие Тогава старият дойде с коса
Абсурдно е да живееш, абсурдно е да умреш И аз не искам врага И да се изчервя пред предците И да се чувствам виновен завинаги ...
Пожелавам на всички да живеят на ръба Така че целият свят да те помни И да умреш тихо на дивана Хитро намигвайки на смъртта в отговор ...
НЕ СИ ТРЪГВАЙ (ВЛАДИМИР БОРОВИНСКИ)
О, не! Не си тръгвай сега! Ще дойде това време - На омразния сандък изрежете две думи: "Не вярвам".
Толкова е лесно, когато се срещнем, да не забележим, Докато всеки път чакам отговор, Докато потъвам в тихото бърборене на Твоите огромни, ясни очи.
И колко пъти, като се сбогувах рано, Целунах затворените си клепачи, И тогава разбрах, че тази рана Няма да заздравее вечно.
ПЛАНИНАТА ПОКРИВА С КАФЯВО КАДИФЕ (СВЕТЛАНА ЕЛИСЕЕВА)
Планините са покрити с кафяво кадифе, Но скоро ще Станат зелени. Те зреят невидимо Цветове на малахит, Водени от невидим закон
Плуват облаци Бяла вата, Издигат се От езерната пазва, Ще капят капки дъжд Игриво стакато, Водени от невидим закон.
Свети замислено Погледът на Афродита, И в лоното й, Просветеният, Животът ще се събуди, Неоткрит засега, Воден от невидим закон.
Векове отминават, Звездите се раждат, Датите и троновете се сменят.
Светът е устроен по такъв начин, Брилянтен и прост,
Ръководени от един единствен закон.
Графството със знамето на кървавочервената зора Графът управляваше, мечът със студено острие В този окръг реките от сълзи не знаят своя мир В окръга, където земята се мие от кървавата река
Графът винаги е решавал съда с меча си Ставайки господар и червен палач Сълзи текат в страната на пламенните победи Кръвта на победите - мълчаливо почитаме
Графе, ти владееш небето и земята под него Графе, дори Рим се поклони пред теб Когато душата ти, в сълзи на огън и скръб Знае, че хаосът е посял и скръб Графе, ти ще кажеш спри, но студът на морето Неспособен да угаси пламъка на твоята душа Във вечността, като кърваво алено знаме Ти r дух лети над руините на окръга Тук в стонове на скръб са навсякъде, те режат ухото Граф, ти обрече себе си, не тях Графът умря ... гласът утихна ...
ПУБЛИКУВАНЕ НА РЕЦЕНЗИЯ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕ
„ИМА ЕДНО МЯСТО, КЪДЕТО СКИТАНИЦАТА ЧАКА.“ (ОЛГА ШУЛЧЕВА-ДЖАРМАН)
Има място, където се очаква скитник, на земята: В незаключена стая има хляб на масата. Уморен, той може да седне да яде. Така беше и ще бъде. Така стана и е.
Тук се рушат стотици и стотици раздяли. Тук чашите са докоснати от хиляди ръце. Ето го Авел, който вкуси надеждата му. Моисей намери добра земя тук. Тук дъщерята на Йефтай пее отново. Тук страховете и сенките си отиват. Капка вода поръсва пясъка тук. Ето куп в лина за вино от животворен сок Вкус на Павел, Ной и Адам. Всички тук изглеждат като Мириам пред Сина. Тук е радостта на бедните, Тук е земята на кротките, Тук, в горницата, Твоята църква е събрана.
30.05.04. ТРОЙЦА РОДИТЕЛСКА СЪБОТА.
АСКА (ЕЛЕНА ЧИРКИНА)
ЦУНАМИ (МАРИЯ СИДОРОВА)
В паралелна вселена последните покриви бяха отнесени И останките от ума бяха отнесени от тропически дъжд... Хей, отпусни се, приятел! гребло няма да ви помогне - Ако само пътят, но тоягата и тази торба.
В часа на цунамито не търсят кормилото и не търсят платната, Не искат късмет и благословия от попътен вятър - Тук никой няма да чуе шепот, стон, дори вик - Само молитва, която не е просто така.
В една паралелна вселена Бог е наблизо, Така че не го молете за нищо за себе си напразно. Само способността да обичаш и способността да прощаваш, Само търпението в дълъг и труден път
Попитай го. Ще чуе умствения ти зов - До теб ще се носи снежнобял облак ... Ще плачеш от радост и от безполезността на думите, Ще плачеш - и синьото небе ще те заобиколи,
Вятърът ще изсуши сълзите ви и слънцето ще погали рамото ви, И потокът ще се смее, и изворът ще утоли жаждата ви, И синигерът небрежно ще ви разкаже за нищо, И душата ще оживее от прости чисти молитви.
Нищо, че от платната останаха само парцали, И остатъците от ума бяха измити от тропически дъжд, И веслото се счупи - знам, че Господ ни е простил, Ето неговите дарове - тояга, път, торба.
СЪРЦЕТО ЧУКА НА ЕКРАНА (ПОЛИНА ТОЛМАЧЕВА)
Сърце чука по екрана, Пръстите шепнат думи, Боже, колко е трудно да пишеш, Какво обикновено е с очите Можеш да кажеш на очите, На обратното на ... екрана Някъде от другата страна Те виждат зад светлината на измамата - Вместо две точки - очи, В няколко скоби - усмивки. Чувствата дават жици И грешки при раздяла. Сърцето чука на екрана, Пред очите ми текат редове. Боже, трудно е да се пише Какво можеш да кажешдуми...