Буквата - Йо - и нейната роля в нашия живот
Да, вече имаше подобни публикации, но са малко и не забелязах някой да е обяснил подробно и разбираемо колко важна е буквата Йо в българската азбука.
Трудно е да се каже защо много хора не харесаха писмото. Някой я намрази жестоко, доказвайки с пяна на уста, че е чужда в българската азбука. Някой от раждането е свикнал да не го използва и тя му е причинила дискомфорт. Нито една буква от азбуката не е събирала такива холивари на спорове като Y. В резултат на това обществото беше разделено на три граматически фракции:
1. Тези, които мразят буквата Йо
2. Тези, които за нея са еднакво важни в азбуката
3. Неутрални, които хем го използват, хем спокойно могат да живеят без него
Според съвременното законодателство използването на буквата Йо не е задължително и е позволено да се замени с буквата Е. Именно тази неясна формулировка не спира да избледнява с вечния спор около безобидната буква - нито една от страните не може да докаже правотата си, защото няма твърди факти, от които омразата към буквата прелива в омраза към хората, както я използват, така и не.
Аз съм привърженик на това писмо, така че ще дам аргументи в негова защита, много от които са известни на всички отдавна:
1. Пренебрегването на буква променя значението на думата и дори на цялото изречение.
"Небе-небе, признава-разпознава, магаре-магаре. Страната ще си почива / почива от умора."
Този артикул е чудесен начин да объркате мразещите благородното писмо, използвайте го за ваше здраве =)
2. Буквата Йо кара думите да звучат красиво и вярно. Казвате това писмо в устна комуникация, нали? И така, какъв е проблемът с използването му в писмо?
„Вчера легнах да почина до клена, пих вода, която сестрите мидонесе. Запазих им няколко вкусни торти "- така че защо не кажете буквата e на живо? Опитайте, кажете. Вярно е, че няма да кажете, защото ще звучите като колхозник. Виждам и хора, които пренебрегват буквата в писмото.
3. Замяната на Yo с буквата E във важни документи, формуляри и дори в паспорти създава много проблеми на хората. Това е добре известен факт
4. Често извинение, че "мързи ме да протегна ръка, далеч на клавата." За това донякъде са виновни стандартите, по които са изградени всички клавиатурни подредби на български език, защото преди тази буква я нямаше на тях. Тя просто беше бутната, поне някъде, да бъде, което причини значително неудобство на машинописката. Но, има го и важат нормите на българския език. Не е толкова далеч за разтягане, но свикнах и вече не мога да напиша дума с грешна буква.
5. Често дават пример, че буквата ЙО е чужда в азбуката по своята същност и се гордеят с това, сякаш е важен факт. Можете спокойно да кажете на такъв човек, защо тогава имате японски телевизор у дома? Или защо караш чужда кола? Всичко е и чуждо. Обикновено след това опонентът започва да бухърт =) И спорът става безсмислен.
6. Когато се опитвам да споря за значението на дадена буква, понякога се натъквам на отделен подвид хора, които не знаят как да се аргументират, но глупаво превеждат стрелките. Например, те започват да намират недостатъци в грешките, които мога да направя в граматиката или дори в превода на темата. Практиката показва, че тези хора са непроницаеми.
За съжаление няма и не може да има печеливша страна, докато законодателството не регламентира строго използването на тази буква. С други думи, или го има, или го няма. Онези, които са компетентно обучени от училищната маса да пишат това писмо, ще го напишат идори защитавайте, като вашето дете. Онези, които например учителите в училище също пренебрегнаха това писмо, като казаха, че не е задължително, няма да го напишат и съответно го карат да не струва нищо. Нашето възприятие за писмото е в основата и то решава съдбата на писмото в нас, но само обществото, заедно, е в състояние да реши общата съдба на това писмо. Предвид пасивността на нашето общество, всичко ще остане така, докато не се вземат решения вместо нас.