Чацки е не само умен, но и положително умен (Горко от Вит Грибоедов)
„Чацки изобщо не е умен човек - но Грибоедов е много умен ... Първият признак на умен човек е да разбереш с един поглед с кого си имаш работа и да не хвърляш бисери пред Репетилов и други подобни ... "(А. С. Пушкин).
Именно в монолозите се разкрива отношението на Чацки към основните аспекти на съвременния му живот: към образованието („Те са заети да набират учители за полка ...“); към образованието („... За да не знае никой и да не се научи да чете“); към службата („Както беше известен, чиято шия често се огъваше ...“); към редиците („А за тези, които са по-високи, ласкателството беше изтъкано като дантела ...“); към чужденците („Ни звук българин, ни българско лице…”); към крепостничеството („Тоя Нестор благородни негодници...”).
Много от изявленията на Чацки изразяват мнението на самия Грибоедов, т.е. може да се каже, че Чацки действа като разумник. Монолозите на Чацки се появяват в комедията в повратни моменти в развитието на сюжета и конфликта. Първият монолог е експозиция („Е, баща ти.“). Конфликтът тепърва започва. Чацки дава ярко описание на московския морал.
Вторият монолог („И със сигурност светът започна да става глупав ...“) е началото на конфликта. Той дава рязък контраст между "настоящия век" и "миналия век".
Третият монолог („А кои са съдиите?“) е развитието на конфликта. Това е софтуерен монолог. Той най-пълно и изчерпателно очертава възгледите на Чацки.
Четвъртият монолог е важен за развитието на една любовна връзка. Въплъщава отношението на Чацки към любовта.
Петият монолог („В тази стая има незначителна среща ...“) е кулминацията и развръзката на конфликта. Никой не чува Чацки, всички танцуват или ентусиазирано играят карти.
Шестият монолог („Ще се помириш с него, след като помислиш зряло ...“) е развръзката на сюжета.
Монолозите разкриват не само мислите и чувствата на Чацки, но инеговият характер: плам, ентусиазъм, известна комичност (несъответствие между това, което и на кого казва). Монолозите на Чацки имат черти на публицистичен стил. „Той говори, както пише“, характеризира го Фамусов. Чацки използва риторични въпроси, възклицания, императивни форми.
В речта му има много думи и изрази, свързани с високия стил, архаизми („ум, жаден за знания”). Невъзможно е да не се отбележи афоризмът на изявленията на Чацки („Легендата е свежа, но е трудно да се повярва ...“)