Чариш - Алтайски турист
Чарыш- река в Алтай, ляв приток на р. об. Третата по големина река в Алтай. Тече през Алтайския край и Република Алтай.
Туристически район: Предпланините на Алтай
Дължина на реката: около 550 км.
Източник: Коргонска верига
В горното течение е доста студена планинска река, в низините, придобивайки характера на равнинна река, се затопля.
Туристическа стойност
Използва се за еднодневни и многодневни пътувания (до 2 к.с.). Заедно с реките Кумир и Кордон, той позволява пътувания до 5 к.с. при пълноводие. Голям брой пещери по бреговете на реката позволяват пещерно дело. В пещерите са открити следи от древен човек. Популярно за риболовни пътувания.
През 2003 г. президентът на България В. В. Путин се спуска със сал по Чариш. Това беше първият му речен рафтинг в Алтай.
флора и фауна
По-голямата част от басейна на реката е покрита с гъсти гори и храсти. От рибите в горното течение преобладават липан и таймен, в долното течение костур, чебак и щука.
Наводнение 2014
По време на наводнението през 2014 г. Чариш беше един от основните източници на наводнения в Алтай. Наводнение през 2014 г. в Алтай. Докладвай
Топонимия
Името е популярно в Алтай, десният приток има подобно име. Буреня, ап. приток на Телецко езеро, ляв приток на Катун в средното му течение, под село Уст-Кан. Вариации: Чаараш, Чараши, Чарас-Суу, Чорос, Чириш, Шараши.
Според О.Т. Молчанова, има всички основания да се свърже това име с етническото име Choros (едно от основните имена на западномонголските (ойратски) племена, с които алтайците са били свързани до средата на 18 век. Според L.P. Potapov [1952, p.под силното влияние на западните монголи или ойратите, тъй като от края на 15-ти и началото на 16-ти век Алтай е в сферата на политическо господство на западните монголски или ойратски ханове. Западните монголски племена разпространяват своите номадски лагери в планината Алтай. В това кръстосване тюркският език на южните алтайци отново се оказва победител. Доказателство за този процес е появата сред съвременните южни алтайци на сеоките хорос, торбот, туман и др. Влиянието на западните монголи върху етническия състав на алтайците продължава до средата на 18 век, когато Джунгарската държава на западните монголи се разпада. Според В. В. Радлов, С. А. Токарев, А. И. Ярхо, Н. И. Аристов, Алтай-Кижи и Телеутите имат клана Чорос, който Н. И. Аристов, заедно с Меркит, Киргиз, Сойон, Монгол, смята за „случайно намерен убежище в Алтай“ [1896]. В. Котвич има интересни сведения за името Чорос [1914, p. 9]: „Западни монголи или ойрати, представляващи съюза на четири основни племена: хорос, койт, хошут и торгут; По-късно племето Чорос се разделя на два клона: Зюнгар и Дербет. Номадските лагери на ойратите са били в Джунгария, между Алтай и Тян Шан.